Съпруга на убиец

1.

Джордан Русо отвори предната дясна врата и скочи в движение от колата.

Усети парещия асфалт под босите си крака, а настилката охлузи кожата по коленете и бедрата ѝ. По тялото ѝ се разлетя такава болка, сякаш се бе запалила.

Дори не успя да изпищи, ударът от падането изтласка въздуха от белите ѝ дробове. Усети вкуса на кръвта, която се събра в устата ѝ, и облиза с език ръбовете на разбитите си зъби.

Опита да седне, но зашеметяваща агония я повали, все едно в тялото ѝ се забиха хиляди ками. За миг реши, че си е счупила ребрата. Въпреки това Джордан се насили да стане, макар че бе изтръпнала от болката.

Огледа се наоколо. Нямаше нищо друго освен ясно синьо небе, червеникави скали, пясъчни дюни и кактуси в продължение на километри, типичният пейзаж за вътрешността на пустинята в Невада.

Някъде напред се чу пронизително изсвирване — колата бе набила спирачки.

— Неее — промълви с последни сили Джордан, от гърлото ѝ излезе нещо като глухо ридание.

Тя се изправи, но десният ѝ крак се огъна. Джордан стисна зъби, отново се изправи и закуцука към огромното скално образувание в близката пясъчна дюна.

Обърна се и видя, че мъжът излиза от колата.

— Не, не…

Прииска ѝ се да побегне, но се спъна на два пъти. Сети се за майка си и се разплака. Ако умре тук, майка ѝ щеше да остане съвсем сама в онази голяма къща и никога няма да разбере какво се случи с нея.

Кракът отново ѝ изневери, но Джордан стигна до една скала и се свлече, подпря се на нея, за да запази равновесие, после запълзя, искаше да се скрие отзад. Между скалите видя малка ниша, отворът не беше голям, но може би ще е достатъчен…

Джордан едва-едва провря тяло през отвора, скалите одраха кожата ѝ и болезнено притиснаха наранените ѝ ребра. Болката беше толкова ужасяваща, че сложи ръка на устата, за да заглуши писъка.

Нишата се оказа голяма колкото един килер. Джордан се вмъкна и погледна нагоре. През тесния процеп проникваше сноп слънчева светлина. С треперещи ръце Джордан бръкна в джоба и извади мобилния телефон. Екранът беше строшен, но телефонът все пак работеше.

Моля те, моля те, моля те, моля те… — шепнеше с последни сили тя.

Набра 911, но не успя да се свърже. Нямаше покритие, а силите я напуснаха докрай, когато чу колко е тихо от другия край на линията.

По пясъка навън заскърцаха стъпки.

Джордан ахна и закри с ръка уста. Очите ѝ плувнаха в сълзи. Изпод крачолите на късите ѝ панталони се процеди урина и се стече по изранените ѝ кървящи крака.

През отвора се промуши ръка и я сграбчи за глезена.

— Не! Помогнете ми! Моля ви, някой да ми помогне!

Дърпането, което усети, едва не изтръгна крака ѝ от ставата. Вкопчи се с пръсти в земята, но не хвана нищо освен пясък… Още едно мощно дърпане и Джордан се озова под горещите лъчи на слънцето. Изпищя неистово, после върху нея падна сянка.