Съпруга на убиец

5.

Ярдли опита да се съсредоточи върху настоящите си дела, но мислите ѝ непрекъснато се връщаха към мъжа и жената, които лежаха в леглото върху окървавените чаршафи, залепнали за бледата им плът. Тя се запита дали съпрузите Олсън е трябвало да гледат как другият умира, или единият е издъхнал твърде бързо, за да го види.

Слънцето залязваше, когато Ярдли тръгна към къщи.

Уайт Сендс, Невада, се намираше на четирийсет минути с кола от съдебната палата в центъра и федералната сграда в Лас Вегас, където работеше. Ярдли бе избрала място достатъчно далеч, където да не се припокриват работата и домът.

Къщата им се намираше на хълм с изглед към долината, стените бяха от дебело стъкло, за да влиза възможно най-много слънчева светлина. Обграждаше я огромна безплодна пустиня, а по-нататък, в ясни нощи, се виждаха разноцветните светлини на пет и половина километровата ивица на булевард „Лас Вегас“, известна като „Стрип“, където бяха хотелите и казината.

Ярдли влезе в едноетажната къща и чу музика, която направо гърмеше откъм стаята на Тара. Натисна дръжката на вратата ѝ, но беше заключена.

Вдигна ръка да почука, но после се отказа. Има ли смисъл? Тара е по-интелигентна и по-твърдоглава от нея. Можеше да бъде злопаметна и да затаи вечна неприязън. Ярдли се запита дали и синовете се отглеждат и възпитават толкова трудно колкото дъщерите.

Уесли седеше над две чинии с раци и картофено пюре и бутилка вино в кухнята. Носеше тениска с якичка, а златният му часовник блестеше на лъчите на залязващото слънце.

— Тежък ден, а? — попита той с ненатрапчивия си акцент от Тенеси.

Ярдли остави чантата си и седна на високото столче до кухненския плот. Откакто се нанесе да живее тук преди няколко месеца, Уесли я глезеше с домашно приготвени ястия всяка вечер.

— Да, и тези дни зачестяват — въздъхна тя. — Не харесвам момчето, с което се мотае Тара, нямам му доверие.

Уесли повдигна рамене и сложи малко гарнитура в чинията си.

— Твоята майка имаше ли доверие на гаджетата ти на тази възраст?

— Майка ми не излизаше от баровете достатъчно дълго, за да забележи дали имам гадже. — Ярдли топна пръст в соса и го облиза. — Тара няма представа какви опасности я дебнат, какво виждат мъжете, когато я погледнат. Тя не разбира какви са всъщност хората.

Уесли хвана ръката ѝ и я целуна.

— Ти си страхотна майка. А тя, въпреки че има трески за дялане, е страхотно хлапе. Не се притеснявай! Пък и всеки избира сам какъв да стане, нали? Тара ще направи правилния избор. А сега, хайде да хапнем, преди раците да изстинат.

Двамата седнаха на масата на балкона с изглед към пустинята. Слънцето беше залязло и на негово място блестяха звездите, истински воал от искри в необятното черно пространство над тях.

Пиха хубаво бяло вино и ядоха раци, а Уесли ѝ разказваше как е преминал денят му. Преподаваше право в Университета на Невада, а след лекциите прекарваше два часа като доброволец и обучаваше стажанти и млади адвокати в Службата за настойници и процесуално представителство за деца, създадена, за да закриля деца в съдебната система.

Доброволците настойници се занимаваха предимно с бракоразводни дела и представляваха децата по време на грозни спорове за попечителство, но Уесли работеше само по случаи, когато нито единият, нито другият родител беше годен да се грижи за детето. В случай че и двамата родители не са годни за попечителство, той де факто ставаше настойник и помагаше на съда да реши кое е най-доброто за детето: да живее с някой роднина, или да бъде дадено на приемно семейство. Страстта му да помага на безпомощните и непривилегированите беше една от причините Ярдли да се влюби в него.

Запознаха се в юридическия факултет, когато Уесли ѝ преподаваше юридически проучвания, във втори курс. Намираше го за вълнуващ. Беше хубав — и всички момичета в групата мислеха същото — но Ярдли беше привлечена най-вече от ума му. Уесли притежаваше способност да разбива сложни проблеми на прости съставни части и да ги обяснява разбираемо за всеки. За Ярдли пък простотата беше най-висшата форма на елегантност. Оттогава се записваше във всеки курс, който водеше професор Уесли Пол, без значение дали ѝ трябва.

После дойде типичното клише — тя стана негова асистентка и лека-полека го опозна. След като Ярдли завърши, двамата станаха близки и от време на време обядваха или вечеряха заедно или изпиваха по чашка в напрегнати дни. Прекараха заедно дори един уикенд в „Йелоустоун“, когато гаджето на Ярдли — Кейсън Болдуин, по ирония на съдбата — не дойде с нея. Уесли обаче настоя да спи на дивана.

След години на приятелство Уесли най-после ѝ каза, че макар да е възвърнала бащината си фамилия, да си е подстригала косата и никога да не говори за миналото си, той знае коя е тя, знае за историята ѝ с Еди Кал и че е чакал търпеливо да стигне до етап, когато отново може да мисли за връзка. Търпението му беше достатъчно показателно.

След Кал Ярдли беше решила повече да няма интимна връзка. Никога вече да не дава сърцето си на някой, който ще се смее, докато го разбива. Но Уесли беше мил с нея от момента, в който се запознаха. Беше интелигентен по практически въпроси като право и политика, но не и изкуство и архитектура като Кал. Еди Кал беше висок и атлетичен, Уесли — по-нисичък и по-закръглен. В много отношения той сякаш бе пълна противоположност на Кал. Започнаха да се срещат по-сериозно преди година и след девет месеца Уесли се премести да живее с Ярдли и Тара.

— Не чу нито една дума от това, което ти казах, нали? — Джесика докосна ръката му в знак на извинение.

— Толкова ли е очевидно?

— За какво мислиш?

Тя въздъхна, отпи глътка вино и се загледа във фаровете на колата, която се спускаше по лъкатушния път в каньона.

— Помниш ли Кейсън Болдуин? Агентът, с когото работих по случая с Булевардния изнасилвач?

Уесли кимна, събу обувките си и се облегна удобно на стола.

— Господинът, с когото си се срещала преди мен?

Тя се усмихна.

— Същият.

— Готин тип, но прилича повече на рок музикант, който пуши трева, отколкото на федерален агент. Трябва да изглежда като агент, ако иска да го приемат сериозно… Какво за него?

— Той дойде при мен днес. — Ярдли се поколеба. — Иска да му помогна.

— Така ли? Някой вълнуващ случай?

— Кейсън мисли, че се е появил имитатор на Еди Кал.

Уесли дълго мълча. Толкова дълго, че по едно време Ярдли го погледна, за да се увери, че я е чул.

— Какво иска от теб?

— Иска помощта ми. Убити са две съпружески двойки, едната в северен Лас Вегас, а другата в Сейнт Джордж. Убити са в период от три седмици. Кейсън смята, че ще има още убийства…

— Ти си прокурор. Какво общо има това с теб?

— И аз това му казах, той отговори, че имам по-задълбочен поглед върху тези неща заради Еди.

Уесли изсумтя.

— Това е нелепо. И ти му каза да си го начука, нали?

— Да, отрязах го.

Ярдли се поколеба по-дълго, отколкото искаше, и разбра, че Уесли е прочел мислите ѝ.

— Но ти мислиш за това.

— Не, не.

— Мислиш. Не ме лъжи, Джесика!

Тя изпусна шумно дъх и се вгледа в отражението на лунната светлина в чашата с виното.

— Нещо в случая… не знам. Не трябва да мисля повече за това. Въпрос на избор е дали искам, или не. Имам чувството, че владея нещата след близо шестнайсет години. Мога да допринеса с нещо.

— Знам, че отричаш колко много ти е повлиял Еди, мислиш, че изборът винаги е бил твой, но е трудно човек да гледа на себе си обективно. Ти си била фотограф, преди да срещнеш Еди, а една година след ареста му си следвала съдебномедицинска психология и после право и сега си не само прокурор, но и специализираш в домашно насилие и сексуални престъпления. Наистина ли мислиш, че онзи епизод в живота ти вече няма власт над теб? Не казвам, че животът ти е реакция, съвсем не. Гордея се с всичко, което си постигнала, Джесика. Изумително е! Но не трябва да мислиш за това след толкова време, защо е необходимо да рискуваш да се върнеш в миналото?

Ярдли отпи малка глътка вино.

— Знам, един милион пъти си ми казвал, че не съм отговорна и терапевтката ми каза един милион пъти, че не съм отговорна. Семействата на жертвите ми казаха, че не съм отговорна… Но аз чувствам вина. Аз бях негова съпруга, Уесли! Негова съпруга. Навсякъде е имало знаци, но аз съм била сляпа.

— Да, имало е знаци. И всичките — след това. Така функционира дистанцията на времето, подлъгва мозъка да мисли, че животът е предвидим, но не е така. Еди Кал е един от онези рядко срещани извратеняци, които изглеждат и се държат като човешки същества. Може да ги целуваш и да чувстваш устните им, или да разговаряш с тях и да мислиш, че ти съчувстват, но те са празни! Отвътре! Черна дупка! Тях ги няма там. Никой в твоето положение не би направил нещо по-различно от теб.

— Можеш да ми говориш колкото искаш, и аз дори мога да се насиля да го повярвам понякога, но чувствата не преминават. Чувството също е вид интелигентност, Уесли. И аз имам чувството, че можех да го спра…

— И какво? Да помогнеш на Болдуин, е някакъв вид изкупление според теб? Няма да стане. Това няма да промени чувствата ти… и се страхувам от онова, което може да ти причини. — Уесли зарея поглед в пустинята. — Снощи пак сънува кошмар. Започна да се мяташ, сякаш се биеш с някого. Продължи само няколко секунди, но се случи. Наистина ли не вярваш, че мозъкът ти иска да ти каже нещо? Мислиш ли, че всичко това ще облекчи чувствата ти?

Ярдли не отговори.

— Ще ми направиш ли една услуга? Ще говориш ли с терапевтката си за това? Според мен тя ще ти каже същото: не го прави! Не се връщай в миналото!

Ярдли отново отпи от виното и остана с ясното убеждение, че Уесли вече знае. Че той вече знае как е решила да хвърли поне един поглед на случая.

След вечерята Ярдли се обади на личния мобилен телефон на Болдуин.