Съпруга на убиец

64.

Първият ден на съдебния процес се оказа бъркотия от емоции за повечето участници. Ярдли се сдържаше, доколкото може, и се преструваше, че е само механично устройство, което е в залата, за да изпълнява определена цел и нищо повече. Днес, в първия ден на делото срещу Уесли Пол, тя трябваше да вземе бета блокер сутринта, защото не можеше да спре да трепери.

— Имате ли да обсъдите някакви предварителни въпроси, преди да въведем съдебните заседатели? — попита съдия Агби.

— Не, съдия — отговори Тим.

— Не, нищо. Благодаря, почитаеми съдия — отвърна Уесли.

— Тогава да поканим съдебните заседатели.

Ярдли наблюдаваше мъжете и жените, които започнаха да влизат в залата. Уесли им се усмихна сърдечно. Държеше молив в ръката си, нарочно беше избрал спортно сако с кръпки на лактите и си беше сложил очила, външният му вид беше като на безобиден учител. По време на избора на съдебни заседатели той успя да ги разсмее няколко пъти и това ядоса Тим толкова, че лицето му пламна и тихо изруга под носа си.

Съдията прочете инструкциите и после каза:

— Встъпителни думи, моля. Господин Джефрис?

— Благодаря, съдия.

Тим си оправи вратовръзката, взе си записките и отиде на катедрата, която беше преместена до ложата на съдебните заседатели. Прокашля се и започна да чете фактите по делото, сякаш бяха безинтересни размишления върху кутия със зърнени закуски. Не поглеждаше съдебните заседатели, за да установи зрителен контакт.

Ярдли си помисли със съжаление, че единственото резултатно нещо, което направи Тим, беше да покаже увеличена снимка на Джордан Русо, да посочи Уесли и да каже:

— Този човек тук е отнел красотата и потенциала на тази млада жена. Госпожи и господа, Уесли Пол е имал връзка с Джордан Русо и при претърсването на личните му вещи бяха открити пръстенът на госпожица Русо и кичур от косата ѝ. Косата беше анализирана в изключително ефикасната лаборатория по трасология на ФБР и беше установено съвпадение на ДНК с косата, взета от четката на Джордан Русо, която ни даде майка ѝ. Ще изслушате и майка ѝ на този съдебен процес.

За пръстена може да има обяснение, но как ще обясниш на съдебните заседатели защо имаш кичур от косата на жертвата, попита Тим вчера, коментирайки, че спечелването на делото е сигурно.

Не знам, но ако някой може да го обясни, това е Уесли, отговори Ярдли.

— Госпожи и господа — продължи Тим, — случаят е елементарен и очевиден. Господин Пол е убил Джордан Русо. Разбил е с камък черепа ѝ. Захапал е толкова силно стъпалото ѝ, че зъбите му са оставили следи върху костта. Той…

— Възражение, почитаеми съдия — прекъсна го Уесли.

Всички погледи се насочиха към него. Беше обичайно да не се изказват възражения по време на встъпителните и заключителните изявления, тъй като това разсейваше онзи, който ги изнася, и опонентът обикновено търсеше възмездие, когато дойде неговият ред.

Тим погледна първо Уесли и после съдията.

— Основание? — попита Агби.

— Не е ясно дали тези вещи ще бъдат представени в съда, почитаеми съдия. Доколкото знам, следите от зъби все още не са потвърдени.

— Скоро ще бъдат, почитаеми съдия, и смятам да ги представя в съда.

По дяволите, Тим, помисли Ярдли.

Изрично го помоли да не споменава за следите от зъби във встъпителното си слово, в случай че се окаже, че не са на Уесли.

Уесли скръсти ръце на гърдите си и каза:

— Има някои съображения, които бих искал да се имат предвид в представянето на това доказателство, почитаеми съдия, и аз ще възразя, когато се предложи да бъде представено. Тъй като господин Джефрис не може да предвиди възраженията ми, той няма конкретни познания дали тези вещи ще бъдат представени в съда.

Тим започна да спори. Ярдли знаеше, че адвокатите и прокурорите никога не трябва да обсъждат доводите за и против на възражение по време на встъпителните и заключителните изявления, защото ще загубят инерция и концентрация, и ако не спечелят възражението, веднага ще създадат убеждение за липса на знания сред съдебните заседатели.

— Приема се — каза най-после съдия Агби.

— Благодаря, почитаеми съдия — рече Тим, опъна сакото си, обърна се към съдебните заседатели, видимо раздразнен, и продължи с изявлението си, излагайки фактите по делото. — Не позволявайте правните хитрини на този човек да ви заблудят — заключи той. — Обявете го за виновен в предумишлено убийство и се погрижете той да не убие никого повече.

Уесли мълчеше, докато Тим седна на мястото си, а после стана и се приближи до съдебните заседатели. Застана пред тях, сключи ръце зад гърба си и се усмихна сърдечно.

— Госпожи и господа, нека се върнем в онзи ужасяващ ден през февруари преди близо две десетилетия, когато трагично е завършил животът на тази красива млада дама. В онова утро Джордан Русо се събужда и закусва. Говори двайсетина минути по телефона с приятелката си Ан, обикновен разговор между млади хора за плановете им през деня, и после решава да отиде на бърза тренировка в спортната зала, където работи. Облича къси панталони и тениска „Найки“, нахлузва маратонките си, целува майка си за довиждане и се отправя към вратата. И това ще бъде последният път, когато някой я вижда жива. Полицията, ФБР и прокуратурата не знаят какво се е случило с госпожица Русо от момента, в който тя излиза от дома си, докато не намират тялото ѝ двайсет и два дни по-късно. Стигнала ли е до спортната зала? Срещнала ли се е с някого? Отбила ли се е някъде да си купи минерална вода или тонизираща напитка? Качила ли се е в нечия кола, или е тръгнала по безлюдна уличка? Била ли е нападната по средата на улицата и някой е видял, но не е съобщил? Същия ден ли е умряла, или по-късно? — Уесли пристъпи крачка вдясно, наведе глава и после пак се вгледа в съдебните заседатели. — Обвинението не може да отговори на тези въпроси. Не може да отговори и на въпросите за моята връзка с госпожица Русо, която е несъществуваща. Не се съмнявам, че майката на госпожица Русо, Изабела Русо, ще застане на свидетелската скамейка и ще каже истината: че е видяла някого в ресторанта, където Джордан Русо е работила като сервитьорка. Аз съм бил много пъти в този ресторант през годините — за ужас на талията ми, защото там правят най-хубавата немска шоколадова торта в целия щат.

Разнесе се приглушен смях.

— Но фактът е, че не познавах Джордан Русо. Не знаех, че тя е била убита до деня, в който бях обвинен за убийството ѝ. И честно казано, това ме разтърси до мозъка на костите. Помислих си: Как е възможно? Знам, че понякога обвиняват невинни хора за престъпления, но го знам теоретично, като въпрос за изпит. Мога да ви уверя, госпожи и господа, че да бъдеш обект на такава несправедливост, е най-страшното нещо, което можете да си представите. Имам чувството, че целият свят се е стоварил върху главата ми и съм уплашен. Страхувам се от първата нощ, след като бях обвинен. Не знаех какво да мисля. Обидил ли съм някого, който е отишъл в полицията и е съчинил някаква недообмислена история за мен? Или е станала безобидна грешка? — Уесли вдигна пръст, тръгна спокойно покрай първия ред съдебни заседатели и погледна в очите всеки един от тях. — И после, когато разбрах, че случаят е поет от прокуратурата и видях името на Джесика Ярдли в обвинителния акт, осъзнах какво се е случило. Госпожа Ярдли и аз се срещахме и живеехме заедно. Аз дори имах планове скоро да ѝ направя предложение да се оженим.

Ярдли седеше неподвижно и гледаше право напред.

— Връзката ни беше красива — усмихна се Уесли, а после усмивката му бавно помръкна като на герой в сапунен сериал. — Но не ѝ беше писано да продължи. — Той погледна Ярдли. — Госпожа Ярдли някога е била Джесика Кал. Съпругът ѝ е серийният убиец Еди Кал. Той е убил четиринайсет души, поне за толкова знаем, и в момента чака изпълнението на смъртната си присъда в Невада. Госпожа Ярдли много пъти ми е казвала, че се чувства отговорна, защото е била негова съпруга и би трябвало да се досети, че е омъжена за чудовище.

Ярдли остана неподвижна. Беше се втренчила напред и не го поглеждаше в очите.

Уесли отново се обърна към съдебните заседатели и продължи:

— Госпожа Ярдли ми каза, че няма да позволи това да се повтори. — Той въздъхна и поклати глава. — За жалост миналото ѝ започна да влияе на взаимоотношенията ни. Параноята ѝ стана неконтролируема. Тя започна да халюцинира. Привиждаха ѝ се несъществуващи неща. Ходи на терапия известно време, но аз ѝ препоръчах да помоли лекаря да смени лекарствата ѝ. Тя започна…

— Възрази, по дяволите — прошепна Ярдли.

— Хм — отвърна Тим и стана. — Възражение.

— Приема се — веднага каза Агби, която явно чакаше възражението.

— Разбира се — каза Уесли. — Простете ми. Заложен е животът ми, почитаеми съдия, и от време на време се вълнувам. — Той отново се обърна към съдебните заседатели. — Проблемът е, че тя стана нестабилна. Толкова нестабилна, че я уведомих, че не мога да възпитавам деца в толкова нестабилна връзка, а целта ми винаги е била да имам деца. Много деца. — Уесли въздъхна, сякаш мислеше за някакъв болезнен спомен. — Когато ѝ го казах, тя се вбеси, започна да хвърля разни неща, удари ме и потроши вещите ми. Кълнеше се, че ще ми го върне по някакъв начин, и ето докъде стигна. Аз съм обвинен в убийството на жена, която не познавам, и полицията случайно е открила пръстен и кичур коса, които уж са нейни, сред вещите, които госпожа Ярдли е дала на склад. — Той сложи ръце на преградата пред съдебните заседатели. — Не искам да наранявам Джесика. Наистина не искам. Все още я обичам и не мога да си представя каква травма е преживяла, като е била омъжена за сериен убиец, но и не искам да умра в затвора за престъпление, което не съм извършил. Тя не може да отмъсти на Еди Кал, затова си го изкарва на мен. — Уесли удари с юмрук по преградата и звукът накара Ярдли да трепне. — Не съм убил Джордан Русо! Никога не съм виждал Джордан Русо. Невинен съм. Моля ви, моля ви, не позволявайте един невинен човек да страда заради злобата на една нестабилна, психически увредена жена, която по една случайност има властта да разбива живота на хората. Моля ви.

Уесли отново погледна в очите всеки съдебен заседател и после седна на мястото си.