Съпруга на убиец

72.

Съдебното заседание свърши в четири и преди Ярдли да си тръгне, Уесли каза:

— Това беше отиграно особено добре. Тя е скърбяща майка, затова въпреки че разбраха, че ти умишлено прекъсваш разпита ми, съдебните заседатели си помислиха, че го правиш, за да я предпазиш, и преминаха на твоя страна. Гордея се с теб. Много хитро.

Тя преметна чантата на рамото си.

— Изобщо не ми пука какво мислиш за каквото и да е, Уесли.

Болдуин я чакаше до вратите. Лицето му беше разцъфнало в усмивка. Тръгнаха по коридора и Ярдли попита:

— Какво?

— Какво?

— Ухилил си се дяволито като десетгодишно хлапе, заловено да прави нещо нередно.

— Хареса ми много повече, отколкото предполагах. Уесли напълно контролираше положението, докато не се появи ти.

— Уесли е раздразнителен и избухлив. Не го бях забелязала преди, защото той се владееше, когато беше с мен, но като се замисля, спомням си, че от време на време загатваше за истинския си характер. Иска ми се да бях обръщала повече внимание.

— Не сме устроени да мислим немислимото за хората. Не си направила нищо погрешно.

Болдуин я изпрати до паркинга и колата ѝ и докато Ярдли слагаше чантата си на задната седалка, попита:

— Искаш ли да вечеряме заедно?

Тя спря и го погледна.

— Кейсън… не съм точно в период на живота си…

— Хей, хей, преди да довършиш изречението и да ме обидиш, нека ти кажа, че те харесвам като приятел. И ако искаш да сме само приятели, нямам нищо против. Но в момента не желая да водя този разговор. Не мога да си представя какво преживяваш и съм сигурен, че това е последното, за което искаш да говориш, и така би трябвало да бъде. В момента искам само да знаеш, че те подкрепям.

Ярдли се усмихна и стисна ръката му.

— Благодаря ти. Знам, че ме подкрепяш. Но трябва да се подготвя за утре.

Докато потегляше, тя го видя, че гледа как колата ѝ излиза от паркинга.

Беше шест вечерта, когато Ярдли получи съобщението, което чакаше: криминалистът одонтолог щеше да кацне с ранен полет. Сутринта щеше да отиде направо в Института по съдебна медицина и да направи сравнението, за да провери дали следите от зъби на дясното стъпало на Джордан Русо съвпадат с отливката от ортодонтския фиксатор на Уесли Пол.

Ярдли похапваше салата, докато стоеше до умивалника. До предната врата имаше чифт обувки на Тара, но все още помнеше мъничките бебешки буйки, които ѝ купи. Малки сиви мокасини за закръглените ѝ крачета. Струваше ѝ се, че беше толкова скоро, сякаш може да протегне ръка и да докосне спомена.

Тогава парите не стигаха и Ярдли трябваше да избере между обувчиците или да купува вечеря за себе си през следващите няколко дни. Тя избра бебешките буйки и яде фъстъчено масло до следващата заплата. Не беше разказвала на Тара тази история. Тара никога нямаше да знае какъв избор е трябвало да направи майка ѝ и колко лесно ѝ е било да реши да не яде, за да има дъщеря ѝ по-хубави обувки от онези от магазина за втора употреба.

Ярдли изми чинията и я прибра, а после излезе да провери пощата. Слънцето все още не беше залязло и небето беше светлорозово с няколко разпръснати облачета като памук. Една съседка, възрастна жена, беше навън и се втренчи в нея. Ярдли ѝ помаха, но тя се извърна.

Имаше няколко сметки, рекламни листовки и писмо от окръжния федерален съд, адресирано до нея. Тя го отвори. Беше искане до съда от адвоката на Еди Кал за отменяне на екзекуцията му. Документът съдържаше повече от петдесет страници, но Ярдли прегледа достатъчно, за да разбере същината — имало ново доказателство, което оневинявало Кал за престъпленията, за които беше осъден. Че всъщност Уесли Пол е истинският Тъмния Казанова и доказателството показвало, че той е манипулирал Кал в позиция да получи присъда вместо Уесли. От прокуратурата ѝ бяха изпратили копие на искането, тъй като Ярдли беше обвинител в делото срещу Уесли.

Добър опит, помисли си тя.

Отначало усети леко задоволство от абсурдността на искането, от което се излъчваше отчаяние. Безнадеждността на звяр, който знае, че ще умре. Ярдли обаче съзнаваше, че ако беше на неговото място, и тя би внесла същото искане. Слабата надежда да живееш, беше по-добра от нищо.

Освен това искането даде отговор на въпроса защо Уесли е започнал да убива чак сега. Искането беше спасителният пояс на Кал и му трябваха нови убийства и нов Тъмен Казанова, за да има шанс за успех. Ярдли не се съмняваше, че Кал е казал на Уесли, че се нуждае само от заподозрян, но в действителност се нуждаеше от осъдителна присъда за Уесли.

Ярдли прегъна листа с искането, приближи се до синия контейнер за рециклиране и го изхвърли. Нямаше сили за прахосване, нямаше сили да се чувства зле заради едно чудовище.

Възрастната съседка беше отишла до пощенската си кутия, която не беше далеч от мястото, където стоеше Ярдли. Въпреки предишната нелюбезност на жената, Ярдли попита:

— Как си?

— По-добре от теб — отвърна съседката, въведе кода на панела с бутони на пощенската кутия и извади няколко плика. — Водиш ли странни мъже в леглото си, после се случват извратени неща. Спиш ли с кучета, обикновено завъждаш бълхи…

Ярдли се втренчи в нея и каза:

— Приятна вечер, Рошел.

А после влезе в дома си и затвори вратата.