Съпруга на убиец

50.

Коридорът на съдебната палата беше пълен с репортери и телевизионни екипи, които започнаха да задават въпроси на Ярдли веднага щом влезе. Един попита дали Ярдли все още е влюбена в Еди Кал, а друг — дали Тара наистина е негова биологична дъщеря.

Остин Кетнър беше оневинен за каквото и да е участие в убийствата и освободен снощи. Един репортер попита дали Ярдли смята да му се извини…

Слава богу, съдията затвори залата за представителите на медиите.

В съдебната зала миришеше на старо дърво и препарат за почистване на под с аромат на портокал. Ярдли седна на последния ред на местата за публиката. Единственото заседание в графика за този следобед беше на Уесли.

Ярдли подрани, в залата бяха само един федерален маршал и съдебният секретар. Кимнаха ѝ с тъжни усмивки, както направи Рой Лю. Болдуин и Ортис дойдоха минута по-късно, както и двама детективи с карти на полицията на Лас Вегас, окачени на вратовете, и пистолети в кобури под саката, същите, които бяха в апартамента на Уесли.

И след това влезе и Уесли Пол.

Доведоха го двама федерални маршали, единият отпред, другият зад него. Той беше с бял гащеризон и бели чехли и ръцете му бяха отпред, оковани с белезници. На врата си носеше плътно прилепнала за кожата му скоба. Около очите му все още бе синьо и носът му беше леко изкривен. Въпреки че мина доста време от побоя на Ортис, Уесли изглеждаше така, сякаш е претърпял автомобилна катастрофа тази сутрин.

На устните му бе залепнала леко подигравателна усмивка, сякаш мислеше, че цялата система е шега. Той се обърна само веднъж и намигна на Ярдли.

Съдията влезе и приставът изрева:

— Всички да станат. Заседава Федералният окръжен съд на Невада. Председател е почитаемата Медисън Агби.

Съдия Агби влезе. Очилата ѝ бяха смъкнати ниско на носа ѝ, преди да седне, тя огледа съдебната зала над рамките.

— Моля, седнете. — Съдия Агби натисна няколко клавиша на компютъра си и каза: — Днес сме се събрали по въпроса за Уесли Джон Пол срещу Съединените щати. Правителството се представлява от господин Тимоти Джефрис, от прокуратурата на Съединените щати. Господин Пол посочи, че ще се представлява сам. — Агби го погледна. — Господин Пол, вие сте получили право на адвокатска практика тук, в Невада, и сте били преподавател по право в различни университети повече от петнайсет години, затова определено не е необходимо да ви напомням, че да се представлявате сам по какъвто и да е въпрос, е лоша идея, още повече като се имат предвид обвиненията срещу вас. Разбирате ли, че ви съветвам да ви представлява адвокат и че ако не можете да си го позволите, съдът ще ви назначи служебен адвокат?

Уесли стана.

— Разбирам, почитаеми съдия. Благодаря. Признателен съм за загрижеността ви за мен. Но аз съм психически напълно нормален, не съм под въздействието на наркотици или алкохол, не взимам лекарства, предписани с рецепта, и напълно съзнавам правото си на адвокат и съзнателно се отказвам от него. Подписах и внесох документ за отказ от адвокат в затвора.

— Да, и аз получих вашия документ за отказ от адвокат и сега ще го подпиша и ще го приложа към протоколите за заседанието. Ако в някой момент в хода на делото промените решението си и бихте искали адвокат, моля, кажете ми веднага.

— Ще го направя. Благодаря.

Вратите на съдебната зала се отвориха и вътре влезе Тара, последвана от дядо си.

Ярдли стана и ги пресрещна на входа.

— Не може да идваш тук — прошепна тя.

— Той спеше на три метра от моята стая… Искам да видя това, моля те.

Ярдли погледна Стивън, който не каза нищо, и после се отмести от пътя им. Те седнаха сред публиката.

Съдия Агби прочете обвиненията, които варираха от кражба, проникване с взлом, влизане в чужда собственост и отвличане до нападение с нанасяне на тежки телесни повреди и осакатяване, и накрая обяви най-сериозните — четири предумишлени убийства. Обвинения по общо шейсет и три точки — Лю беше включил всяко обвинение, за което се сети. Ярдли си представи Лю и Тим и още няколко души от прокуратурата, които седят в кабинета на Лю, прелистват Федералния наказателен кодекс и търсят всичко възможно, в което да обвинят Уесли, откакто медиите научиха за него. Бяха група от седем мъже, непрекъснато бяха заедно и ходеха на обяд и да пийнат по нещо. Няколко пъти в годината отиваха да карат джипове в пясъчните дюни или на екскурзия на остров Каталина. Никога не канеха жените прокурори.

С убийствата обикновено се занимаваха щатските съдилища, защото изискванията да ги поеме федералното правителство, бяха много строги, но тъй като Ейдриън Дийн беше работил в Агенцията за борба с наркотиците, съдията одобри случаят да бъде предаден на федералната система. Когато беше възможно, обвиняемите предпочитаха да бъдат в щатски съд, тъй като федералната система имаше много по-строги насоки за издаване на присъди.

— Добре, трябва да разгледаме две искания, внесени от обвиняемия. Първото е съдът да отхвърли самопризнанията му и да изключи всички доказателства както в делото „Съединените щати срещу Батане“. Второто искане е съдът да отхвърли всички доказателства и свидетелски показания, получени със заповед от този съд и почитаемия Джейкъб Стайн. Обвиняемият оспорва свидетелските показания, които установяват вероятна причина, довела до издаването на заповедта за обиск от съдия Стайн, като твърди, че показанията са необратимо опорочени и подвеждащи. — Агби погледна Тим. — Господин Джефрис.

— Благодаря, почитаеми съдия. Първо бих искал да разгледаме искането съдът да отхвърли самопризнанията и всички произтичащи от тях доказателства, придобити след това, и после да преминем към заповедта за обиск.

— Звучи добре.

— Обвинението призовава агент Кейсън Болдуин на свидетелската скамейка.