Съпруга на убиец

77.

На другия ден съдебните заседатели бяха свикани отново. Уесли напразно се беше опитал да пледира за неправилно проведен съдебен процес, но аргументите на Ярдли и цитирането на случаи от съдебната практика бяха потвърдили онова, което съдията вече знаеше: подсъдимият не можеше да иска неправилно проведен съдебен процес заради собственото си лошо поведение, иначе всеки обвиняем във всяко съдебно дело, когато почувства, че ще бъде осъден, можеше да направи нещо неочаквано и да поиска неправилно проведен съдебен процес.

Доминик Хил довърши показанията си и обясни подробно как Уесли му е показал пръстена и кичура коса на Джордан. Уесли се опита да го подложи на кръстосан разпит, но сега беше с белезници и вериги и беше загубил хладнокръвие. За всички в съдебната зала беше очевидно, че съдебните заседатели не зачитат думите му.

Хил напусна свидетелската скамейка. Агби се обърна към Уесли и попита:

— Имате ли други свидетели, господин Пол?

— Не — подигравателно отговори той. — Предполагам, че това е правосъдието сега в тази страна, нали, почитаеми съдия? Позволява на един човек да даде показания в съда и да лъже най-нагло. Позволява прокуратурата да му бъде съучастник и невинен човек да страда заради това. Уверявам ви, госпожо съдия, всичко не е свършило и Апелативният съд, не вие или тези съдебни заседатели, ще реши съдбата ми.

— Отбелязано е. Ако няма други свидетели, бих искала да направим почивка, преди да започнем със заключителните изявления.

Разискванията на съдебните заседатели варират по времетраене. В практиката на Ярдли едно обсъждане беше продължило единайсет дни, а друго — по-малко от петнайсет минути. Докато отвеждаха съдебните заседатели в стаята за размисъл, след като двете страни изнесоха заключителните си пледоарии, Ярдли наблюдаваше лицата им. Една жена погледна Уесли с неприкрито отвращение. Той също я забеляза и извика:

— Какво зяпаш, по дяволите?

Щом те излязоха, Ярдли се обърна към Уесли, зад когото стоеше федерален маршал.

— Не свърши добра адвокатска работа, Уесли. Съдебните заседатели те мразят и в червата.

— Те са негодни за нищо попови лъжички. Това изобщо не е свършило, ще се борим в апелативни съдилища в продължение на години и ако имам и най-малката възможност, ще представя делото във Върховния съд.

Тя преметна чантата на рамото си.

— Очаквам го с нетърпение.

Болдуин я чакаше пред съдебната зала. Беше пъхнал ръце в джобовете си и вратовръзката беше разхлабена около врата му. Изглеждаше уморен.

— Тежък ден? — попита Ярдли.

— Може да се каже. Намерихме Паркър. Между другото, това не е истинското му име. Той е бивш детектив от нюйоркската полиция, излежал осем години в „Синг Синг“ за опит за убийство и рекет. Имало твърдения, че е извършил няколко удара за мафията, докато все още е бил ченге. Изглежда, той е бил човекът, когото наемаш, когато се нуждаеш някой да свърши мръсна работа. — Болдуин наведе глава. — Той, хм, не си отиде тихо и кротко. — Болдуин огледа съдебната зала. — Уесли наистина си е изпуснал нервите.

— Той знае, че ще бъде осъден. Посетих го в затвора и повдигнах въпроса за родителите му и после казах на Хил често да го поглежда, докато дава показания в съда. Уесли може да контролира много неща в себе си, но не и гнева си. — Двамата тръгнаха и тя го погледна. — Добре ли си?

Болдуин повдигна рамене.

— Паркър стреля пръв. Всичко ще бъде наред. Службата на генералния инспектор ще ме изпрати в платен отпуск, докато се изяснят обстоятелствата около стрелбата, затова изглежда, имам свободно време.

Ярдли хвана ръката му.

— Тогава мисля да те поканя на късен обяд.