Съпруга на убиец

34.

Въпреки късния час, Ярдли отиде в дома на семейство Олсън. Обади се на полицията на Сейнт Джордж и разговаря с един лейтенант. Той каза, че са дали ключовете на агентите на фирмата за продажби на недвижими имоти и днес са идвали хора да разгледат къщата, затова може да е отворена.

Ярдли спря отпред и дълго гледа къщата, преди да се приближи до заключената предна врата. Прозорците бяха отворени — опит да се прогони миризмата на кръв от жилището, макар Ярдли да се съмняваше, че агентите от фирмата са разсъждавали именно по този начин.

Оградата на задния двор беше отворена, както и голямата остъклена врата, водеща в кухнята. Ярдли я бутна и влезе.

Вътре беше хладно и миришеше на лимон. На масата в кухнята видя купчина листовки с описание на къщата и информация за връзка с фирмата за недвижими имоти. Жилището беше пълно с декоративни предмети, които не бяха там, когато Ярдли дойде първия път, на стените в стаите и по коридорите бяха окачени снимки на друго семейство. Това вече не беше домът на семейство Олсън и от тях не беше останало нищо тук.

Ярдли обиколи помещенията и спря пред стаята на Айзак. Отвори вратата и видя нови мебели и предмети както в останалата част на къщата. Върху нощното шкафче имаше екземпляр на „Там, където свършва тротоарът“. Имаше дори разделител, пъхнат на произволно място, за да придаде вид, че тук живее някой.

Тя седна на леглото и се огледа. Миризмата беше изчезнала, миризмата на Айзак, която Ярдли долови първия път, когато дойде тук. Сега миришеше на почистващи препарати за дърво и освежители за въздух. Ярдли си помисли, че в стаята всъщност вони като в погребален дом.

Цялата къща се беше превърнала в една измама.

Вратите и прозорецът на голямата спалня бяха отворени, чаршафите, щорите, килимите и вратите на дрешниците бяха сменени, но рамката на леглото бе останала — същото тъмно дърво, върху което бяха лежали съпрузите Олсън… По всяка вероятност леглото беше скъпо и трудно за разглобяване и преместване, затова новите собственици са решили да го оставят. Или може би не го искаха, но на хората от фирмата за недвижими имоти не им пукаше.

В дрешниците имаше дрехи, но не бяха дрехите на съпрузите Олсън. Чекмеджетата на бюрото бяха празни. Огледалото беше ново. Ярдли забеляза, че за случилото се тук говори само едно нещо: вентилаторът на тавана. Тя видя тъмнокафяво петно с големината на монета от десет цента върху едната перка и се запита дали някога ще бъде почистено, или е белег, който никога няма да бъде заличен.

Ярдли седна на леглото и докосна възглавницата откъм страната, където беше умряла Обри Олсън. Ръката ѝ потрепери и кожата ѝ настръхна. Възглавницата беше топла.

Ярдли изпусна затаения си дъх, стана и се огледа наоколо още веднъж. Ако Кал е прав и имитаторът мислеше, че е оставил нещо, вече го нямаше.

Докато излизаше, тя хвана валчестите дръжки на двойните врати, за да ги затвори, и забеляза разлика в натиска, докато ги притваря. Не обърна внимание на това първия път, когато бе тук.

Дясната врата се затваряше малко по-трудно. Ярдли отвори пак и се вгледа в пантите на тази врата. Най-горната панта изглеждаше по-нова от средната и долната. Била е сменена! В боята около нея имаше драскотини, сякаш някой, който никога не е сменял панти, се беше изнервил и се беше опитал да бърза, но е станал немарлив в бързината.

Ярдли се наведе да ги огледа по-отблизо. Всяка панта имаше по три винта. Най-горният винт на най-горната панта беше различен на цвят от останалите. Двата винта под него бяха сребристи и лъскави, но най-горният имаше матов метален цвят. Ярдли ги докосна и усети разлика между най-горния и другите два. Дали Райън Олсън не е имал винт от същия вид и е сложил различен?

Ярдли направи няколко снимки на пантата и винтовете с телефона си. Щеше да ги покаже на Болдуин и да попита криминалистите от екипа на местопрестъплението дали са ги описали и дали са открили нещо необичайно.

Тя погледна леглото още веднъж и после затвори вратите.