Съпруга на убиец

57.

По-късно същата сутрин Ярдли, Болдуин, Тим и Рой Лю седяха в кабинета на Лю. Това беше най-големият кабинет на етажа на прокуратурата, ъглов, с изглед към „Лас Вегас Стрип“, който се намираше няколко преки по-нататък. Сиви килими и остъклени стени от трите страни. Ярдли стоеше с гръб към мъжете и гледаше огромното виенско колело в „Стрип“. Проблясващите лъчи на слънцето се пречупваха в стоманените прътове и се разсейваха над долината.

Мъжете все още седяха, Ярдли виждаше отраженията им в стъклото.

— Наложило се е да го закарат в болница — каза Тим. — По дяволите, Кейсън.

— Защо аз? Казах ти да не призоваваш като свидетел Ортис.

— Нямаше да има значение — обади се Ярдли. — Уесли щеше да го призове, ако ние не го бяхме направили.

Лю въздъхна, облегна се назад и подпря с пръсти брадичката си.

— Агби даде две седмици почивка тази сутрин. След това ще трябва да се върнем в съдебната зала. Господин Пол вероятно ще призове отново Ортис на свидетелската скамейка. Искам този път той да бъде с белезници.

— Рой — каза Болдуин, — Ортис е федерален агент с…

— Той нападна обвиняем на открито съвещание в съда.

— Обвиняем, който е отвлякъл дъщеря му.

Всички млъкнаха и последните думи се задържаха във въздуха като отрова, която пари с всяка глътка въздух.

— Ще загубиш делото — каза Ярдли, без да откъсва поглед от виенското колело.

— Няма как да го знаеш — отвърна Тим.

— Тя може да се окаже права — подкрепи я Лю. — Може и да успееш да запазиш съдебната заповед и показанията на Джесика, основанията за заповедта са добри. Но самопризнанията, складът и всичко, което открихме там, може да не бъдат допуснати в съда.

— И по-лошо — каза Ярдли и се обърна с лице към тях. — Казусът с неправомерно събраните доказателства е субективен. Съдиите могат да го прилагат за целия обичаен ред за събиране на доказателства, колкото сметнат за уместно. Уесли ще оспори абсолютно всичко, което намериш, като каже, че е било намерено единствено заради отхвърлените доказателства, открити в склада. Може да прокараш някои от аргументите с неизбежното откриване, но ще загубиш повечето. Уесли ще спечели делото, Рой.

— Джесика, спести ни драмата — отвърна Тим. — Не съм губил дело в прокуратурата повече от петнайсет години.

— Тук няма камери, Тим, не е необходимо да се хвалиш. Знам колко лесно е да кажеш, че си непобедим, когато водиш само дела, за които практически е гарантирано, че ще спечелиш. Уесли е по-умен от теб и планира това отдавна. От години! Ти ще загубиш и след като го освободят, никога повече няма да го видим. Освен ако преди това не реши да ме убие, разбира се.

— Глупости — възрази Тим и лицето му се зачерви. — Мога да спечеля делото, Рой.

— Знаеш ли, че Уесли щеше да ме призове на свидетелската скамейка, ако Ортис не го беше нападнал и не беше сложил преждевременен край на изслушването? — попита Ярдли.

— Какво? Той не ме уведоми предварително. Не може да го направи.

— Уесли е представил списък със свидетели, общо петдесет и четирима. Провери ли всеки един от тях?

Тим се размърда неспокойно на стола.

— Проверих ги — отвърна той, но в гласа му прозвуча колебание.

— Тогава сигурно си видял моето име по средата. Записано е между двама експерти, които имат същите инициали като мен, Дж. Я., за да го подминат очите ти, Тим. Уесли ме е заровил в списъка със свидетелите, защото е знаел, че ти ще пропуснеш името ми, и се е надявал, че и аз ще го пропусна. Че ще бъдем неподготвени. — Тя скръсти ръце на гърдите си, облегна се на стъклото отзад и почувства топлина на гърба си. — Тим, ти не можеш да се справиш с човек като него. Той ще направи така, че делото да бъде прекратено. А ако не, съдебните заседатели ще го оправдаят.

Тим се усмихна подигравателно и рече:

— Я стига! Рой, ще се справя.

Лю го изгледа и после се обърна към Ярдли.

— Какво предлагаш?

— След като спечели тези искови молби, Уесли ще поиска бързо предварително изслушване и тогава делото ще бъде прекратено.

— Дори ако това се случи, пак имаме няколко седмици, дори може би два месеца, за да открием още доказателства — настоя Тим.

— Не — възрази Ярдли и го прикова със суров поглед. Гордостта беше замъглила мисленето му и това започваше да я дразни. — Сега вече всичко, което открием, ще е компрометирано. Вероятността да бъде отхвърлено от съда е твърде голяма.

— Тогава какво предлагаш? — повтори Лю.

Ярдли потърка брадичка с кокалчето на пръста си.

— Проучвам нещо. Една девойка е изчезнала тук преди близо двайсет години. Трупът ѝ бил намерен няколко седмици по-късно в пустинята. Черепът ѝ бил разбит.

— Какво общо има това с Уесли? — попита Болдуин.

Ярдли се замисли за момент, без да е сигурна колко да разкрие пред тях.

— Уесли е казал на Еди Кал, че тя е първата му жертва.

В стаята настъпи мълчание и после Лю попита:

— Коя е девойката?

— Джордан Русо. Била е на седемнайсет. Тръгнала за спортната зала и майка ѝ казала, че повече не я е видяла. Полицаите решили, че по всяка вероятност е отвлечена, но така и не събрали достатъчно доказателства, за да ги свържат с определен заподозрян. След това помислили, че може да е избягала с някого, но след двайсет и два дни открили трупа ѝ.

— Не е неговият метод на действие да убива по този начин — отбеляза Лю.

— Джордан Русо била първата му жертва. Уесли още не си бил изработил почерк. Вероятно се е паникьосал и е грабнал каквото му е попаднало, в случая голям камък, и я ударил. Може да се каже, че в известен смисъл е било непреднамерено.

Лю се наведе напред, подпря лакти на бюрото си и се втренчи в снимката на отсрещната стена — той и един сенатор.

— Какво предлагаш да направим, Джесика?