Съпруга на убиец

13.

Затворът „Лоу Дезърт Плейнс“ се намираше в ненаселена долина на шейсет и пет километра от Лас Вегас. Околната пустиня му придаваше постапокалиптичен вид, сякаш не принадлежи на това време, а е от три века по-късно, когато вече не се прилагат закони и хората масово трябва да бъдат затваряни, за да не рушат обществото. А може би вече беше започнало да става именно така…

Ярдли се обади предварително и говори с директорката на затвора Софи Гледхил, която ѝ беше предоставила няколко случая. Двете си имаха мълчаливо доверие — Ярдли се съгласяваше да разгледа бързо всеки случай, който ѝ даде Гледхил, а Гледхил обещаваше, че няма да ѝ даде случай, който не е основателен и не е подкрепен с доказателства. През годините тя беше предала на Ярдли няколко сексуални престъпления, свързани с убийства, извършени в затвора. Ярдли беше обвинител по всичките, издейства присъди по две от тях и сключи извънсъдебни споразумения по останалите.

Гледхил я посрещна на рецепцията, облечена с костюм. Картата от Дирекцията на затворите на Невада беше окачена на врата ѝ. Гледхил беше афроамериканка, с блестящи зелени очи, и имаше такъв вид, сякаш е излязла от корицата на списание за фитнес. Всъщност беше споделила с Ярдли, че щяла да участва на Олимпийски игри по лека атлетика, но нараняване в коляното прекъснало спортната ѝ кариера, когато била на деветнайсет.

— Страхотни обувки — каза Гледхил и прегърна Ярдли.

— Подарък са! Уесли все повтаря, че не си угаждам достатъчно, затова ми даде кредитна карта за подаръци.

— Прав е, работата ще ни съсипе, ако не отделяме време да правим разни неща за себе си. Аз медитирам по двайсет минути всеки ден, и в студ и пек тичам един час по обяд по пътеката тук. Ела с мен, ако търсиш начин да си поддържаш формата.

— Аз ходя на тренировки по бокс.

Гледхил се усмихна.

— Да, това подхожда повече на стила ти. — Тя погледна служителката на рецепцията и после отново Ярдли. — Сигурна ли си? Не мога ли да те разубедя?

— Има причина да съм тук. Все още не е оповестена публично, ФБР я пази в тайна, за да не предизвика паника, но се кълна, че нямаше да дойда, ако не се налага.

— ФБР? Кейсън Болдуин?

— Да, как се досети?

— Той идва тук преди един-два месеца и говори с Кал.

Ярдли усети, че се ядосва.

— Така ли?

— Предположих, че е стандартен разпит. Знаеш какви са оперативните агенти, суеверни са до лудост. Мислят, че могат да надушат следата като хрътки. Според мен той искаше да говори с Кал, за да вникне в начина му на мислене и да хване някой като него. Така ли е?

Ярдли поклати глава, опитвайки се да не покаже гнева, който изпитва.

— Не, не мисля.

Тя се прокашля и се опита да избие от главата си Болдуин, за да се съсредоточи върху предстоящата задача. После ще се разправя с него.

— Е, добре — каза Гледхил. — Щом си сигурна, хубаво, няма да се изправям на пътя ти. Кал ще бъде с белезници и окови въпреки преградата и ще поставя пазач зад теб.

— Не, искам да съм насаме с него. Той няма да говори, ако там има друг… и искам камерата да е изключена.

— За нищо на света! Трябва да запиша разговора.

Ярдли погледна служителката на рецепцията, която ги слушаше. Жената забеляза, че Ярдли я гледа и отмести очи.

Металните врати забръмчаха и се отвориха. Ярдли и Гледхил се озоваха в друга чакалня, със заключени метални врати в двата края. Тук нямаше камера и Ярдли обясни:

— Има имитатор. Досега е убил две съпружески двойки. Дойдох, защото с Кейсън мислим, че Еди може да помогне.

Вратата в другия край забръмча, но Гледхил не я отвори.

— Еха!

— Ако го записват, Еди няма да бъде откровен с мен.

Гледхил въздъхна дълбоко.

— Добре, ще изключа камерата, имаш думата ми.

— Благодаря ти.

Тя поведе Ярдли по дълъг коридор и после завиха по друг. От двете страни имаше стаи за посещение, а в дъното на коридора бяха стаите за посещение на затворници под закрила. Освен изтезания и убийства, Кал беше извършил и изнасилвания, а в затвора изнасилвачите все едно носеха мишена на гърба си. Кал беше под закрила двайсет и три часа в денонощието и му разрешаваха да излиза на двора само за един час.

Стаята за посещения беше разделена със стъклена преграда, циментирана от всички страни. Трипластовото стъкло с интерком от двете страни отделяше посетителя от затворника.

Ярдли седна на стоманения стол, а Гледхил застана зад нея и се взря към камерата:

— Изключи я, Томи.

Червената светлина на камерата угасна.

— Остани колкото искаш, миличка.

— Благодаря, Софи.

Гледхил кимна и излезе от стаята. Металната врата от другата страна на стъклената преграда забръмча и се отвори, в стаята влезе бившият съпруг на Ярдли.