Съпруга на убиец

30.

Въпреки острия ѝ тон към Болдуин, Ярдли знаеше точно какво ще се случи с Остин Кетнър, и беше безсилна да го предотврати. Самият главен прокурор се беше обадил на Лю да ги поздрави, че са заловили убиец, за когото е писала националната преса. Нямаше как да не му предявят обвинения. Ако Ярдли не го направи, Лю щеше да я отстрани от делото и да го даде на друг прокурор.

Мисълта увисна като тежка верига на врата ѝ. Тя опита да се отърси от нея, като се разходи. Докато обикаляше квартала за втори път, ѝ се обади Уесли.

— Здравей — каза Ярдли. — Иска ми се да вечеряме навън, хайде да се срещнем някъде.

— Разбира се. Но всъщност се обаждам заради Тара. Тя с теб ли е?

— Не. Защо?

— Знам, че е наказана да не излиза и цял ден съм вкъщи, но не я видях. Надникна ли в стаята ѝ тази сутрин, преди да излезеш?

Ярдли спря.

— Не, не съм.

— Ходих до тоалетната към десет. Тя не беше в стаята си.

След като попита всички, които Тара познаваше и не я намери, Ярдли реши, че остават само две вероятности. Сърцето ѝ сякаш спря, когато остави колата на алеята пред къщата и хукна към стаята на дъщеря си.

Много от предпочитаните от Тара дрехи и обувки ги нямаше, както и кутия за бижута, в която тя държеше любимите си обици и гривни. Тара си събираше пари в буркан в дрешника си, правеше го от седемгодишна. И бурканът не беше тук.

Ярдли почувства, че у нея се надига неистова паника. Едната вероятност беше Тара да е избягала с Кевин, след като Ярдли ясно ѝ даде да разбере, че повече няма да се вижда с него. Другата вероятност беше ужасяваща дори само да си я помисли: имитаторът знаеше, че Ярдли участва в разследването, и е отвлякъл Тара. Преди обаче да се подложи на тази агония, Ярдли трябваше да се увери, че дъщеря ѝ не е с Кевин.

Домът му беше в Лас Вегас, на трийсетина минути от „Стрип“. Кварталът беше пръснат върху ниски скалисти хълмове, а къщите — порутени. Ярдли осъзна, че е идвала тук заедно с един надзорник да търсят къщата на подсъдим. Беше обвинен в жестоко домашно насилие и имаше забрана да притежава огнестрелно оръжие. Една нощ съпругата му се обади на Ярдли ужасена и каза, че мъжът ѝ си купил няколко пистолета от уличен търговец.

За щастие, надзорникът бързо намери оръжията без произшествия. Ярдли се съгласи да не му предявява обвинение за новите нарушения, ако мъжът напусне дома си и остави имота на съпругата си.

Ярдли намери дома на Кевин Уотсън. Баща му, Дъстин Уотсън, отвори вратата по тениска без ръкави, пушеше. Лицето му беше сипаничаво и мазно, носеше разкъсани джинси и мръсни ботуши. Ярдли съзря кожен елек, преметнат на фотьойла. На гърба му имаше емблема на банда мотористи, „Викингски воини“. Ярдли си беше имала работа с тях няколко пъти.

— Тук ли е Кевин?

— Коя си ти?

— Майката на Тара.

Той я огледа от главата до петите.

— Какво искаш от Кевин?

— Дъщеря ми е напуснала дома без разрешение и мисля, че е с него.

Дъстин Уотсън се ухили самодоволно.

— Мамка му, звучи като да е Кевин. Тук идват всякакви задници по всяко време.

Ярдли се постара гневът да не се изпише на лицето ѝ, усмихна се и каза:

— Ще ви бъда много признателна, ако може да поговоря с него за минутка.

Той поклати глава.

— Не е тук.

— Обадих се в училището. Кевин не е ходил там днес. Имате ли представа къде може да е?

— Не — отговори Дъстин Уотсън и се втренчи в гърдите ѝ.

Ярдли извади визитната си картичка и му я даде. Той я прочете и изражението му се промени — като на човек, който е бил в затвора. Бившите затворници реагираха на представителите на правоприлагащите органи по два начина: с бунтарство или с раболепие. Онези, които бяха освободени и се бунтуваха срещу властите, обикновено много бързо се връщаха в затвора. Умните, онези, които не бяха увредени безнадеждно, съзнаваха, че борбата срещу цялото общество не е печеливша.

Дъстин Уотсън, изглежда, беше от бунтарите.

— Тогава ти си ченге?

— Прокурор. Ще кажете ли на Кевин да ми се обади веднага щом се прибере, моля?

Той хвърли визитната картичка в лицето ѝ.

Изражението ѝ се вкамени и Ярдли се втренчи в него.

— Ще ми кажете къде е Кевин, или ще проверя дали сте освободен под гаранция и ще кажа на надзорника ви, че сте ме нападнали.

— Нападнал съм те? Глупости, нищо не съм направил.

— Хвърлихте предмет и ме ударихте в лицето, това е нападение. А сега, знаете ли къде е Кевин?

Дъстин Уотсън се втренчи в нея. Ярдли бързо пристъпи към него, сякаш за да го удари. Той веднага се дръпна назад и на лицето му се изписа страх.

— Кажете му да ми се обади! Не ме карайте да идвам пак.

Тя се обръщаше да тръгне, когато погледът ѝ се плъзна надолу към синджира, окачен на гайка на колана му. Там имаше ключове и нещо, което приличаше на плоско джобно ножче с Надпис „МАЙСТОР НА КЛЮЧАЛКИТЕ“.

— Какво е това? — попита Ярдли.

— Кое?

Тя кимна към ключовете.

— Шперц, нали?

— Да. Е, и? Понякога се заключвам и не мога да вляза в къщата.

— Универсален ли е шперцът?

Дъстин Уотсън се изплю на верандата в краката на Ярдли.

— Ако няма да ме арестуваш, разкарай се оттук.

Тя се качи в колата, влезе в базата данни на прокуратурата на телефона си и въведе името и адреса на Дъстин Уотсън, а след това се обади на Болдуин.

— Нуждая се от помощта ти, Кейсън.