Съпруга на убиец

52.

Уесли застана зад катедрата, не носеше записки. Вгледа се в Болдуин и след това попита:

— Как сме днес, агент Болдуин?

— Добре съм, благодаря.

— Мм-хмм — Уесли му се ухили, без да отмества очи от него. — Бих искал да поговорим за неизбежното откриване, израз, който господин Джефрис не употреби по време на прекия разпит. Знаете ли какво е неизбежно откриване, агент Болдуин?

— Да.

— И вие създадохте убеждение в този съд, че рано или късно сте щели да откриете склада, нали така? Че това е било неизбежно?

— Рано или късно щяхме да го открием, да.

— Даа — повтори Уесли, като удължи гласната. — Моля, бихте ли изброили веществените доказателства, сочещи към определен заподозрян, които сте събрали в… — Той се поколеба леко и Ярдли беше сигурна, че е единствената в съдебната зала, която го е доловила. Уесли се прокашля и продължи: — В разследването на убийствата на Тъмния Казанова-младши?

— Веществените доказателства? Нямаме веществени доказателства, сочещи към определен заподозрян.

— Никаква ДНК от слюнка или кръв? Семенна течност?

— Не.

— Косми?

— Не.

— Влакна?

— Не.

— Прах, пясък, боя?

— Не.

— Намерихте ли изобщо някакви улики или следи в домовете на семействата Дийн, Олсън и Майлс, които да съвпадат с определен заподозрян, или да ви насочат към заподозрян?

Болдуин преглътна и отговори:

— Не.

— Е, тогава сигурно имате свидетелски показания. Моля, избройте свидетелите на убийствата на съпрузите Дийн и Олсън и нахлуването в дома на семейство Майлс.

— Господин Майлс и съпругата му и децата, разбира се. Един съсед, господин Кокс, е видял униформен служител на фирма за аларми да оглежда дома на семейство Майлс два дни преди нападението. Фирмата за аларми потвърди, че по график никой не е трябвало да ходи там по това време.

— Разбирам. И показахте ли снимки на този съсед?

— Да.

— Той разпозна ли ме като човека с униформа на фирмата за аларми?

Болдуин бавно поклати глава.

— Не, той е стар и лесно се обърква. След десетина минути реших, че няма смисъл да го караме да продължи.

— Хм, е, добре. Моля, избройте другите свидетели на тези престъпления.

Уесли взе писалка и адвокатски бележник от масата на защитата и ги приготви пред себе си на катедрата, сякаш щеше да записва дълъг списък.

— Има друга съседка на господин Майлс, някоя си госпожа Колийн Бойл, но тя каза, че не си спомня нищо за мъжа, освен че е бил с униформа на фирма за аларми.

— Разбирам. Някой друг?

— Не, няма други свидетели.

— Семейство Майлс разпознаха ли някого?

— Не, нападателят е носел маска.

Уесли леко наклони глава настрани.

— Е, агент Болдуин, оказва се, че преди да ме арестувате за тези нападения, вие не сте имали никакви веществени доказателства, нито следи или улики, или свидетели, които да сочат към определен заподозрян, така ли?

Болдуин не каза нищо.

— Почитаеми съдия, моля инструктирайте свидетеля да отговори.

— Агент Болдуин, моля, отговорете на въпроса на защитата.

— Не, нямахме нито едно от тези неща.

— Но всъщност не е така, нали? В дома на семейство Олсън нямаше ли повредена панта на врата с драскотини на рамката около нея?

— Имаше.

— Да, мисля, че госпожа Ярдли я е открила, докато случайно се е разхождала в жилището. Предполагам, че вие и целият екип криминалисти на ФБР сте били уморени или махмурлии в онази вечер.

— Почитаеми съдия… — обади се Тим.

— Тогава справедливо ли ще бъде, ако кажем, че цялото обвинение срещу мен е изградено от госпожа Ярдли? — прекъсна го Уесли.

— Тя издейства съдебната заповед, която доведе до вашия апартамент, и намери видеозаписа, а това доведе до вашите самопризнания и за склада, затова в известен смисъл, да.

— Цялото обвинение е изградено върху самопризнанието, склада и свидетелските показания на госпожа Ярдли за видеозаписа, така ли?

— Да.

— Ако те не съществуваха, моля, избройте доказателствата, които вие и прокуратурата щяхте да представите пред съда, за да докажете вината ми.

Болдуин прехапа устни, стисна челюсти и отговори:

— Няма други доказателства.

— Благодаря — усмихна се Уесли. — Нямам повече въпроси.