Съпруга на убиец

81.

На Тара ѝ оставаха шест седмици, докато вземе шофьорска книжка, затова се качи на такси до съдебната палата. Утре щеше да замине с майка си за ранчото на баба си и дядо си, мястото на света, което обичаше най-много. Днес обаче трябваше да свърши нещо. Нещо, което очакваше с нетърпение.

Тя не искаше да изглежда неподходящо в съдебната зала, затова си сложи едни от обувките с високи токчета на майка си, които ѝ причиняваха болка на всяка крачка и я караха да се чуди защо жените се подлагат на това мъчение, беше си купила блуза и дълга пола от магазин за дрехи втора употреба, носеше очила и беше прибрала косата си на стегнат кок. Преди да слезе от таксито, Тара се погледна в огледалото за обратно виждане и реши, че изглежда най-малко на деветнайсет години.

Тя мина през детекторите за метал, без да ги задейства, и отиде в залата на съдия Милтън Хартман. Първото дело в календара беше на Уесли Дийкинс. Изслушване за насрочване на обжалването му.

Уесли седеше на масата на защитата и чакаше да влезе съдията. Беше блед и много отслабнал. Не изглеждаше добре, имаше вид на човек, който е болен отдавна.

Тара седна точно зад него на местата за публиката, достатъчно близо, за да може да се наведе напред и да му прошепне:

— Как се държат с теб в затвора?

Уесли се обърна и се подсмихна.

— Младата Ярдли! Какво правиш тук? Дошла си да видиш първото изслушване за множеството ми обжалвания, или ти липсвам?

— Много си блед, Уесли. По-рано те мислех за хубавец, но сега изглеждаш болен.

— Затворът може да направи това с теб. Не спя много, въпреки че имам късмета да съм сам в килия. Една малка отстъпка за услугите ми, надзирателите се нуждаят от правна помощ от време на време.

— Звучи така, сякаш там ти е мястото.

Той се засмя.

— Майка ти ли те изпрати? Първият ми апелативен иск все още не е приет на по-висша инстанция. Тя сигурно те използва, за да събереш информация за това. Знам, че не ме иска на свобода, но да използва теб, е малко прекалено, не мислиш ли?

— Майка ми не знае, че съм тук.

Уесли леко наклони глава настрана. Тара долови миризмата му — на тялото му и на затворническия гащеризон, който беше напоен с потта му и непран.

— Тогава защо си дошла?

— Дойдох, защото имаш надежда, Уесли. А ти не заслужаваш надежда.

— Какво означава това?

Съдебният пристав я погледна и тя замълча, докато той насочи вниманието си другаде.

— Не беше трудно, когато баща ми ме изпрати при Доминик Хил, за да го убедя да излъже за теб и Джордан Русо. Хил е откачен идиот, който е обсебен от баща ми също като теб. Ако Еди му каже да се самоубие, Хил изобщо няма да възрази и ще го попита как иска да го направи — с хапчета или с пистолет. — Тара видя изражението му, което показа, че Уесли започва да разбира. — Трудното беше да сложа кичура коса и пръстена на Джордан Русо сред вещите ти, които мама даде на склад. Не исках никой да ме види там, затова взех ключовете на мама, докато спеше, и отидох. Реших, че не трябва да слагам кичура коса и пръстена къде да е, и после си спомних за кутията за пури на бюрото ти. Трябваше да я отворя, без да я повредя, затова щях да я занеса на ключар, но искаш ли да чуеш нещо откачено? Предишния ден намерих шперц на бюрото на майка ми. Не знам защо го има. Отворих кутията за секунда. Извадих късмет.

Лицето на Уесли се изкриви в гримаса и очите му се втренчиха в нея със засилваща се омраза. Това ѝ достави удоволствие.

— Лъжеш — заяви той без южняшкия си акцент и Тара разбра защо го е избрал. Истинският му глас ѝ напомни за невестулка. Не подхождаше на лицето му.

— Имам ли такъв вид, сякаш си измислям?

Уесли се вгледа в нея.

— Как се сдоби с пръстена и кичура коса?

— Джордан Русо е първата жертва на баща ми. Отишли на разходка в деня, в който тя била убита, и баща ми забравил тетрадка на задната седалка. Тя се обърнала да вземе нещо и видяла тетрадката. Там имало рисунки на стаи за изтезания и какво ще направи той с някои части на телата на жените, които е убил, адреси на потенциални жертви, такива неща. Но тетрадката била отгърната на рисунка на нейната стая; и я изобразявала в леглото с прерязано гърло. Знаеш колко добър художник е баща ми, затова Джордан познала себе си. — Тара замълча за момент и погледна през прозореца. — Той каза, че Джордан го погледнала, без да си кажат нито дума. Тя разбрала. Знаела го с такава сигурност, че скочила от движещата се кола.

Някой влезе и каза нещо на един адвокат и Тара изчака мълчаливо, докато човекът излезе.

— Еди запазил кичур от косата ѝ и пръстена. Тревожел се, че полицията ще научи за връзката му с Джордан, затова се вмъкнал в дома ѝ и откраднал дневника ѝ, където много пъти се споменавало името му.

Уесли се обърна изцяло към нея. Очите му бяха присвити. Тара долови миризмата на лошия му дъх.

— Знаеш ли колко трудно се преписва цял дневник, Уесли? Да имитираш чужд почерк толкова дълго? Още ме болят ръцете. За щастие Джордан не беше написала твърде много, и аз си служа и с двете ръце, затова ги сменях. Мисля, че свърших доста добра работа, нали? Смених Еди на Уес и добавих някои подробности за теб, но реших да преправя целия дневник, за да изглежда автентичен. Намокрих с кафе страниците и ги изсуших на слънцето няколко часа, за да заблудя лабораторните анализи, и да си помислят, че е много по-стар. Но ти трябваше да поискаш да датират мастилото. Това беше немарлива адвокатска работа от твоя страна.

Уесли дълго мълча и накрая избухна в смях.

— Страхотно! Какво е това? Един последен удар върху мен, преди ти и майка ти да отпътувате към залеза? Няма да стане. Ще опровергая доводите и отново ще призова Доминик Хил да…

— Доминик Хил е на другия край на страната. Всъщност той вече не се казва така. Никога няма да го откриеш. А без него, единственото, с което разполагаш, са показанията му пред съда, че ти си убил Джордан Русо. — Тара се огледа наоколо и видя млад мъж и жена на първия ред, които разсеяно гледаха съдийското бюро. Очите на жената бяха зачервени от плач. — Знаеш ли за какво се чувствам малко неудобно? За това, че излъгах Изабела Русо. Тя изглежда свястна жена и сега мисли, че ти си убил дъщеря ѝ. Но истинският убиец чака изпълнението на смъртната си присъда, затова предполагам, че няма значение, нали?

— Не — прошепна Уесли. — Не може да си го направила.

— Но трябва да признаеш заслуженото на Еди. За него ти си идеалният кретен, когото да използва. Той каза, че ти дори не си се поколебал. Започнал си да убиваш веднага щом Еди ти е казал да го направиш.

— Не, Еди не би ми причинил това, той ме обича.

— Той мисли, че си жалък. Използва те. Трябвал си му да започнеш да убиваш, за да може в обжалването си да твърди, че Тъмния Казанова все още е на свобода и вилнее. Не му пука дали ще те осъдят, но ми беше длъжник, и аз исках нещо, с което да те погребе. Еди ми каза къде държи много неща, които полицията не е открила.

Уесли преглътна и очите му се изпълниха с ярост.

— Ще те съсипя. Ще разкажа всичко това на обжалването и ти и майка ти ще гниете в затвора, не аз.

— С какво ще ме съсипеш, Уесли? Хмм? Доминик Хил никога няма да бъде открит. Изабела Русо няма да ти помогне. Когато частният ти детектив се свърже с нея, тя ще каже, че не иска да има нищо общо със случая. Ще трябва да я повикаш в съда с призовка и прокуратурата ще анулира призовката поради тормоз. — Тара се втренчи в съдийското бюро и герба на щата Невада, окачен зад него. — Между другото, ти ме изненада със стоматолога. Баща ми каза, че ще ексхумират останките на Джордан Русо и ще открият следите от ухапването, които са пропуснали първия път. Тревожех се за това, но той каза, че се е случило толкова отдавна, че сравняването няма да бъде убедително. Но се питам дали той знаеше, че ти ще убиеш стоматолога? Искам да кажа, дали си подозирал, че цялото дело е скалъпено, за да те осъдят за нещо, което не си извършил? Очаквал си, че стоматологът ще свидетелства, че следите от ухапването са твои, нали?

Уесли не каза нищо, очите му гледаха студено.

— Стана ми неприятно за това, но как можех да предвидя, че ще го убиеш? — Тара си пое дълбоко дъх. — Толкова много хора умряха заради жалък плъх като теб.

Съдебният пристав обяви съдията, който влезе в залата секунда по-късно. Всички станаха с изключение на Тара и Уесли.

Тара доближи лице до него, втренчи се в зениците му и прошепна:

— Наистина ли вярваше, че ще позволя някой отново да нарани майка ми?

Уесли скочи към нея. Тара бързо се дръпна назад и той падна на местата за публиката. Дрънченето на оковите му отекна в съдебната зала. Приставът се хвърли към него и го прикова по гръб на пода. Друг пристав хукна към тях от входа на залата. Те сграбчиха ръцете на Уесли и ги извиха зад гърба му. Той изрева от болка, докато го отвеждаха. Тара си помисли, че Уесли всъщност квичи като уплашено прасе.

Тя тръгна и спокойно излезе от съдебната зала, без да престане да се усмихва.