Съпруга на убиец

68.

Съдебното дело беше възобновено в девет сутринта. Ярдли пристигна късно и зае мястото си. Тим не я погледна. Беше подпрял с палци брадичката си и се беше втренчил напред в съдията.

— Очаквах, че ще дойдеш по-рано, за да подредиш нещата — подхвърли той, без да я поглежда.

Ярдли не отговори.

Първият свидетел, когото Тим призова, беше психологът, направил оценка за психическата годност на Уесли, преди да започне процесът.

— Твърдите, че господин Пол е с разсъдъка си и отлично разбира последиците от действията си — каза Тим, след като лекарят един час описва психическата стабилност на Уесли.

— Да — отговори психологът доктор Джарвис, мъж на години, с продълговато лице и с очила. — Той е абсолютно вменяем, без забележими психически разстройства, не и личностни и интелектуални разстройства, които обсъдих преди малко. Не открих дори видима тревожност или депресивни разстройства, което е рядкост, като се има предвид колко много хора страдат от тях.

— С други думи, господин Пол е нормален.

— Няма реална дефиниция на нормален, но разбирам какво искате да кажете. Да, той няма остри психически разстройства, които да го правят неспособен да разбира действията си.

— Благодаря, доктор Джарвис.

Уесли стана и попита:

— Доктор Джарвис, плащат ви триста долара на час за показанията ви днес, нали така?

— Да.

— Вие печелите повече от двеста хиляди долара на година, като летите из страната и давате показания на съдебни процеси, които предизвикват голямо обществено внимание?

— Горе-долу, да.

— Тук сте, защото ви плащат?

— Ами, това не е единствената причина, но да, плащат ми да съм тук.

— Някога давали ли сте показания от страна на подсъдим?

— Не.

— Вие сте били ангажирани от прокуратурата на господин Джефрис и госпожа Ярдли за десетки дела, нали?

— Да.

— Всъщност мисля, че вие и господин Джефрис сте играли голф заедно.

— Да, вярно е.

— Той е ваш приятел.

— Предполагам.

— Ако започнете да губите дела, ако идвате тук и показанията ви започнат да водят до оправдателни присъди, въпреки че ви е приятел, господин Джефрис вероятно няма да ви използва толкова често, нали? Нищо повече освен здрав разум, не бихте ли казали?

— Ами, не знам.

— Ако идвате тук и започнете да прецаквате делата му, мислите ли, че той ще продължи да ви наема? Това ли казвате на съдебните заседатели?

— Не, не, предполагам не.

— Тогава вие, естествено, пак без нищо повече освен здрав разум, бихте искали прокуратурата да надделява в делата, в които давате показания?

— Така или иначе, нямам стимули.

— Доктор Джарвис — усмихна се Уесли, — бих искал да прочетете нещо от вашия уебсайт. — Той слезе от подиума, отиде до масата на защитата и взе страница с лицето на Джарвис. Вдигна листа пред психолога и каза: — Моля, прочетете отбелязания цитат.

Джарвис се прокашля.

— Тук пише: „Аз ще ти помогна да спечелиш твоето дело. Нито миг не се бави, още днес се обади“.

— „Нито миг не се бави, още днес се обади.“ — Уесли погледна съдебните заседатели и се усмихна. — Закачливо малко стихче. Откровено казано, мисля, че това е по-подходяща реклама за клиника за клизми или агенция за компаньонки, отколкото за уж уважаван член на лекарската общност, но какво ли знам аз?

Психологът сви устни, но не каза нищо.

— А сега, доктор Джарвис, знаете ли, че в доклада ви има шестнайсет грешки?

Джарвис въздъхна.

— Не, не знам. Макар да съм сигурен, че ще ми ги обясните.