Съпруга на убиец

18.

Ярдли се настани в сепаре в кафенето, трябваше да изчака Ортис и Болдуин. Близо до нея седяха мъж и жена, които се караха за семейния бюджет и кой колко харчи. Ярдли си спомни, когато с Кал бяха на техните години. Кал, художникът, едва успяваше да се изхрани, но изглеждаше щастлив, когато Ярдли го видя за пръв път в галерията.

Една от творбите му, мъж, застанал до ограда, чието лице постепенно изчезва в разстояние на шест квадратчета, докато остане само оградата и фермерската къща зад нея, разпали любопитството ѝ.

Кал се приближи зад нея, докато тя гледаше картината, и попита:

— Харесва ли ви?

— Да, в изображението има нещо обсебващо. Но художникът се нуждае от още обучение. Твърде очевиден е… Непростим грях е да бъдеш очевиден.

— Ще му кажа — усмихна се той.

Едва по-късно същата вечер приятелката ѝ я запозна с художника, чиито произведения бяха изложени в галерията, и Ярдли видя, че това е Еди Кал.

— Съжалявам — каза тя и се изчерви.

— Не, права сте — усмихна се очарователно той.

Когато Кал се усмихваше, очите му сякаш искряха.

Ярдли току-що беше завършила колеж и едва свързваше двата края като фотограф. Мечтаеше да спечели достатъчно пари, за да си купи хубава кола и голяма къща, каквато не беше имала в детството си, но Кал сякаш изобщо не се интересуваше от пари. Той ѝ каза, че понякога спи на тротоара пред апартамента си само за да си покаже, че ако загуби всичко, няма да е толкова страшно, колкото си представя.

— Нищо не е толкова хубаво или толкова лошо, както си мислиш, че ще бъде — каза ѝ Еди.

Веднъж двамата спаха в спални чували на тротоара и слушаха уличното движение на кръстовището малко по-нататък по улицата, долавяйки миризмата на изгорелите газове от камионите. И тогава Ярдли разбра, че всичко, за което ги учат, че е важно в живота, е лъжа.

След онази нощ тя никога повече не се разтревожи заради пари…

В кафенето влезе Болдуин и Ярдли се облегна назад. Ортис дойде няколко секунди по-късно и попита:

— Какво става, Джес?

— А ти как си, Ортис?

— Мотая се с този глупак, поканих го да излезем с някои момчета от полицията на Сейнт Джордж, да отидем на боулинг и да пием бира, а той казва, че ще си стои вкъщи и ще гледа документален филм за аутопсии. Извратен е.

Ярдли погледна Болдуин. Двамата се втренчиха един в друг.

— Не мога да не се съглася — въздъхна дълбоко Ярдли. — Реших да ти помогна, но има някои основни правила.

— Каквото кажеш — отвърна Болдуин.

— Всичко, което се случва с Еди, ще бъде одобрявано от мен. Абсолютно всичко, Кейсън. Дори ако получи допълнителен десерт. Искам да знам какво става с него през цялото време.

— Дадено, нямаш проблем.

— Няма да говорим едновременно с него, той ще ни настрои един срещу друг. Затова само единият от нас ще говори с Еди и ще го запознава с всичко, ще му бъде вербовчик, така да се каже. Предпочитам да си ти, но и двамата знаем, че ще трябва да съм аз.

— Съгласен съм.

Ярдли погледна младите мъж и жена, които ставаха да си тръгнат.

— Когато отиде при него, какво ти каза, че иска от мен?

— Само че иска да участваш в случая. Ако Кал беше нормален човек, бих казал, че ти му липсваш, но кой знае какво иска всъщност…

— Добре. Следващите стъпки — мисля да му занеса материалите от разследването и след това да го разпитам.

Болдуин направи гримаса.

— Кал поиска нещо, което мисля, че трябва да направим преди това.

— Какво?

— Иска да види къде са убити.