Съпруга на убиец

49.

В деня преди изслушването за освобождаване под гаранция на Уесли, Ярдли опакова в кашони всичките му вещи и ги изпрати в склад в другия край на града: от четката му за зъби и домашните чехли до професионалните му награди и писалките. Щом приключеше делото срещу него, тя щеше да дари всичко. Предаде лаптопа му на ФБР.

Съдията отказа освобождаване под гаранция и Уесли не възрази. Никой не очакваше, че някой съдия би го пуснал да обикаля навън по улиците.

Два дни по-късно Уесли внесе едно от най-изчерпателните и убедителни съдебни искания, които Ярдли беше чела. Искова молба за недопускане на всички доказателства в склада, и всяко друго доказателство, произтекло от обиска, като незаконно придобито и компрометирано.

Искането беше повече от сто и седемдесет страници и цитираше дело след дело, подкрепящо позицията му. Два дни изобщо не бяха достатъчни, за да го напише, явно беше съставил искането отдавна и специално за тези обстоятелства.

Освен това Уесли оспорваше съдебната заповед, която Ярдли беше издействала. Той твърдеше, че заповедта е толкова необоснована и толкова очевидно недействителна, че никой разумен съдия не би трябвало да я подпише. Ако възраженията му бъдеха уважени, това щеше да означава, че Ярдли не е имала право да бъде в апартамента му и можеше да не бъде допусната да даде показания за онова, което е видяла на видеозаписа.

ФБР беше пуснало в отпуск Ортис. Полицаите, агентите и доброволците, които претърсваха кварталите и лепяха листовки със снимката на дъщеря му, не можаха да открият никаква следа от нея, въпреки че не пестяха усилия. Никой друг не беше в стаята, когато Уесли казал на Ортис, че дъщеря му е изчезнала. Уесли отричаше, че го е казал. Без веществени доказателства или свидетели не можеше да му повдигнат обвинение за отвличане.

След три дни Ярдли посрещна Стивън и Бети Кал на летището.

Родителите на Еди наистина харесваха Ярдли. Разбра го от момента, в който се запознаха и през годините те бяха сериозно обвързани и имаха силно присъствие в живота на Тара. Фактът, че живееха в Лас Крусес, Ню Мексико, правеше възможни само две посещения годишно: две седмици за Коледа в Ню Мексико и три дни за тях тук, за рождения ден на Тара. Сега за пръв път идваха, защото бяха необходими.

Когато Ярдли ги посрещна на летището, Стивън я прегърна и я притисна до себе си. Миришеше на естествена кожа и одеколон и големите му ръце и широки гърди я утешиха. Ярдли можеше да се разплаче в този момент…

Разговаряха малко, докато пътуваха към дома ѝ, и избягваха темата за Уесли. Ярдли им разказа достатъчно по телефона и предполагаше, че са прочели във вестниците за случая. Съседката ѝ Марта ѝ каза, че е видяла статия в „Ню Йорк Таймс“ за Уесли.

Тара хукна към баба си и дядо си веднага щом влязоха. Тримата се прегърнаха и се разридаха.

След това започна весел разговор и споделяне на спомени. Тара им разказа за Университета на Невада в Лас Вегас и за програмата по математика, какво иска да учи и какви индустрии може да промени. Когато я видя, обградена от близки роднини, Ярдли осъзна колко изолирани са били двете и колко силно копнее Тара да не са сами.

— Хайде да отидем някъде на късен обяд — предложи Стивън.

— Вие отивайте — отвърна Ярдли, — аз имам малко работа.

— Трябва да си починеш, Джесика. Ние ще останем колкото е необходимо, но когато приключиш, ела в ранчото и постой при нас. Много ще се радваме, ако и двете останете при нас за по-дълго.

Ярдли положи усилия да се усмихне и кимна.

— Може би, ще се върна довечера и ще донеса вечеря.

Тя се изкъпа и си сложи син костюм и обувки с високи токчета. Изслушването на Уесли Пол за искането му съдът да отхвърли доказателствата беше в четири следобед.