Съпруга на убиец

59.

Болдуин излезе да потича през обедната почивка. Днес не му остана време, но предпочиташе да тича сутрин и понякога бягаше дори в „Лас Вегас Стрип“. Лас Вегас беше нощен град и рано сутрин по улиците имаше малко хора, някои пиянски се олюляваха, връщайки се в хотелите си след нощ на опустошаване на тела и портфейли.

Не беше излизал да тича, откакто влезе в спалнята на съпрузите Дийн.

Задъха се след три километра и не можа да завърши кроса, затова тръгна към дома си. Последното шишенце с болкоуспокояващи хапчета беше на плота в кухнята. Болдуин все си повтаряше, че ги държи там „за всеки случай“.

Изпи чаша вода, взе кехлибареното шишенце, изсипа хапчетата в кофата за боклук и изхвърли и шишенцето.

Ярдли позвъни на мобилния му телефон.

— Здравей — отговори Болдуин.

— Той я е познавал — каза тя.

— Кой?

— Уесли е познавал Джордан Русо. Говорих с майка ѝ. Тя каза, че Джордан имала дневник, но полицаите не го намерили. Току-що претърсих килера в кабинета, който бях дала на Уесли, и открих дневника, скрит в изрязан отвътре учебник по право.

— Защо го е държал там?

— Вероятно е изпитвал възбуждаща тръпка, че го крие тук, в дома ми, за да го чете, докато аз съм в съседната стая. — Ярдли замълча за момент. — Както и да е, три седмици, преди да бъде убита, Джордан пише, че се запознала с по-възрастен от нея мъж с южняшки акцент, когото нарича Уес. Говорих с Изабела Русо и тя ми каза, че е виждала Джордан с по-възрастен мъж само когато отивала да я вземе след работа. Джордан работела на две места, в ресторант като сервитьорка и като личен треньор в спортна зала. Изабела е сигурна, че го е видяла в ресторанта. Не исках да компрометирам очната ставка, затова не ѝ показах снимка на Уесли. Тази сутрин ти изпратих всички полицейски доклади и резултатите от аутопсията. Прегледай ги и ми се обади.

Болдуин изду бузи, издиша докрай и забърза към банята.

Кафенето бе шумно и оживено, но Болдуин си седеше в ъгъла и четеше полицейските доклади за убийството на Джордан Русо. Детективите от отдел „Убийства“, криминалистите и съдебните лекари бяха свършили отлична работа с разследването, но не разполагаха с кой знае колко улики. Те бяха предположили, че е имало сексуално нападение преди смъртта ѝ, тъй като тялото ѝ беше намерено голо, въпреки че дрехите бяха оставени на местопрестъплението до трупа.

Под палещите слънчеви лъчи в пустинята, в продължение на двайсет и два дни, тялото ѝ беше лишено от всякаква влага и имаше много следи, че животни са се хранили с плътта. Съдебният лекар не беше стигнал до големи заключения и дори часът на настъпването на смъртта беше приблизителен. Единственият метод за определяне на часа на смъртта след толкова дълго време беше степента на разлагането на трупа, но поради горещината разлагането се беше ускорило.

Сред веществените доказателства не беше вписан дневник.

Нямаше свидетели на отвличането или изхвърлянето на тялото и преди осемнайсет години случаят беше прехвърлен при отворените неразкрити престъпления в архивите на полицията на Лас Вегас.

Болдуин изпрати съобщение на Ярдли.

В докладите пише, че тя е имала пръстен, който е изчезнал.

Баща ѝ подарил сребърен пръстен със сапфир в средата — отговори Ярдли. — Това е зодиакалният ѝ камък. Отзад на пръстена има надпис „На моята Пчеличка“, така я наричал баща ѝ. Мисля, че Уесли е задържал пръстена.

В склада му не беше открит пръстен.

Знам. Ела у дома и ме вземи.