Съпруга на убиец

16.

Домът на Кейсън Болдуин в Лас Вегас, като всичките му домове, беше временен. Той не си купуваше жилище, защото от ФБР непрекъснато го местеха насам-натам. Най-дълго на едно място живя пет години и това беше първото му назначение. След това го местеха на всеки три години.

На по-късен етап в кариерата си мнозина специални агенти получаваха възможност да избират какви постове предпочитат и лека-полека започваха да улягат и да се установяват на едно място, за да имат семейства и някаква стабилност. С Болдуин не стана така. Той не беше канцеларски плъх и не беше човек, когото ФБР иска пред камерите или да дава показания пред сенатски комисии, затова го използваха да запълва дупки.

И така Болдуин стигна до залавянето на Касапина от Белтуей.

Касапина убиваше гимназисти, момчета и момичета, покрай магистралата в Тексас, по времето когато Болдуин бе изпратен в Остин. Залавянето на престъпника се оказа трудно, защото извършваше убийствата в своя ван и изхвърляше труповете край пътя и на различни места. Тъй като магистралата се простираше на стотици километри, не можаха да се намерят достатъчно общи неща в живота на жертвите, за да ги свържат и да разберат как убиецът ги избира.

Хипотезата на ФБР беше, че Касапина е шофьор на камион, но Болдуин не мислеше така. Според него това бе опит на убиеца да прикрие следите си, а също и че местата, където изхвърля труповете, следват определена схема. Според Болдуин човешките същества разсъждават по схема, независимо дали го съзнават или не.

Той установи, че всички места са горе-долу на еднакво разстояние от един град — Остин.

След това се съсредоточи върху регистрирани извършители на сексуални престъпления, особено такива с присъди за отвличане. И откри Хенри Лукадо, който се опитал да отвлече четиринайсетгодишно момиче, чакащо училищния автобус на спирка. Нещо, което момичето казало в показанията си пред полицията, разпали интереса му. Казала, че Лукадо предложил да я закара и споменал, че непрекъснато вози хлапета на нейните години и че на тях много им харесвало.

Болдуин си представяше мъж със злобна усмивка и развалени зъби, нещо като злия магьосник от вълшебна приказка. Когато видя снимката на Хенри Лукадо от шофьорската му книжка, почувства, че е открил човека, когото търси.

Лукадо се предаде без съпротива. Той отвори вратата на апартамента си, видя Болдуин и каза само:

— Много се забави!

Докато му слагаше белезници, Болдуин се замисли за погребението на майка си — нещо, на което не се беше връщал от петнайсет години.

Дали разказа на Ярдли какво се случи с майка му? Не, но беше сигурен, че тя знае. Запита се дали това не е една от причините връзката им да не потръгне, да се отдръпне от нея и накрая да я зареже, оставяйки вратата отворена за Уесли. Защото ако някой разбира мотивацията му да залавя чудовищата, това беше тъкмо Ярдли. И Болдуин не беше сигурен дали ще издържи да вижда това разбиране, отразено в себе си всеки ден.

Седеше на дивана в жилището си, пиеше бира на малки глътки и гледаше бейзболен мач, но всъщност не обръщаше внимание на играта, все едно че телевизорът не е пуснат. Единственото, което обсеби мислите му, беше следващият дом, следващата спалня, обляна в кръв, следващото дете, на което ще се наложи да каже, че родителите му са мъртви…

Болдуин добре помнеше момента, когато разбра, че майка му е мъртва. Детективът в участъка, където чакаше баща му да го вземе, каза, че било нещастен случай. Че приятелят ѝ Феликс я видял да се спъва и да пада по стълбите за мазето, защото била пияна. Детективът добави, че съжалява и след това остави Болдуин сам в стая без прозорци.

Не беше нещастен случай. Макар и едва седемгодишен тогава, Болдуин помнеше, че Феликс крещеше по майка му, че ще я убие, ако не си затвори устата и не се държи с уважение към него. Болдуин не си спомняше за какво са се скарали, но мислеше, че е свързано с факта, че Феликс е безработен и разчиташе на майка му за храна и подслон.

Преди баща му да го вземе, Болдуин видя Феликс да излиза от участъка. Двамата се втренчиха един в друг и между тях премина разбиране: Феликс уби майка му и Болдуин го знаеше.

Постъпи на работа в полицията на Сан Франциско веднага след Военноморския флот и само три години по-късно стана детектив. Първата му работа като детектив беше да извади случая на майка си от архивите и да работи върху него нощем и през уикендите. Но преди Болдуин да има възможност да направи нещо, Феликс умря, докато шофирал пиян. Колата му излязла от пътя и се разбила в пропаст. Болдуин отиде да го види в моргата. Кожата на Феликс беше бяла като мрамор, а устните му имаха цвета на син тебешир. Болдуин се наведе към ухото му и прошепна: „Да гориш в ада, боклук!“.

Взе шишенцето с хидрокодон и глътна две хапчета.

Някой почука на външната врата. Болдуин пъхна шишенцето с хапчетата под една възглавница и отиде да отвори вратата. На прага стоеше Ярдли. Тя рядко разкриваше какво мисли, все едно дали чрез езика на тялото си, или по изражението на лицето — нещо, което Болдуин просто беше обучен да търси. Запита се дали Ярдли винаги е била такава, или това е защитен механизъм, който е разработила след историята с Еди Кал. Дразнеше се, че не може да отгатне мислите ѝ, както правеше с повечето други хора.

— Здравей — каза Болдуин.

— Ти си лъжец и вече не ти вярвам — заяви Ярдли. — Не искам да работя по този случай с теб, намери си друг наблюдаващ прокурор.

Тя се обърна и тръгна по алеята за коли.

— Джес, почакай! Чакай!

Той хукна и застана пред нея.

— Моля те, би ли почакала?

Ярдли спря.

— Ходих при него, Кейсън.

— О!

— О? Само това ли ще кажеш? О? — Тя поклати глава. — Много съм глупава. Когато ти се появи в съдебната зала, помислих, че наистина искаш помощта ми, а ти всъщност си искал неговата помощ и той ти е отказал. Затова си решил, че бившата съпруга може да го умилостиви и да го убеди да се разприказва. Знаел си, че за мен ще бъде болезнено, но въпреки това ме използва, за да го накарам да ни помогне.

— Джес, не е така.

— Наистина ли ще ме излъжеш пак?

— Не лъжа. Еди Кал не ми отказа, съгласи се да помогне, но заяви, че ще го направи само ако ти участваш.

Ярдли отново поклати глава и се загледа в преминаващите коли.

— Защо не ми каза?

— Знаех, че ще откажеш.

— Ти съсипа взаимоотношенията ни и всички бъдещи случаи, по които бихме могли да работим само заради този случай? За да накараш Еди Кал да ти помогне? Между другото, той не помага на никого. Прави го, защото се забавлява. Ще си играе с теб, докато му омръзне или докато го екзекутират, и ти няма да си по-близо до залавянето на убиеца на тези хора.

— Трябва да опитам, обаче.

— Защо? Работил си и върху по-трудни случаи от този, без да ти мигне окото.

Двамата стояха до колата ѝ. Върху страничното огледало беше засъхнал прахоляк и Болдуин го избърса с палец.

— Разговарях с децата на съпрузите Дийн. И преди съм казвал на родители, че децата им са мъртви, но никога обратното. В очите им видях нещо, каквото никога не бях виждал — случилото се ги е прекършило завинаги. Те току-що започват живота си, а вече са сломени заради един изверг, който не може да се контролира. — Болдуин замълча за момент. — Някога някой трябваше да каже и на мен същото.

— Съжалявам, че си го преживял, Кейсън, наистина. Но ако видя името ти в някой бъдещ случай, ще се оправдая с конфликт на интереси и ще го дам на друг прокурор.

— Разбирам.

— Кога се досети, че става въпрос за имитатор?

— Аз… Ами… веднага. Със съпрузите Дийн. Отидох при Еди няколко вечери след това.

Ярдли извади ключовете за колата от чантата си.

— Искам да се прибера у дома, моля те, дръпни се.

— Ще има още убийства, Джес. Еди може да ни помогне, той не е разказал на никого какво точно е направил и защо, дори и на адвокатите си. Нямаме представа как избира жертвите. Ами ако Еди има прозрения? Ами ако знае как ги избира и този убиец? По дяволите, ами ако знае кой е имитаторът? Не искам да видя още една окървавена съпружеска двойка в леглото и да знам, че не съм направил всичко възможно, за да спра убиеца. Искаш да сложиш край на взаимоотношенията? Добре, разбирам. Но ми помогни за последен път, помогни ми да заловя убиеца. Не мога да го направя без теб, Джес. Не и докато той не допусне грешка, а кой знае кога ще се случи. Колко двойки ще убие дотогава? Три? Осем? Девет? Двайсет? Колко души ще загубят животи си, докато ти вдигнеш телефона, обадиш ми се и кажеш: Сгреших. Ще помогна. Помогни ми сега, Джес. — Болдуин застана близо до нея. — Не искам да казвам на още деца, че родителите им са мъртви.

Ярдли въздъхна продължително и когато заговори, Болдуин разбра, че я е убедил. Това беше една от ползите на разбирателството помежду им.

— Еди иска сделка в замяна на помощта си. Не иска да ми каже каква, но съм сигурна, че никой от нас няма да я хареса.