Съпруга на убиец

61.

Тара спеше в стаята си и Ярдли застана на прага, вгледа се в нея и се запита дали в момента и Ортис гледа празното бебешко креватче в стаята на дъщеря си.

Стивън Кал седеше на дивана, вдигнал крака на масичката за кафе, и гледаше вечерните новини, беше намалил звука. Той ѝ се усмихна сърдечно, когато Ярдли си събу обувките, седна до него и подви крака под себе си.

— Как ти се видя Тара? — попита Ярдли.

— Мисля, че много се забавлява, но я видяхме за малко. Тя беше някъде с приятелки през по-голямата част от деня. Каза ни за онова момче, сподели, че е нервна, защото той може да ѝ се обади.

— Ще сменя номера ѝ. Още не съм ѝ го казала, но вероятно ще я отпиша от училището. Тя не бива да е близо до него.

Стивън не откъсваше очи от телевизора и Ярдли разбра, че той вече е репетирал онова, което ще каже.

— Близо до нашето ранчо има отлични училища. Петнайсет хлапета в клас и всичките се познават. Има и частно училище няколко километра по-нататък. Мога да плащам Тара да учи там.

— Тя трябва да бъде с майка си, Стивън.

Той кимна.

— Знам, но Тара вече започва живот в неблагоприятно положение заради баща си, затова трябва да ѝ дадем колкото може повече предимства. — Стивън я погледна. — Този град не е място за млада жена. Може би и на теб ти е писнал.

Ярдли стана.

— Искаш ли питие?

Тя направи два джина с тоник и му подаде чашата. Двамата отпиха мълчаливо, докато гледаха телевизия, макар Ярдли да беше сигурна, че не обръщат внимание какво показват.

— Ще отидеш ли при него? — попита Ярдли.

Стивън отпи дълга глътка от джина.

— Не съм решил.

— Той все още е твой син.

— Не е необходимо да ми се напомня, че той е мой син. Знам го. — Той се втренчи в питието си и разклати кубчетата лед в чашата. — Ужасно е, че го казвам, и ми отне много време да го изразя с думи, но ми се иска той да беше умрял, когато полицаите го простреляха. Тайно се молех да не оживее. Що за баща съм да мисля така за сина си?

— Ти си баща, но преди всичко си човешко същество.

Стивън поклати глава.

— Мислех си, че смъртта му може да донесе известен покой на семействата на хората, които е убил. На майка му… Минаха години, докато тя най-после свали снимките му от стените вкъщи. Още по-дълго време ѝ отне да спре лекарствата, които ѝ предписа терапевтът. Ако отидем и го видим, това би възвърнало отново всичко, което преживяхме.

Ярдли внимателно обмисли следващите си думи.

— Може и да съжалявате, че сте го видели, но вероятно ще съжалявате още повече, ако не го видите, защото няма да имате друга възможност.

Тя остави чашата си на масичката за кафе, целуна го по бузата и каза:

— Лека нощ, Стивън. Ще говоря с Тара поне да ви дойде на гости.

— Лека нощ, Джесика.

Когато се обърна, тя видя, че Стивън бърше сълзите си с китката, а после закрива очи с ръка и се разплаква.