Съпруга на убиец

73.

Рано на другата сутрин Ярдли и Болдуин се срещнаха с криминалиста одонтолог във фоайето на хотела му, за да обсъдят резултатите от анализа и какво ще се случи в съда, ако следите от ухапването съвпаднат с ортодонтския фиксатор на Уесли Пол. Стоматологът беше висок и слаб мъж, с хлътнали черни очи и с пухкава прошарена коса, а очилата непрекъснато се плъзгаха по носа му.

Доктор Грифин Джонсън се занимаваше с такива неща повече от трийсет години и не се нуждаеше от дълга подготовка за някой съдебен процес. Тим обаче беше прав за едно — следите от зъби бяха главното доказателство в това дело. Единственото пряко доказателство, с което разполагаха, че Уесли е нападнал Джордан Русо преди смъртта ѝ. Ако следите от ухапването съвпадат, Уесли щеше да се бори да ги опровергае с всичко, което има.

— Бих искала да дадете показания днес — каза Ярдли, — но съдията може да реши да даде на Уесли Пол време да прегледа доклада ви. Може да заминете и после да дойдете пак на посочената от съдията дата, но бих искала да ви призова още днес, ако изобщо е възможно.

Доктор Джонсън кимна.

— Какво да очаквам?

— Уесли Пол ще ви атакува с неща, за които може да сте забравили.

Той повдигна рамене и бутна нагоре очилата си.

— И преди са ме подлагали на безпощаден кръстосан разпит. Нищо ново.

Ярдли отмести очи към Болдуин, който я погледна мълчаливо.

— Има ли в миналото ви нещо, което някой частен детектив би открил, ако се разрови достатъчно дълбоко? Може би криминални обвинения, които не са били официално предявени? Предишни неточности в показанията, пристрастеност към наркотици, психическо заболяване, престои в психиатрични клиники, такива неща?

Джонсън преплете пръсти на масата.

— Не, доколкото си спомням.

— Уесли Пол ще каже, че ти плащат, за да ходиш в съда да даваш показания само за прокуратурата — каза Болдуин. — Той го направи с всеки експерт в това дело.

— Лесно ще го опровергая. Не давам показания само за прокуратурата, а предимно за прокуратурата, защото вие имате повече работа, но съм давал показания и за защитата в десетки съдебни дела.

— Добре — каза Ярдли. — Може би трябва да го споменем още докато ви представям.

— Мисля, че идеята е добра. Освен това вероятно ще обсъдим и постиженията напоследък и критиките към криминалистичната одонтология.

— Например? — попита Болдуин.

— Напоследък има многобройни изследвания, които поставят под съмнение точността в тази област. Проблемът е, че кожата е много еластична и затова следите от ухапване може да се изместят и да покажат промени поради движението на кожата. Едното изследване препоръчва, че за да бъдем точни, следата от ухапване трябва да бъде анализирана в същото положение, в което е била жертвата, когато е направена следата от ухапване. Добавете към това и неравностите по кожата, преди изобщо да се случи ухапването, и ще получите основателно съмнение за достоверността на следите от ухапване. Различното в този случай е, че следата от ухапване е в костта — нещо солидно и общо взето неподвижно. Много по-точно от ухапване върху кожата. Вероятно първо трябва да обясня всичко това на съдебните заседатели.

Ярдли погледна Болдуин, който смаяно повдигна вежди.

Тя провери телефона си.

— Съдебният лекар ще се срещне с вас след един час, за да ви заведе в моргата. Обадете ми се веднага щом приключите.

Когато Ярдли седна на масата на обвинението, увереността ѝ се беше позасилила. Уесли умело атакува всеки свидетел, но беше факт — съдебните заседатели повярваха на Изабела, че е видяла заедно Уесли и Джордан. Те повярваха, че дневникът, пръстенът и кичурът от косата на Джордан са намерени сред вещите на обвиняемия и разбраха, че Джордан е спяла с по-възрастен мъж на име Уес от Тенеси, който е имал южняшки акцент. И ако зъбите на Уесли съвпаднат със следите, оставени в костта на Джордан, щяха да имат всичко необходимо за осъдителна присъда. Дори само с неубедителни заключения за следите от зъби, обяснението, че Джордан вероятно го е ритнала, докато се опитвала да избяга, пълзейки заднишком, и той я ухапал, щеше да добави ужасяващи детайли, които щяха да се запечатат в паметта на съдебните заседатели, докато взимат решение.

Ярдли се обърна. Болдуин не беше тук. Съдията щеше да влезе в съдебната зала след пет минути. Ярдли трябваше да е получила съобщение за резултата от сравняването на зъбите или обаждане още преди един час. Тя изпрати съобщение на Болдуин и го попита къде е.

Отговорът беше кратък:

Кажи на съдията, че се нуждаеш от отсрочка. Джонсън няма да даде показания.