Съпруга на убиец

10.

Докато се прибираше вкъщи, Ярдли усети, че умората пълзи нагоре по краката и мускулите ѝ. Все едно е болна… С Ортис така и не си купиха бургери, но в момента последното, което иска, беше да яде.

Уесли ѝ беше оставил бележка, че отива в безплатна клиника като част от работата си за Центъра за детско правосъдие и че ще се върне към девет. Вратата на стаята на Тара беше затворена — и вероятно заключена. Ярдли се заслуша и я чу, че говори по телефона с Кевин. Докосна леко вратата и после отиде в кухнята.

Извади зеленчуци от хладилника, направи си салата и положи усилия да хапне малко. Тара излезе от стаята си и без да пророни нито дума, си взе газирана напитка от хладилника.

— Тара?

— Какво?

— Мисля, че трябва да поговорим за Кевин.

Тара пристъпи към майка си и се облегна на кухненската маса.

— Какво за него?

— Говорих с полицая, който отговаря за училището, след случката с алкохола онзи ден. Миналата година Кевин бил заподозрян, че приятелката му е забременяла от него. Преместила се в друго училище, предполагам, че той не ти е казал. И знаеш ли, Тара, за малко не са го арестували миналата седмица, защото се опитал да открадне кола на училищния паркинг.

— Не е бил той.

— Полицаят смята, че е бил Кевин.

— Невинен до доказване на противното, нали така, мамо?

Ярдли замълча за момент и се вгледа в студените сини очи на дъщеря си.

— Мисля, че той не е подходящ за теб.

— Изборът не е твой.

— Не искам да се караме, Тара. Наистина. Само ти казвам, че Кевин е от онези момчета, които използват момичетата. И когато приключат, ги зарязват. Не искам това да се случи с теб.

Тара завъртя глава.

— Да, да, ти разбираш от мъже.

— Какво каза?

Тара скръсти ръце на гърдите си.

— Мисля, че ме чу! Сигурно е трудно да откриеш, че мъжът, с когото си споделяла леглото си, го е споделял и с мъртъвци. Замисляла ли си се някога, мамо, какво те привлече към такова чудовище? Смяташ ли, че през цялото време нещо в теб не е знаело какъв всъщност е той?

Ярдли стисна зъби, но остана неподвижна. Тара притежаваше способността да открива най-уязвимото място и да пронизва човека като с кама. Тази нейна черта често караше Ярдли да се запита какъв човек ще стане дъщеря ѝ.

— Не съжалявам за времето си с Еди Кал по една-единствена причина — защото ми даде теб.

Тара примига учудено:

— Отивам в стаята си — само това успя да каже.

Ярдли се втренчи в гърба на гениалната си, проблемна дъщеря. Разбира ли Тара, че има избор каква да стане? Родителите на Еди Кал бяха добри хора и обичаха сина си, но се бе получило нещо нечовешко. Това беше доказателство, че околната среда и генетиката не могат да определят какъв да станеш и понякога на Ярдли ѝ се струваше, че не може да стори нищо, освен да се надява, че Тара ще направи добър избор.

Уесли се върна малко преди девет. Ярдли беше в леглото, сложила си беше очилата, които носеше само пред него, и четеше книга за историята на Византийската империя. Той легна до нея и я целуна.

— Липсваше ми — каза Уесли. Доближи лице до нейното и се вгледа в устните ѝ.

— И ти на мен. Как беше в клиниката?

Уесли завъртя очи, седна на ръба на леглото, събу си обувките и си съблече сакото.

— Един ужасяващ случай след друг, няма да повярваш какви неща причиняват хората на децата си по време на развод. Как мина твоят ден?

— Разпитах десетина сексуални насилници и намерих млада жена, завързана в дрешник.

Уесли се втренчи в нея.

— Сериозно?

— Да.

— Еха! А пък аз се самосъжалявах. Добре ли си? — повдигна вежди от почуда и стана.

— Да, от години не съм участвала в наблюдение на случай и бях забравила какво е да разпитваш хора като част от разследване.

— Липсваше ли ти? Струва ми се, че повече ти харесва да бъдеш в съда всеки ден.

— Така е, но трябва да призная, че беше вълнуващо. Видях го да бяга — мъжът, който я завързал. Беше възбуждащо.

Ярдли не можеше да му каже, че влезе сама в апартамента на Дилбърт Морган. Уесли беше споменал на три пъти за изминалата година, че има връзки във всяка голяма адвокатска кантора в щата и че Ярдли лесно може да печели три пъти повече, отколкото получава като прокурор, ако започне да работи като адвокат на свободна практика. Явно се чувстваше неспокоен заради делата, които тя поема. Ако оправдаят някой сериен изнасилвач или го пуснат под гаранция, имаше вероятност той да я вземе на прицел. Престъпниците от кариерата често обвиняваха прокурорите и полицаите за лошия си късмет, а изнасилвачите насилници обикновено не поемаха отговорност за действията си и понякога дори мислеха, че жертвите тайно са искали да ги нападнат. Една жена прокурор, която се опитва да ги изпрати в затвора, беше лесна изкупителна жертва за проблемите им.

— Е, не свиквай с тази възбуда, житейски факт е, че щом навършим трийсет и пет, състоянието на телата ни започва да се влошава. Ти си на трийсет и осем и започваш да го чувстваш. И аз го почувствах, когато бях на тази възраст. Започваш да търсиш неща, които те карат да се усетиш млад, и това рядко са нещата, които са наистина добри за теб.

Ярдли се засмя.

— Не се състезавам с мотоциклети, Уесли, само ми доставя удоволствие да изляза за малко от кабинета или съдебната зала.

Той съблече ризата си и я хвърли в коша за пране в дрешника, а после разкопча колана и панталона си и влезе в банята.

— Само казвам да бъдеш по-наясно с чувствата си. Ако мислиш, че се бориш със злото, мозъкът ти може да те подлъже да направиш неща, които не си подозирала, че можеш да направиш — добави Уесли и пусна душа.

Ярдли се заслуша в успокояващия звук на водата, докато телефонът ѝ сигнализира за получено съобщение. Беше от Болдуин. Заловили Дилбърт Морган.