Съпруга на убиец

62.

Обвиненията за убийствата на съпрузите Дийн и Олсън и опитът за убийство на семейство Майлс бяха снети поради липса на доказателства, след като съдът отхвърли самопризнанията на Уесли и всичко, намерено в склада, като неправомерно събрано и компрометирано. ФБР го арестува за убийството на Джордан Русо в мига, в който съдията го освободи.

Нещата се подредиха през следващите няколко дни.

Изабела Русо застана на очна ставка в тъмната стаичка и разпозна Уесли сред шестима мъже като човека, когото е видяла да говори с дъщеря ѝ пред ресторанта, където е работела девойката, и като човека на предната седалка в колата на Джордан, докато дъщеря ѝ излизала от паркинга. Бяха спазени всички съответни процедури и Изабела заяви, че не е гледала наскорошните новинарски репортажи за другите престъпления на Уесли, нито е виждала някъде снимката му.

Идентифицирането щеше да издържи в съда и ако изпитваше някакво безпокойство за това колко бързо Изабела разпозна Уесли, Ярдли го запази за себе си и не го сподели с никого. Възможно беше споменът за лицето на Уесли да се е запечатал толкова дълбоко в паметта, че дори двайсет години да не са го заличили. Ярдли реши, че има ограничено количество енергия, за да се тревожи за всичко, и че това е нещо, което не е необходимо да бъде на челните места в списъка ѝ.

Докато напускаше очната ставка, Уесли сякаш бе изгубил самоувереността и наперената походка, презрението и присмеха в очите, които демонстрира на изслушванията на исковите му молби. Напротив, изглеждаше вбесен и Ярдли се подсмихна.

— Какво има, Уесли? — подхвърли Болдуин, който също видя промененото му изражение. — Не очакваше, че Джордан Русо ще се върне и ще те срита в топките, а?

Докато федералните маршали водеха Уесли обратно към затвора, той се ухили презрително.

— Сигурно наистина сте отчаяни, за да намерите някакво произволно убийство, което мислите, че ще ми припишете. Когато се запозная с този фарс, а аз непременно ще го направя, ще съдя прокуратурата, ФБР и лично вас за неправомерно и злонамерено повдигнато обвинение и незаконно лишаване от свобода.

— Намерихме пръстена, Уес — каза Болдуин. — И кичура коса, и всичко останало. Отвращаваш ме. Ще се скъсам от смях, когато съдията ти даде доживотна присъда без право на замяна.

Уесли стисна зъби, докато федералните маршали го отвеждаха.

Беше два следобед, когато пристигна съобщението — косата, намерена в личната заключена кутия на Уесли Пол, съвпада с космите, взети от четката на Джордан Русо. Ярдли си спомни, че видя четка за коса в единия от кашоните на тавана в дома на майка ѝ.

Няколко минути по-късно тя вече беше в кабинета на Рой Лю.

— Обадиха ми се от лабораторията — започна той, преди Ярдли да успее да каже нещо. — Обвинението е солидно — с показанията на майката, дневника, пръстена и кичура коса. Майката каза, че ще се съгласи и на ексхумация на останките, затова може да извадим късмет и там все още да има нещо.

— Уесли ще твърди, че това са косвени улики. Че Джордан му ги е дала всичките и че е случайно съвпадение, че тя е била убита по-късно, и че това няма нищо общо с него. Не мисля, че съдебните заседатели ще му повярват, но ще продължим да търсим някой, който ги е видял заедно в деня, когато Джордан е изчезнала. А в това време аз ще напиша обвинителния акт и ще предам всичко на разширения състав съдебни заседатели до…

— Няма да ти позволя да бъдеш прокурор по това дело, Джесика.

Тя изчака малко.

— Делото е мое, аз го изградих от основите. Ти дори нямаше да знаеш за тези доказателства, ако аз не бях…

— Възлагам го на Тим.

— Не говориш сериозно. Тим е част от причината първото дело да се провали.

— Придържам се към първоначалната си преценка. Би изглеждало неправилно ти да си обвинител по това дело.

Ярдли отвори уста да възрази, но Лю вдигна ръка и я изгледа строго.

— Тим е по-старши от теб в Окръжната прокуратура и е обвинител по дела за убийства, докато ти все още си била студентка по право първи курс. Трябва да му покажеш уважението, което той заслужава.

— Тим не е в категорията на Уесли. Той…

— Говорих с Тим за това — продължи Лю, сякаш не я чува, — и той се съгласи, че ти може да му бъдеш помощник. Да му помагаш в съдебния процес, да му даваш доказателства и други неща, от които може да се нуждае, да си водиш записки и да му подсказваш идеи за въпроси, които той може да пропусне в преките и кръстосаните разпити.

— Да му давам неща? — Ярдли скръсти ръце на гърдите си. — Ако бях мъж, щеше ли да ми кажеш да му бъда помощник и да му давам неща?

— Не ми разигравай тази карта. Съжалявам, че чувствата ти са наранени, но какво бих могъл да кажа? Ти си избрала тези мъже. Сама си се забъркала в тази каша.

Ярдли едва успя да се върне в кабинета си, без да се разкрещи. Извади молив от чекмеджето, затвори очи, пое си дълбоко дъх и го счупи на две, наслаждавайки се на хрущенето в ръцете си. Отново отвори очи, хвърли молива в кошчето за боклук и се обади на Болдуин.

— Тим ще бъде обвинител по делото.

— Шегуваш се.

— Трябва да се погрижим процесът да не завърши с оправдателна присъда.

Болдуин въздъхна.

— Е, откъде да започнем?