Ярдли спря пред затвора рано на другата сутрин. Стомахът ѝ беше свит от нерви. Искаше да изчака, да си даде време, за да уреди среща между Тара и Еди, но Тара настоя това да стане веднага, преди Уесли да бъде освободен.
— Ще дойда с теб, ако се почувстваш неудобно…
— Искам да бъда сама с него.
— Категорично не. Правя го, защото той ти е баща и ти имаш право да го видиш, но няма да те оставя сама с него. Особено когато камерата е изключена и не виждам какво става.
— Еди няма да ми каже нищо, ако ти си там. Той има да ми казва нещо и ти не трябва да го чуеш. Това е между мен и баща ми.
Ярдли въздъхна и отмести поглед встрани.
— Тара…
— Нищо няма да ми стане, по-силна съм, отколкото изглеждам, мамо. Наследила съм го от теб.
Двете се хванаха за ръце, докато надзирателят излезе и каза:
— Той е готов за вас.