Съпруга на убиец

21.

Тръгнаха по алеята за коли, после Болдуин отключи предната врата на къщата. На Ярдли не ѝ беше никак приятно, че Кал ще влезе в дома на семейство Олсън. Изглеждаше някак непочтително, сякаш не са поискали разрешение и нямаше и да го получат, ако го бяха поискали…

Болдуин влезе пръв, последван от Ортис, Кал и надзирателят. Ярдли изчака малко и после също влезе.

Кал застана в дневната и я огледа. Над камината имаше снимка, която беше увеличена и поставена върху платно — съпрузите Олсън и шестмесечният Айзак, седнал между усмихнатите си родители, а очите му блестяха от почуда. Кал се втренчи в снимката и после каза:

— Бих искал да видя задния двор, моля.

Тръгнаха по коридора и излязоха през задната врата. Ярдли не беше ходила в задния двор. Оказа се голям, с изкуствена трева и малък детски кът в ъгъла. До оградата растяха палми и тъмнозелените им листа надвисваха в имота на съседите.

— Грешиш, агент Болдуин — рече Кал.

— За какво?

— Убиецът не е чакал в гаража, нито в мокрото помещение. Той е искал да ги наблюдава. Да ги гледа такива, каквито са в нормалния живот. Било е вълнуващо, нали? Да знаеш, че скоро ще умрат, а те да нямат и представа. Вероятно се е забавлявал, докато ги е гледал как се смеят и ядат, без да знаят, че това е последната им вечеря заедно. — Кал вдигна окованите си ръце и посочи към детския кът. — Ако се е скрил там и е приведен, мястото е идеално. Преградено е от три страни, стига да не излезе някой. И да търси, пак няма да го видят. И дори тогава може да прескочи оградата. Ако случайно го арестуват, той просто ще е влязъл в чужд имот и може да се оправдае, че не си е изпил лекарството за днес и се е объркал, и после да избере друго семейство.

Болдуин се втренчи в детския кът.

— Защо мислиш, че това е по-вероятно, отколкото да е чакал вътре в къщата?

— Защото той би направил така — отговори вместо него Ярдли.

Кал я погледна и усмивката на лицето му показа, че тя е права.

— А как е влязъл в къщата от гаража? — попита Болдуин.

— Не знам, по мое време нямаше много аларми. Убиецът сигурно има технически познания, които му позволяват да ги преодолява.

— Но той е включил алармата на предната врата. Защо да го прави, когато не е необходимо?

— Може да му е харесвало да вижда как жената се страхува. Сигурно е забавно да гледаш как се включва аларма и последвалия хаос, нали? Да видиш страха в очите на Обри Олсън… Вероятно се е възбудил и сексуално.

На Ярдли не ѝ хареса, че Кал изрече името на Обри.

— Бих искал да видя спалнята, моля.

Върнаха се в къщата, а надзирателят държеше Кал за ръката. Отвориха вратата на спалнята и Болдуин светна лампите. Кал застана неподвижно и се втренчи в петната кръв, сякаш гледа скулптура в музей, привлякла окото му. Пристъпи към леглото, протегна ръка и докосна матрака.

— Не пипай нищо — предупреди го Болдуин.

Кал дръпна ръката си, а после затвори очи и вдъхна въздуха няколко пъти. Ярдли се запита дали долавя мириса на кръв, който се беше задържал във въздуха като тънка мъгла.

— Не включихте докладите от аутопсията в документите, които ми дадохте — рече Кал. — Съпругът опитал ли е да се бори? Има ли наранявания по ръцете и раменете?

— Да.

Еди кимна.

— Убиецът е прерязал първо неговото гърло и после е събудил жената, за да гледа как съпругът ѝ умира.

Патологът беше на същото мнение.

— Вече знаем това — каза Ярдли. — Не ми даваш нищо полезно.

— Ами това? Убиецът е сложил нещо на устата ѝ, за да не събуди детето.

— Не открихме следи около устата ѝ — обади се Ортис.

— Не, няма да откриете, ако е използвано нещо меко. Предполагам, дамско бельо.

Болдуин и Ортис се спогледаха и Ярдли разбра, че те не са проверили за следи всичкото бельо на Обри.

Кал се обърна към Болдуин.

— Няма да го заловите, той има твърде много опит. Вероятно е детектив или дори бивш агент на ФБР. Някой, който може би е уволнен заради психични проблеми.

Ярдли беше помислила същото, но не каза на никого, и се почувства неудобно, че с Кал разсъждават по сходен начин. Когато бяха женени, понякога единият довършваше изреченията на другия, и тази мисъл я накара да потрепери.

— Това би ти харесало, нали? — попита Болдуин. — Да ни настроиш един срещу друг и после да се скъсаш от смях.

— Проверете бельото ѝ, копринени шалове, чорапи, такива неща. И отидете в детския кът и го претърсете. После ми кажете какво сте открили.

Болдуин кимна на надзирателя, който заедно с Ортис изведе Кал. Ярдли и Болдуин останаха в спалнята.

Болдуин се втренчи в тъмнокафявите петна върху леглото.

— Не сте проверили бельото, нали? — попита Ярдли.

— Криминалистите претърсиха чекмеджетата, но не взеха проби за анализ на ДНК. Нямаме причина да смятаме, че устата на Обри е била запушена, и дори да е било така, убийците обикновено си носят кърпа или друго. Но Кал греши, ако наистина е използвал нещо, за да запуши устата ѝ, извършителят е умен и го е взел със себе си. — Болдуин издърпа чекмеджето на тоалетката и огледа бельото на Обри Олсън. — Мисля, че Кал знае кой е убиецът, Джес. Няма нищо подозрително в дневника на посетителите в затвора, нито в кореспонденцията му… но мисля, че той знае. Чувствам го. Един имитатор не само би копирал престъпленията му; той би искал да достигне до Еди и да получи одобрението му. И това сигурно е страшно вълнуващо за Еди. Да напусне затвора, да види това… да бъде с теб. Не знам колко дълго ще си играе с нас, преди да ни каже името.

— Ако наистина го знае, няма да го каже. Не и без да поиска нещо в замяна.

— Какво?

— Да не бъде екзекутиран.

Болдуин се намръщи, затвори чекмеджето и погледна Ярдли.

— Нямаме власт над това.

— Еди го знае. Но се надява да има още убийства. В момента никой съдия или политик не би отменил смъртната му присъда, но още няколко убийства биха упражнили натиск върху правилните хора да направят нещо, или обществото ще ги обвини. Еди се надява, че хората във властта ще разберат, че ако го оставят да живее в замяна на помощта му в разследването, ще изберат по-малката от двете злини.