Съпруга на убиец

60.

Ярдли видя, че Болдуин спря на алеята за коли пред дома ѝ, качи се на предната седалка, там обикновено седеше Ортис.

— Дадох на склад всичките неща на Уесли, не ги прегледах, извиках превозвачи да ги закарат.

— Мислиш, че ще намериш пръстена там? Няма начин. Уесли е твърде внимателен… Ако изобщо е той.

Ярдли загриза нокътя на палеца си.

— Той е. И щом е изпитвал трепетно вълнение да държи дневника на Джордан в дома ми, сигурна съм, че е запазил и други неща.

Болдуин изключи от скорост колата.

— Джес, не трябва да участваш в това. Има конфликт на интереси и как би изглеждало, ако ти намериш нещо?

— Никой друг не може да го направи, Кейсън. Много ми се иска да е друг, но аз съм единствената. Трябва да рискуваме.

Той се вгледа в нея.

— Може да дойдеш, но ще седиш в колата, докато аз и другите агенти претърсваме склада. Дори да намерим пръстена, Уесли може да каже, че Джордан му го е дала.

— Сигурна съм, че ще изскочат още неща, ако се разровим. Навремето детективите не са подозирали за Уесли.

Болдуин включи на скорост и потегли. Ярдли го наблюдава няколко секунди и после отмести очи към стъклото.

— Освен това мисля, че Емилия е жива.

— Защо?

— Може да е застраховка. Уесли ще иска да я използва като разменна монета в определен момент. В случай че все пак го осъдят, той ще опита да се пазари. Емилия е по-ценна жива, отколкото мъртва. Ако е отишъл с кола от дома на Оскар до апартамента си, Уесли сигурно я е оставил някъде по пътя. И вероятно някой се грижи за нея.

— Той може да я е заключил някъде и да е смятал да ходи там да я храни.

Ярдли поклати глава, но не го погледна.

— Не, Уесли е знаел, че ще бъде арестуван и ще му бъде отказано освобождаване под гаранция. Някой се грижи за бебето. Трябва да съберем колкото може повече хора, които да претърсят всяко жилище.

— Това ще отнеме месеци.

— Обърни се пак към медиите, призови още доброволци от широката общественост. Историята вече не е в новините, трябва да я върнем там. Доколкото знам, Уесли няма приятели. Платил е на някого да гледа детето и предполагам, че този човек не знае коя е Емилия.

Пред портата на складовите помещения ги чакаха двама мъже с тъмни костюми.

Болдуин и хората му бързо прегледаха всичко. Този склад беше най-отдалеченият, който тя успя да намери. Ярдли искаше нещата на Уесли да бъдат възможно по-далеч от дома ѝ.

От колата виждаше нещата, които трупаха на земята, докато изпразват кашоните. Дрехи, обувки, канцеларски материали, сувенири, които Уесли беше донесъл от пътуванията си в Кения и Камбоджа. Имаше копие на древна маска, избеляла и с петна от вода под очите, сякаш плаче. Отдолу беше ортодонтският фиксатор на Уесли, който той понякога си слагаше нощем, идеално копие на зъбите му. На Ярдли ѝ се догади, когато си помисли, че някога езикът ѝ е бил в устата му…

— Намерих нещо — подвикна Болдуин.

Той вдигна малка дървена кутия със заключалка. Приличаше на кутия за пури от XVIII или XIX век и беше украсена със сребърна ивица по края.

— Виждала ли си я? — обърна се Болдуин към Ярдли.

— Държеше я в кабинета, не съм го питала за нея. Предположих, че вътре има пури.

— Ключалката е твърде солидна, за да са само пури.

Болдуин извади нещо от багажника на колата. Сложи кутията върху капака, вдигна връзка гладки ключове и започна да ги пъха в ключалката един по един.

— Спри — каза Ярдли.

— Защо?

— Първо ще взема съдебна заповед — отвърна тя и доближи телефона до ухото си.

— Не ми е необходима. Нещата му са твоя собственост и имаме основателна причина заради майката на Джордан и дневника.

— Няма да рискувам, Кейсън.

Ярдли поиска заповед. Помощничката ѝ я написа и каза, че ще изтича да намери свободен съдия, който да я подпише. Докато чакаха, Болдуин се излегна на капака на колата си и се втренчи в небето. Другите двама агенти се подпряха на стената на склада.

— Представяше ли си така живота, когато беше малка? — попита Болдуин.

— Как? — каза Ярдли през смъкнатото стъкло на колата.

— Да имаш работа с такива хора, с каквито се занимаваме? Когато бях малък, исках да стана пожарникар. Да помагам на хората. Без значение кой е в огъня, да му помогна. Струваше ми се, че ще гледам позитивно на живота, въпреки смъртта и трагедиите, които ми предстоеше да видя. Но онова, с което си имаме работа, е различно, променя възгледите ти за хората изобщо. Понякога се питам какво щеше да стане с мен, ако работех онова, което исках.

— Невъзможно е да знаеш, можеше да си по-зле, отколкото сега.

— Или пък можеше да съм женен с пълна къща деца и да работя нещо, което обичам, вместо да преследвам изроди и да ям готово приготвена храна всяка вечер.

— Безполезно е да мислиш за това.

Болдуин обърна глава и я погледна.

— Хайде да сключим сделка, ако след пет години ти си неомъжена и аз не съм женен…

Ярдли се засмя.

— Първо ще трябва да се подстрижеш. Няма да се омъжа за някой, който изглежда като Бон Джоуви на млади години.

Телефонът ѝ избръмча. Съдебната заповед беше подписана и изпратена на електронната ѝ поща.

— Получихме ли я? — попита Болдуин.

Ярдли кимна.

— Отвори кутията.

Той я отключи за по-малко от минута и извади латексови ръкавици от багажника.

— Сапфир, нали така?

— Да.

Болдуин измъкна първо кичур черна коса и после сребърен пръстен с ярък сапфир в средата. Обърна го и каза:

— Има надпис. Пише: „На моята Пчеличка“.

Пипнах те, Уесли, помисли Ярдли.