Съпруга на убиец

43.

Облаците се разпръснаха, разкривайки невероятното синьо небе. Болдуин гледаше как Ортис яде двоен чийзбургер с чили и лук с апетита на човек, току-що спасен от пустинен остров. Чилито капеше по брадичката му и той го бършеше със салфетки след всеки залък.

— Първата дума на дъщеря ми беше „мамо“ — избъбри Ортис с пълна уста. — И затова прекарах целия си свободен ден с нея. Представих го така сякаш правя услуга на жена ми и извеждам бебето на разходка, за да може тя да си върши работата. И през целия ден повтарях „тати, тати, тати“. Отново и отново. В края на деня дъщеря ми казваше „тати“! Не споменах нищо на Ребека и тя ми изпрати съобщение, в което пишеше, че детето казва „тати“, не „мама“. — Той се засмя. — Ако Ребека разбере, ще ми смаже топките…

— Хм — измънка Болдуин, загледан в празното пространство.

— Само това ли ще ядеш? — попита Ортис и отхапа още един огромен залък. — Само сандвич с риба тон?

— Не съм гладен.

— Какво не е наред?

— Онази заповед за обиск на жилището на Уесли Пол. Ако Джесика намери нещо… Искам да кажа… не знам.

— Тревожиш се, че ако намери нещо, ще го изхвърли?

— Ами, не искам да бъда толкова груб, но да. Тя е влюбена, или поне така си мисли.

— Човече, ако е той и щом това ѝ се е случвало и преди, Джесика ще бъде адски вбесена. Този психопат я е намерил, защото е била омъжена за друг психопат, и после я е подмамил да се влюби в него! Я стига! На твое място повече бих се тревожил, че ще го убие. Джесика няма пистолет, нали?

— Не знам. — Болдуин почука с пръст по масата. — Не ме свърта тук. Хайде да отидем да я видим как е.

— Още не съм приключил с яденето.

Болдуин стана.

— Ще те почерпя още един бургер след това. Хайде, тръгваме.