25.

Болдуин остави Ярдли пред дома ѝ и каза, че ще ѝ се обади, ако има нещо ново, а после добави:

— И, Джес, наистина съжалявам, че те излъгах, не трябваше да го правя. Надявам се, че можеш да ми простиш.

Тя не отговори, слезе от колата и влезе в къщата.

От стаята на Тара не се чуваха звуци и Ярдли отвори вратата. Тара спеше. Лицето ѝ беше обърнато към нея. Бебешкото лице, което Ярдли помнеше. Вече виждаше това лице само когато Тара спи. Когато беше будна, Ярдли болезнено съзнаваше, че дъщеря ѝ се превръща в самостоятелна жена и все повече се отдалечава от нея. Сякаш част от Ярдли се отскубваше болезнено и се понасяше сама из света.

Картините на Тара бяха окачени по стените, но Ярдли нарочно не ги погледна.

Затвори вратата и отиде в спалнята, Уесли вече спеше и Ярдли си облече нощницата и се пъхна в леглото. Лежеше тихо и се взираше в нощта навън. Луната представляваше сребристобял полумесец, който свети бледо и замъглено през остъклените врати, водещи към втория, по-малък балкон на къщата.

Уесли хвана ръката ѝ и пръстите им се преплетоха. Той отвори очи и се вгледа в Ярдли, а после целуна ръката ѝ.

— Надявам се, че знаеш какво правиш — прошепна Уесли. Той отново затвори очи и Ярдли заспа както държеше ръката му, лунната светлина проникваше в стаята, но ъглите тънеха в сянка.

* * *

ОТО проследи айпи адреса до апартамент в Прим, на около един час път от Лас Вегас. Принадлежеше на Остин Кетнър. Името звучеше познато на Ярдли, но преди да си спомни къде го е чувала, получи още едно съобщение. Болдуин беше проверил името и търсенето разкри десетки новинарски статии. Остин Кетнър беше един от пострадалите от Еди Кал.

Ярдли седна на бюрото и прочете статията в „Лас Вегас Сън“. Родителите на Кетнър бяха третата и четвъртата жертва на Кал.

Според следователите Кал е видял семейството някъде, вероятно в мексиканския ресторант, където съпрузите Кетнър вечеряли преди смъртта си. Ярдли обаче знаеше, че това си е чиста догадка. Кал не беше проронил и дума за престъпленията си и следователите нямаха представа как или кога е избирал жертвите си. Присъдата му се основаваше предимно на доказателства от ДНК, извлечена от семенна течност. Кал беше секретор, както ги наричаха, беше оставил семенна течност във всяко жилище. Имаше и свидетел, когото Кал пропуснал, когато влязъл през прозорец в дома на жертвата. Свидетелят видял колата му, паркирана наблизо, и записал регистрационния номер. При последвалото претърсване на ателието на Кал бяха намерени няколко вещи на жертвите, както и комплект за убиване с тиксо, въже, ножове и точила за остриета.

Големият брат на Остин Кетнър открил мъртвите си родители.

Към статията, която Ярдли четеше, беше приложена снимка на Остин. По онова време той е бил на не повече от десет-единайсет години. Погледът му бе унил и безизразен, докато гледа в обектива. Сега Остин бе на двайсет и шест-седем години.

Ярдли затвори прозорците на екрана и се облегна назад на стола. В главата ѝ се въртеше една-единствена мисъл: Какво правих в онази нощ?

Къде бях във вторник вечерта, когато са били убити съпрузите Кетнър? По всяка вероятност е целунала Кал и му е казала, че го обича, когато той е тръгвал да убие родителите на Остин.

Въздъхна дълбоко и изпрати отговор на Болдуин: Искам да говоря с него веднага щом го задържат.

Загрузка...