Съпруга на убиец

47.

Ярдли завари Тара на балкона да чете текст за нещо, наречено улавяне на наночастици.

Сърцето ѝ отново се разтуптя при вида на дъщеря ѝ. Толкова много травма в един толкова кратък живот… Как би могла Тара отново да има доверие на някого — дори на майка си?

И все пак, както често правеше, дъщеря ѝ я изненада. Докато Ярдли заеквайки ѝ разказваше за Уесли, Тара мълчаливо слушаше. След това двете седнаха, без да разговарят, а накрая Тара каза:

— Говорих с господин Джаксън, докато теб те нямаше. Той се обади на декана на математическия факултет в Университета на Невада в Лас Вегас. Те имат тестове, които може да взема, за да прескоча колкото курсове е необходимо.

После прекараха там голяма част от деня, разхождаха се в двора на университета, въпреки че се намираше в центъра на града, тук имаше много палми и зелени храсти и беше много приятно място. Човек дори имаше чувството, че не е в Лас Вегас.

Тук Ярдли срещна за пръв път Уесли. Или поне си мислеше, че го е срещнала за пръв път.

Тя спря на затревената площ и седна на пейката. Тара я последва и двете се вгледаха в малък фонтан, обграден от палми.

— Имам чувството, че не оправдах надеждите ти — каза Ярдли. — Изложих те на нещо, което се заклех, че ще държа далеч от теб.

— Не трябва да се чувстваш така. Вероятно мислиш, че в теб има нещо, което привлича мъже като него, но явно той се опитва да върви по стъпките на Еди Кал. Намерил те е умишлено. Не го е привлякло нещо в теб, а Еди. Освен това един наистина умен човек веднъж ми каза, че някои хора търсят най-добрите качества на другите, за да се възползват от тях.

Ярдли се втренчи за момент в Тара и после леко сложи ръка на коляното ѝ в знак на благодарност за онова, което току-що каза.

— Мислех, че ще ми се разкрещиш, ще ме обвиниш за всичко. Знам, че харесваше Уесли.

— Гледах да се спогаждам с него, защото знаех, че ти го харесваш, мамо. Но той ме плашеше… На два пъти влезе в банята, докато бях под душа. Помислих, че е неволно, но сега смятам, че го е направил нарочно… Ще се справиш ли, мамо?

— Лека-полека ще се оправя, миличка.

Отидоха в математическия факултет и изслушаха една лекция. Ярдли предположи, че е курс за докторска програма по някаква разширена математическа тема и нямаше представа за какво говори преподавателят, но Тара изглеждаше заинтригувана и погледът ѝ не трепна. Когато лекцията свърши, Тара каза:

— Ей сега се връщам.

Тя се приближи до преподавателя и се представи. Зададе му въпроси за нещо, наречено теорема на Девънпорт-Шмид и верижни дроби. Преподавателят изглеждаше повече от доволен да го обсъди и те разговаряха няколко минути. Щом приключиха, Тара се върна и отново седна до майка си. На лицето ѝ играеше лека усмивка.

— Беше приятно да говоря с преподавател, който знае повече от мен.

— Значи засега ти харесва.

— Да, така мисля.

Те замълчаха за малко, докато студентите се изнизваха от класната стая, и после Тара каза:

— Мамо, не искам да се обвиняваш за Уесли. Не си могла да направиш нищо по-различно. Така както и аз не можех да направя нищо по-различно с Кевин. Осъзнах, че грешката не е моя. Исках да вярвам, че той ме обича, и в това няма нищо лошо. Те са чудовищата, не ние.

Ярдли гледаше как преподавателят изтрива със специална гъба бялата дъска.

— И все пак боли. Мислех, че след Еди никога повече няма да имам сериозна връзка. И след това се появи Уесли и си помислих, че може би греша. Че Еди е бил нещастна случайност и сега може да имам някого в живота си.

Тара прокара пръст по нещо, което някой студент беше издълбал върху повърхността на учебната маса.

— Какво ще правят с него?

— Те няма да правят нищо. Бремето е мое. Аз ще бъда обвинител по делото и ще го осъдя. И после съдебните заседатели ще решат дали да му наложат доживотна присъда, или смъртно наказание.

— Ще ти позволят ли да бъдеш обвинител по делото срещу Уесли, след като си живяла с него?

— Ще намеря начин. Трудно е, но не е невъзможно.

Те взеха формуляри за кандидатстване и говориха с академичния съветник на програмата по математика, а след това Ярдли остави Тара при една приятелка и отиде в спортната зала.

Обади се на Болдуин от паркинга на залата, след като един час се боксира, включително спаринг с инструктора. Ръцете ѝ омекнаха като желе и дъхът ѝ беше като огън. Всичката ѝ сила беше изцедена. Последните десетина минути Ярдли удря боксовата круша толкова бързо, че ръцете и китките я заболяха.

Дълго седя в колата си и слуша, докато Болдуин ѝ разказваше какво се е случило между Ортис и Уесли и какво правят оттогава.

Прониза я силна мъчителна болка. Съвсем наскоро си помисли, че е изгубила Тара, и знаеше какво преживява Ортис. Мрачните мисли, които се въртят в главата и не искат да се махнат, обстоятелствата, които се разиграват във въображението ти отново и отново… образите на ковчези и погребения, за които толкова отчаяно не искаш да мислиш, но въпреки това те обсебват…

— Как е отвлякъл дъщерята на Оскар? — попита Ярдли.

— Предполагаме, че я е взел, преди да дойде в апартамента. Една от секретарките прекъснала лекцията, която изнасял Уесли, и му казала, че ти си поискала съдебна заповед да влезеш в жилището му. Домът на Оскар е на двайсетина минути от апартамента, затова смятаме, че Уесли е скрил Емилия някъде по пътя. Накарах всички свободни в момента агенти да я търсят и шерифският отдел и полицията на Лас Вегас изтеглиха полицаи от всеки патрул. Ще я намерим. — Болдуин замълча за момент. — Претърсваме склада, за който спомена Уесли. Там има всичко, Джес. Снимки на съпрузите Дийн и Олсън преди и след смъртта им, комплектът му за убиване с маските и ножовете, стикери за микробус на различни фирми за аларми, който е взел отнякъде, за да може първо да огледа домовете на жертвите, и… твои снимки.

— Какво искаш да кажеш?

— Уесли дълго време е следил теб и Тара. Някои снимки са отпреди години. — Болдуин направи пауза. — На няколко от тях ти спиш в леглото си. Изглежда, че той е влизал в дома ти.

Ярдли затвори очи.

— Уесли не би си признал току-така — каза тя.

— Оскар го ступа яко.

— Не е заради това, Кейсън. Той е имал години да планира съдебното си дело и го е направил умишлено. Отивам в прокуратурата. Донеси ми всичко, което имате.

Ярдли влезе в кабинета на Рой Лю с екипа от спортната зала. Не искаше да губи време и не желаеше да води този разговор по телефона.

Седна срещу него. Главната украса в кабинета му бяха снимки на самия Лю, който се ръкува с политици от двете най-големи партии.

Той ѝ се усмихна тъжно.

— Много съжалявам, всички съжаляваме, Джесика. Създадохме малка взаимоспомагателна каса за теб. Само да ти помогнем донякъде.

— Признателна съм ви и благодаря, но парите не са проблем. Финансите ни винаги са били отделни.

Лю кимна.

— Е, ако се нуждаеш от нещо…

— Нуждая се от работа.

— Разбирам. Когато почина баща ми, работата ме крепеше известно време. Поне през най-трудния период. Имаме няколко дела, които щях да дам на Кендра, откакто тя се върна от…

— Не. Искам само делото на Уесли.

Лю стисна устни. Ярдли видя, че той мисли как да ѝ откаже, защото смята, че ще нарани чувствата ѝ. Това я ядоса, не се нуждаеше от защита повече отколкото другите служители в прокуратурата, всъщност дори по-малко от тях, но преглътна гнева си. В момента по-важното беше да получи онова, което иска.

— Съжалявам, Джесика, не мога да го направя.

— Не е конфликт на интереси.

— Очевидно е конфликт на интереси. Ти си видяла видеозаписите и си му била близка приятелка и защитата ще те призове да дадеш показания. Ще те подложат на кръстосан разпит за най-дребните подробности на съвместния ви живот.

— Това означава само, че ще бъда свидетел. Няма етично правило, според което не мога да бъда обвинител по делото, и има много прецеденти за прокурори, които свидетелстват в процеси, в които са обвинители, тъй като участват в разследването. Не се случва често, но е факт.

— Добре, но дори да си права, как ще го приеме широката общественост? Ами ако загубиш делото? Знаеш ли как би изглеждало това за прокуратурата? Всички ще си помислят, че сме загубили делото умишлено заради чувствата ти към него. И честно казано, не знам защо искаш да се подлагаш на това изпитание, Джесика. Знам, че в момента си в емоционално състояние…

— Не съм в емоционално състояние. Този случай е мой, още от самото начало. Щях да бъда обвинител по делото независимо кой щеше да се окаже подсъдимият. И сега това няма да се промени.

Лю изду с език бузата си, докато наблюдаваше Ярдли.

— Съжалявам, но отговорът е не. Ще възложа делото на Тим. Ти може да присъстваш на заседанията в съдебната зала, няма проблем. Но не искам да работиш по случая.

— Кой ще представлява Уесли?

Рой Лю се подсмихна.

— Той избра да се представлява сам.

Държиш се като глупак, помисли си Ярдли. Лю всъщност беше доволен, че Уесли ще бъде адвокат сам на себе си.

— Подценяваш го.

— Не мисля.

— Той е гениален, Рой. Тим никога не е имал работа с такъв човек.

Лю сложи лакти на бюрото. Между пръстите си въртеше писалка.

— Мисля, че ще се справим с един подсъдим със склад, пълен с изобличаващи доказателства, независимо дали е гениален или не. Всичко ще бъде наред. — Той се обърна към екрана на компютъра, показвайки, че разговорът е приключил, и добави: — Както споменах, чувствай се свободна да присъстваш на съдебните заседания, въпреки че лично аз не препоръчвам и това. Кажи ми, когато си готова да поемеш други дела.

Ярдли си пое дълбоко дъх и рече:

— Рой, и двамата знаем, че даваш това дело на Тим, защото дядо му е губернатор на щата, и ти му се подмазваш, като му възлагаш този най-голям случай, който е имал. Правиш го от момента, в който видях, че двамата работите заедно. Не те обвинявам, разбирам, че искаш да влезеш в политиката един ден — всички амбициозни хора на правителствена служба го правят, но не постъпвай така с това дело. Тим ще се издъни и… Уесли може да нападне мен и Тара. Не знам какво е планирал, но не е добро. И ако бъде освободен, може да му се стори забавно да ни убие, или да поиска да ме елиминира като заплаха, или да свърши недовършена работа. Няма да поема този риск. Няма да му дам възможност да нарани дъщеря ми.

— За каква се мислиш, по дяволите? Обвиняваш ме, че давам работа на Тим, за да се подмазвам на дядо му? Нищо не знаеш! Тим има два пъти повече опит от теб и може да остане обективен по случая, докато ти очевидно не можеш. Ако още веднъж кажеш нещо подобно, търси си друга работа.

Ярдли стана, за да си тръгне, но спря пред вратата.

— Уесли скоро ще внесе искане до съда.

Лю я погледна.

— Искова молба съдът да отхвърли доказателствата — поясни тя. — Ще поиска съдът да отхвърли всичко, което е казал, докато са го били, и ще заяви, че веществените доказателства са компрометирани, защото са събрани неправомерно, с принуда и побой. Уесли е знаел, че рано или късно ще намерим склада и сега ще отхвърли всичко в него и всичко друго, което ще откриете.

— Той е отвлякъл детето на федерален агент. Никой здравомислещ съдия…

— Никой здравомислещ съдия няма да отсъди, че побоят над обвиняем по време на разпит е допустим. И дори да го направи, апелативният съд моментално ще го отхвърли. Ще разчитате само на една счупена панта на врата и на видеозапис, който видях само аз и който сега няма да намерят, защото Уесли го е скрил добре. Уесли ще ме опише като отмъстителна любовница. Ще каже, че сме възнамерявали да се оженим, но той е отменил сватбата, защото съм се вманиачила по този случай. Оскар и Кейсън влязоха в банята, когато аз бях опряла револвер в гърдите му, Уесли не беше опрял оръжие в моите гърди. Той ще се измъкне и ще продължи да убива, може би ще започне с мен.