Съпруга на убиец

38.

Ярдли се обади на Рой Лю в прокуратурата и му каза, че ще си вземе малко почивка, а после реши, че е твърде ядосана на Уесли, за да каже и на него. Тара закуси и после веднага си легна. Ярдли постоя малко с нея и след това се обади на един приятел от отдел „Изчезнали лица“ в полицията на Лас Вегас. Разказа му за апартамента и какво е направил Кевин и детективът обеща да отиде там още днес.

Ярдли си направи кафе, припомняше си отново и отново момента, в който отвори вратата и видя дъщеря си сред мръсотията и мизерията и тримата младежи, които не я пускаха да си тръгне. Шокът остави вкус на гнило в устата ѝ.

В съзнанието ѝ дори не се бяха оформили думи, когато я порази ужасът. Частицата от секундата, в която отвори вратата и видя сцената, беше достатъчна, за да я съсипе психически, ако го допуснеше. Понякога умът ѝ работеше толкова бързо, а друг път толкова бавно…

Вратата!

Ярдли спря да налива кафе и се втренчи в тъмната течност в чашата. Преживя шока, когато отвори вратата. Беше болезнено, защото се случи внезапно. Проблясък на ужас, възприет мигновено, който задейства първосигналното у човека, онази част, която казва бягай или се бий, или може да те вцепени от страх.

С разтуптяно сърце изпрати съобщение на Болдуин:

Искам да направиш нещо за мен. Веднага. Незабавно.

Казвай.

Отиди да говориш с Айзак Олсън. В училището му, ако се налага. Попитай го дали вратата на спалнята на родителите му е била счупена в деня преди убийството им. Дали се е затваряла плътно.

Заради снимките на счупената панта, които ми изпрати ли?

Да. Веднага. Моля те.

Добре. Дадено. Нещо друго?

Да, Тара е у дома.

Фантастично! Знаех си, че тя е добре. Къде е била?

После ще ти разкажа. Пиши ми незабавно за Айзак, Кейсън.

Добре.

През следващите два часа Ярдли крачеше неспокойно напред-назад. Тара спа през цялото време и тя си представи как е седяла облегната на мръсната стена в онзи апартамент цяла нощ, без да може да заспи, и очите ѝ са се стрелкали при всеки звук в мрака.

Съобщението пристигна към десет сутринта.

Айзак каза, че вратата е била счупена. Той се люлял на нея и я счупил и не искала да се затвори, затова татко му щял да я поправи през уикенда.

Ярдли едва си поемаше дъх. Тя се обади на една съседка, приятна пенсионерка на име Марта, и я помоли да дойде да стои при Тара, докато се върне Уесли.

Ярдли нахлузи джинси и блуза и изскочи от къщата, докато Марта се качваше по стъпалата към верандата.

Болдуин седеше на стол срещу нея, а Ортис бъбреше с една секретарка пред кабинета на Ярдли. Болдуин стискаше гумена топка, с каквато хората, които работят на бюро, укрепват мускулите на ръцете си и се опитват да предотвратят синдрома на карпалния тунел на китката.

Ярдли търсеше нещо съсредоточено и в няколко бази данни едновременно.

— Малко вероятно е — каза Болдуин. — Почти винаги жената е мишената на такъв вид нападение.

Ярдли поклати глава.

— Не е имало сексуално нападение. Ние предположихме, че той убива първо мъжете, за да накара съпругите им да страдат, докато ги гледат как умират, но аз мисля, че в случая това е било практично решение. Мъжете са по-силни. Той е премахвал първо по-голямата заплаха и е запушвал устата на жените, за да не събудят децата. Мишените са децата. Яростта е насочена към тях и насилието преследва онзи момент, когато те отварят вратата и виждат родителите си. За убиеца е важно децата да отворят вратата и да видят кръвопролитието веднага. Това усилва болката. Няма да е същото, ако вървят по коридора и видят сцената отдалеч. Така ще имат време да я обработят и мозъкът им ще се дистанцира, за да се предпази, това не би нанесло максимална травма. Децата са връзката! Така избира жертвите си. Родителите са само инструмент, за да причини болка и страдания на децата.

Търсенето в базите данни разкри малко за децата на семейство Дийн, Олсън и Майлс и затова Ярдли влезе във федералната база данни с досиетата на непълнолетните. Това беше най-добре защитената база данни в цялата съдебна система и само няколко агенции имаха достъп.

Тя потърси първо Айзак Олсън, като въведе рождената му дата от материалите по разследването, и съдебната му история се появи на екрана след няколко секунди.

Ярдли изведнъж изпита чувството, че е погълнала разтопено желязо. Имаше медицински въглен в чекмеджето, но не можеше да откъсне очи от екрана, за да го извади.

— Осиновен е — прошепна тя. Не я свърташе на едно място и започна да крачи из кабинета и да гризе нокътя на палеца си.

— Какво?

— Айзак Олсън е осиновен.

— Щях да го забележа.

— Осиновяването е запечатано.

Запечатаните осиновявания се пазеха в строга тайна, защото в повечето случаи означаваха, че осиновителите не искат децата да знаят, че са осиновени, затова съдилищата затваряха досиетата и ги правеха недостъпни за широката общественост и дори за повечето правоприлагащи агенции. Преди масовата употреба на компютри те унищожаваха хартиените досиета, но сега файловете оставаха заровени в базите данни.

Ярдли седна отново и потърси Ема и Ерик Дийн. Ема беше биологичното дете на София Ейдриън Дийн, но Ерик беше осиновен. След това Ярдли потърси петте деца на семейство Майлс. Двете бяха осиновени, със запечатани досиета.

Тя се облегна на стола. Болдуин се приближи откъм гърба ѝ и прочете написаното на екрана на компютъра над рамото ѝ.

— Убиецът ги избира по това дали имат осиновени деца — каза той по-скоро на себе си.

— Но как? — попита тя. — Дори местните правоприлагащи органи нямат достъп до тази база данни. Сигурно работи във ФБР.

Болдуин поклати глава.

— Няма начин! Не може да е някой от моите хора. Мога да проверя, но това е невъзможно. Няма да е трудно да се забележи някой, който се включва и получава достъп до базата данни. Системата записва всички влизания. Ами ако е някой от прокуратурата? Някой следовател?

— Имаме само двама. Единият е жена, а другият беше изпратен във Флорида по едно дело миналата седмица. Не може да е нападнал Джей Майлс. И със служителите в прокуратурата е същото — влизанията в базата данни се записват. Твърде лесно е да се провери. Кой друг има достъп до тази база данни?

— Съдилищата, затова може да е някой служител в съда. Ще трябва да проверим. На съдиите не им харесва да ги разпитват в разследвания за убийство, затова бъди подготвена.

— Ами Грег?

Болдуин поклати глава.

— Той сигурно няма достъп. Освен това Грег беше в Солт Лейк Сити за консултация по един случай в нощта, когато са били убити съпрузите Олсън. Попитах шефа на бюрото там. Вечеряли са заедно.

— И Остин Кетнър не може да е имал достъп.

Той я погледна и после отново се втренчи в екрана.

— Не, предполагам.

— Някой друг?

Болдуин повдигна рамене.

— Вероятно агенциите за осиновяване, Службата за настойници и процесуално представителство за деца…

Мислите на Ярдли изведнъж се заковаха — като в проблясък на болка и прозрение.

Думите на Болдуин сякаш натиснаха бутон и един дълбок кладенец в стомаха ѝ я засмука в глъбините си. Тя се хвана за бюрото, само да не припадне. След малко отдръпна ръце, стана и грабна чантата си.

— Трябва да тръгвам.