Съпруга на убиец

48.

Слънцето беше залязло, но още нямаше луна. Осветлението в стаята за посещения в отделението на осъдените на смърт беше флуоресцентно и ярко и придаваше на всичко блед зеленикавожълт оттенък. Ярдли взе мобилния си телефон. На екрана все още беше нейната снимка с Уесли и Тара, когато отидоха на поход в каньоните. Изтри я, после изтри всички негови снимки, които имаше.

Еди Кал беше доведен и седна срещу нея. Този път оковите се спускаха до глезените му и Ярдли се зачуди дали пак не е нападнал някого.

— Знаеше ли? — попита го тя.

Кал я наблюдаваше и сухите му устни се разтеглиха в закачлива усмивка.

— Той е нещо друго, нали? Като изгубено кученце, което търси мястото си в света.

Ярдли се наведе към него.

— Знаеше ли?

Кал също се наведе напред и лицата им се доближиха на по-малко от трийсетина сантиметра. Ярдли видя отражението си в стъклената преграда.

— Кой мислиш, че го изпрати при теб?

Ярдли се облегна назад. Изведнъж ѝ стана студено.

— Защо?

— Защото исках да държа под око теб и Тара, а ти нямаше да отговориш на писмата ми. Уесли ми се стори добра алтернатива. Той ми носеше снимки и ми разказваше какво се случва в живота ви. Би трябвало да си поласкана. Той те харесва, а не е човек, който е способен да се привързва. Това говори за чара ти.

Ярдли изпита мъчително отвращение, но се погрижи лицето ѝ да остане безизразно.

— Защо започна да убива? Живял е години, без да го прави, и после изведнъж започна със съпрузите Дийн. Защо?

— Започнал е със съпрузите Дийн? Хм.

Двамата се втренчиха един в друг.

— Ще го осъдя и той ще се присъедини към теб тук.

Еди повдигна рамене.

— Надявам се, че ще го осъдиш. Бъди сигурна, че имам още почитатели.

Ярдли погледна към вратата и през квадратното прозорче видя, че пазачът навън разговаря с някого.

— Ако не успея да го осъдя, Уесли ще нападне ли мен и Тара?

— Защо мислиш така?

— Той може да реши, че това е забавно или че ще извлече някаква полза.

Еди кимна.

— Със сигурност е възможно, предимно защото Уесли не разбира себе си. Той мисли, че го прави заради травмата, която причинява на децата. Но самото убиване не му доставя удоволствие. Уесли само си внушава, че е така. Той е преследвач, Джесика. И в момента е обсебен от теб. Знаеш ли повече неща за преследвачите?

Ярдли кимна. Беше съдила много от тях.

— Да.

— Какво точно знаеш?

— Те са едни от най-опасните нарушители. Имат фантазии за връзка с жертвите си и когато фантазията бъде застрашена, чувстват, че е по-добре да убият жертвата, отколкото някой друг да заеме въображаемото им място.

Кал си пое два пъти дъх, преди да заговори.

— Бих казал, че има голяма вероятност Уесли да нападне теб и Тара, ако бъде освободен. Той няма да се откаже от фантазията си само защото ти вече знаеш какъв е.

Ярдли поклати глава. Гадеше ѝ се, като гледаше Еди Кал.

— Пука ли ти, ако Тара умре, Еди? Не очаквам съчувствие към мен, но останало ли е в теб нещо, което би се разчувствало, ако дъщеря ти бъде посечена от някой дивак?

Той въздъхна шумно и се облегна назад. Веригите му издрънчаха.

— Ти трябва да бъдеш обвинител срещу Уесли. Не можеш да позволиш да го направи друг.

— Защо?

— Правната му проницателност и находчивост са внушителни. С него трябва да се сблъска някой, който го познава и знае недостатъците му. Пък и той ще иска да си ти. Уесли мисли, че си наивна. Ще предположи, че си прекалено емоционална, за да свършиш добра работа. И ще иска да бъде с теб. Може би смята, че ще те смае с уменията си в съда. Независимо от това, обсебеността му от теб ще го направи безразсъден. Уесли не би се държал така с друг.

Ярдли кимна, присви очи и се втренчи в него.

— Сбогом, Еди. Няма да идвам повече тук.

Докато тя излизаше, Кал рече:

— Позволи ми да видя Тара и може би ще ти кажа нещо, което ще ти помогне да осъдиш Уесли.

— Какво?

— Доведи я тук. Ще го кажа на нея.

Ярдли се вгледа в него и се запита как е възможно да е обичала това чудовище.

— Разбери, Еди, предпочитам да умра, отколкото да ти позволя да я видиш.

Кал се усмихна.

— И без това може да умреш.