Съпруга на убиец

66.

Когато съдебното заседание свърши в онзи ден, Уесли беше успял да направи на глупак всеки свидетел, когото Тим призова. Един детектив от отдел „Убийства“ не можа да обясни какво е „псевдоположителен“ и защо са невалидни свидетелски показания, затова Уесли му го обясни старателно и подробно по начин, срещу който Тим не можа да възрази. По същество изнесе урок за невалидността на свидетелските показания на съдебните заседатели.

Един експерт по доказателства с ДНК трябваше да признае, че ДНК анализът на косата може да идентифицира със сто процента сигурност само от какъв биологичен вид са космите. Колкото до съвпадението на намерената коса с косата на подсъдим или жертва, лабораторията имаше шестнайсет процента псевдоположителни резултати и четиринайсет процента псевдоотрицателни резултати, а Уесли погледна съдебните заседатели и рече:

— Невинни хора, които отиват в затвора, и виновни хора, които се разхождат свободно. Трябва да се запитаме от кой клоунски колеж ФБР е научило това магьосничество.

Показанията на съдебния лекар бяха по-солидни, защото той беше свикнал да бъде в съда и да го разпитва защитата. Тъй като Уесли не оспори нито една от думите му, показанията му продължиха само един час и съдията реши да приключат за деня.

Всички станаха, докато съдебните заседатели излизат, а Тим нареди:

— Събери веществените доказателства и кажи на федералните маршали да ги заключат в стаята на съдебните заседатели. И може да изхвърлиш боклука.

Каза го по такъв начин, сякаш работата на Ярдли беше да разчиства след него.

Едно от нещата, които ѝ беше казал предишният ѝ шеф, беше никога да не разтребва, да не носи разни неща, да не прави копия и да не отговаря на телефона за никого от служителите в прокуратурата, защото ще я възприемат като секретарка и ще се държат с нея като с такава.

Ярдли застана неподвижно за момент, завладяна от дълбок гняв. Наложи се да се подпре на масата, да затвори очи и да си представи хладен поток в зелена гора, ухание на бор и синьо небе. След половин минута отвори очи, събра веществените доказателства и изхвърли картонените чаши и непотребните хартии.

Големият балкон беше частта от къщата, където Ярдли прекарваше най-много време. Беше широк и дълбок и можеше да побере повече мебели, отколкото беше сложила сега. Привличаше я главно планината. Ярдли я гледаше и си мислеше колко древни са тези земи и как, въпреки че човечеството ги беше обявило за свои, те съществуваха от два милиарда години и щеше да ги има още два милиарда години, дълго след като човечеството изчезне…

На вратата се почука и Ярдли извика:

— Влез.

След няколко секунди Болдуин се присъедини към нея на балкона, хвърли папка на масата пред Ярдли и седна. Двамата се вгледаха в лунната светлина над пустинята и след това той попита:

— Сигурна ли си, че искаш да го видиш? Не е красиво.

Ярдли отвори папката, която съдържаше разследването на миналото на Уесли Пол.

— Уесли е истинското му име, но фамилията му е Дийкинс. Променил я е на Пол, когато е бил на двайсет и няколко години. Освен това дипломата, която той твърди, че има от Юридическия факултет на Харвард, не съществува. Това е фалшификат, заедно с научните му степени и членствата в списания по право, които е използвал, за да заеме академични позиции. Никъде не можах да намеря академична справка за него. Мислиш ли, че е възможно някой, който не е учил в колеж или университет, да бъде преподавател и адвокат от неговия калибър?

Ярдли се втренчи в снимка на Уесли от досието: снимка за шофьорска книжка отпреди най-малко двайсет години.

— Той е взел с отличен изпита за адвокатска практика в щата Невада. Щом може да го направи, без да следва право, тогава не се съмнявам, че може да фалшифицира, че упражнява и всяка друга професия.

Уесли Дийкинс имаше досие в Социалната служба. Ярдли прегледа историята на един трагичен живот, който едва ли би могъл да завърши другояче освен ужасяващо. Тя не беше питала Уесли за миналото му и знаеше какво би ѝ казал той в момента: „Не ти трябваше да знаеш“.

Ярдли беше убедена, че никога няма да може да има партньор в живота след Еди Кал, но когато се появи Уесли, се почувства толкова… добре. В най-интимните си мисли, онези, които не призна пред никого, осъзнаваше, че един ден връзката ѝ с Уесли ще се разпадне, но искаше да продължи колкото е възможно по-дълго.

Уесли беше роден в Лос Анджелис, на датата, която ѝ беше казал, но вместо родителите от средната класа, които бе измислил, беше отгледан от Елейн и Феликс Дийкинс. Техните криминални истории започваха от младежките им години с кражби от магазини и се разрастваха в обири и различни престъпления, свързани с наркотици.

— Закоравели наркомани и дилъри — отбеляза Болдуин. — Метамфетамин. Навлезли в бизнеса точно по време на това модно увлечение, когато процъфтяваше тук. Евтин и лесен за производство, а не е необходимо да си химик. Изглежда, са го приготвяли в мазето си, докато малкият Уесли е спял на горния етаж.

— Къде са те сега?

— Мъртви са. Продали изключително отровна партида на някаква банда мотористи, които не останали много доволни, когато някои свършили в болница или умрели, затова наказали за назидание съпрузите Дийкинс. Можеш ли да отгатнеш как са били убити?

Ярдли се втренчи в него и прошепна:

— В леглото, с прерязани гърла.

Болдуин кимна.

— Уесли излязъл от стаята си и ги намерил, докато умирали. Копелетата го накарали да им помогне да почистят кръвта и труповете. — Той поклати глава. — Представяш ли си — да помагаш да се почистят мъртвите тела на родителите ти?

— Затова е бил заинтригуван от Еди Кал. Еди е убил жертвите си по същия начин, както са били убити родителите на Уесли.

— Да — отвърна Болдуин. — Вероятно това е начинът му да овладее травмата. Но защо е започнал чак сега? Уесли е прехвърлил четирийсетте.

— Има две вероятности. Или е убивал през това време и ние не знаем за другите съпружески двойки, както не знаехме за Джордан Русо, или… — Ярдли погледна Болдуин в очите. — Или е започнал сега по искане на Еди.

Болдуин изглеждаше стъписан.

— Защо Еди би искал такова нещо?

— Последното му обжалване е почти решено. Той няма време. Нали видя колко се забавлява, като се включи в разследването. Може би го направи, за да види мен и Тара… Или пък има по-големи амбиции. Може би се надява да внесе обжалване въз основа на ново доказателство и да твърди, че сме осъдили погрешния човек и че Тъмния Казанова винаги е бил Уесли.

— Няма как да стане.

— Вероятно не, но най-малкото ще му спечели още време.

Болдуин получи съобщение и бързо го прочете, а след това посочи досието и каза:

— Е, както и да е, след убийството на родителите му Уесли бил прехвърлян от едно приемно семейство в друго. Имало твърдения за сексуално насилие срещу единия приемен баща, някой си Роксли Хейс, който, изглежда, е изчезнал преди петнайсетина години. Не са открити следи от него. Досещам се какво му се е случило.

Ярдли чете мълчаливо известно време, а после затвори папката и я остави на масата.

— Животът му не е имал шанс.

— Говориш така, сякаш го съжаляваш.

— Жал ми е за детето, което е трябвало да гледа как умират родителите му, не за мъжа, който сега причинява страдания на други деца. — Тя се втренчи в затворената папка. — Трябваше по-рано да проуча миналото му.

— Хей, никой не се рови в миналото на гаджето си. Би изглеждало странно, ако го беше направила. — Болдуин дълго мълча и накрая каза: — Ако не искаш да бъдеш сама в момента, мога да остана.

Ярдли го погледна и се усмихна тъжно.

— Ако останеш… мисля, че няма да е добре и за двама ни.

— Сигурна ли си?

Тя кимна.

— Някой ден. Но не днес.

Той стана и се приближи до нея. Целуна я нежно по бузата и тръгна. Когато чу, че вратата се затвори, Ярдли разгърна досието на Уесли и го прочете отново.