Съпруга на убиец

63.

Сивото небе загатваше за идващата слънчева светлина и на Болдуин му се искаше сега да си лежи на някой плаж. Времето влияеше на настроението му и дъждовната буря, която се вкопчи в града, никак не му хареса.

Той седеше в колата си пред дома на Ярдли и ѝ пишеше съобщение. Тя отговори, че приключва с упражненията и скоро ще излезе. Ярдли явно тренираше по два часа на ден, откакто Тара замина с баба си и дядо си за Ню Мексико преди няколко дни. Ярдли не искаше да го обсъжда, но Болдуин знаеше, че тя сигурно се тревожи за безопасността на Тара, за да я изпрати на другия край на страната.

Ярдли излезе по спортен клин за йога и анцуг с качулка, с вдигнат догоре цип, и се качи в колата. Ухаеше на ментов шампоан и косата ѝ все още беше влажна от душа. Болдуин видя част от крака ѝ между глезена и коляното, втренчи се твърде дълго в мускулестия ѝ прасец и после изпита вина, че го е направил.

— Радвам се, че дойде ти, а не Тим — рече Болдуин, когато потеглиха.

— Той каза да му докладвам какво е открил съдебният лекар. Не искаше да пропусне следобедната си разходка.

Болдуин я погледна.

— Съжалявам, че трябва да изтърпиш всичко това. Не е тайна, че всъщност ти движиш делото и никой няма да го забрави.

Ярдли се втренчи навън през стъклото.

— Няма значение, искам само да съм сигурна, че Уесли никога няма да излезе на свобода.

— Ако се опита да те нападне…

— Няма да можеш да направиш нищо. Не може да си постоянно с мен. Не забравяй, че той ме е следил незабелязано години наред. Уесли е нечовешки търпелив. Ще чака, докато сваля гарда, и тогава ще удари.

— Няма да позволя това да се случи, Джес.

— Не — погледна го тя, — аз няма да позволя да се случи!

Институтът по съдебна медицина на окръг Кларк беше близо до детски музей в парка. На отсрещната страна на улицата имаше пустеещ парцел, който собствениците се опитваха да застроят, откакто го помни Болдуин.

С Ярдли се представиха и показаха служебните си карти, заведоха ги в бяла стая с метална носилка на колела в средата, покрита със зелена мушама. Влезе един от помощник съдебните лекари, ядеше поничка и беше навел лице над телефона си. Той ги видя и пъхна телефона в джоба си.

— Кейсън, отдавна не сме се виждали.

— Как си, Мат?

— Мотая се тук. Джесика, радвам се да те видя отново.

Ярдли се усмихна с половин уста, но не каза нищо.

— Е, откри ли нещо? — попита Болдуин.

— Да, ето какво.

Мат отхапа голям залък и после изхвърли остатъка от поничката в контейнер за биологично опасни отпадъци и си изми ръцете. Нахлузи латексови ръкавици и дръпна мушамата.

Болдуин беше виждал толкова много трупове в толкова много различни състояния на разложение, че вече беше претръпнал. Гледката вече не го шокираше и ако не се замисли, дори не обръщаше внимание, че трупът някога е бил човешко същество. Ето защо той разбираше, че Мат може да дъвче поничка и в същото време да гледа изсъхналите останки. Ярдли беше приковала очи в трупа и изражението ѝ не разкриваше нищо.

— Ето тук — каза Мат. — Вижте.

Болдуин пристъпи близо до тялото и се наведе над него. Мускулите и плътта бяха изчезнали, и беше останал само скелетът и някои от по-яките сухожилия. Зъбите бяха изпадали и главата представляваше гол череп с назъбени пукнатини там, където камъкът е разбил костта.

— Тук — каза Мат и посочи дясното стъпало. — Това се нарича междинна клиновидна кост. Виждате ли тези вдлъбнатини тук? Едва се забелязват, но това са следи от ухапване.

Мат извади пластмасова зъбна протеза от шкафа, върна се при скелета и внимателно вмести зъбите в челюстта. Устата се изкриви надясно.

— Той сигурно я е ухапал под ъгъл като този.

— Тя го е ритнала — каза Ярдли и двамата мъже я погледнаха. — Борила се е с него и накрая двамата са паднали на земята или той е стоял над нея. Тя го е ритнала и той я е сграбчил и я захапал толкова силно, че е оставил следи върху костта.

Мат кимна, затвори зъбите и ги върна на мястото им.

— Ако е била без обувки или с дълбоко изрязани обувки, това е доста добра теория. И би обяснила защо няма други следи от ухапване. Вашият човек известен ли е с това, че хапе жертвите си?

— Не — отвърна Болдуин. — Никоя от жертвите му няма следи от ухапване.

— Тогава мисля, че обяснението на Джесика вероятно е най-доброто. Жертвата е пълзяла назад или по гръб и го е ритнала, а той я е сграбчил и е впил зъби в първата част от нея, до която е успял да стигне. Върху междинната клиновидна кост няма много плът и ако не е покрита с обувка, възможно е убиецът да я е захапал до костта. Затова има толкова ясни следи.

— Как са пропуснали това? — попита Ярдли.

Мат изду бузи и изпухтя.

— Ами, тогава тялото все още е имало плът и при промяната на цвета на кожата след смъртта и това, че е било оставено в пустинята и така нататък, лесно може да се пропусне подобно нещо. Освен това човек не измива достатъчно добре стъпалата си под душа и повече търка гърдите и стомаха, въпреки че най-много бактерии има в стъпалата. Същото е и с аутопсиите. Това е нещо характерно. Дори най-старателните от нас обикновено хвърлят бегъл поглед на стъпалата и се съсредоточават върху останалите части на трупа. Навремето първоначалната аутопсия е била извършена от някой неопитен лекар и… честно казано, мисля, че направо са го пропуснали. Вероятно е било трудно да го забележат и твърде бързо са огледали стъпалата. Извинявам се за това и ще го впиша в осъвременения доклад.

— Случва се — каза Болдуин. — Важното е, че сега го знаем.

Мат кимна, докато гледаше скелета.

— Обърнете са към вашия криминалист одонтолог да се залови за работа и да провери дали ухапването е направено от заподозрения. Ако ви трябва нещо от мен, обадете ми се. А сега трябва да тръгвам. Беше ми приятно, че се видяхме.

Мат отново покри скелета с мушамата.

— Какво мислиш? — попита Болдуин, когато с Ярдли излязоха в коридора. — Да кажем ли на нашия зъболекар да дойде тук с отливка?

Ярдли поклати глава, скръсти ръце на гърдите си и се облегна на стената.

— Не, Уесли ще внесе искане за отмяна на заповедта за взимане на зъбна отливка.

— Да, но със сигурност ще го загуби, нали?

— Може би да, а може би не. Не си заслужава риска… Но има начин — когато бяхме в склада, видях ортодонтския фиксатор на Уесли. Утре сутринта ще избират съдебните заседатели, затова се свържи със зъболекаря и го питай дали ще може да направи отливка от фиксатора. — Ярдли се вгледа в Болдуин. — Спиш ли достатъчно напоследък?

— Малко повече дори. Защо?

— Изглеждаш по-добре. Някак… Знам ли, не толкова меланхоличен.

— Не се тревожи за мен, добре съм. Съсредоточи се да осъдиш онзи боклук.