Съпруга на убиец

31.

Когато Болдуин пристигна в дома на Ярдли, тя стоеше на балкона, притиснала телефона до ухото си, и чакаше да говори с майката на една от приятелките на Тара.

— Обявихме код за изчезнало дете и разпространихме бюлетин за издирването ѝ — каза Болдуин. — Изпратих снимката ѝ на полицейските управления на север и юг на осемдесет километра в двете посоки. Хлапетата бягат от домовете си, Джес. Често се случва. Но ще я намерим.

— Тара никога не го е правила — отвърна Ярдли и се облегна на перилата. — Онова момче, с което тя…

— Знам. — Той се поколеба. — Бащата призна, че Кевин е заминал накъде снощи. Взел някои от нещата си и казал, че няма да се върне.

— Къде е заминал?

Болдуин повдигна рамене.

— Бащата не знае. Оскар каза, че няма вид на човек, на когото му пука къде е отишъл синът му, нито с кого.

По телефона се обади жена. Ярдли ѝ обясни какво е положението и тя каза, че дъщеря ѝ е на училище и че не знае нищо за Тара, а после внезапно прекъсна разговора.

Уесли излезе с телефон в ръката и каза:

— Накарай някого от полицията на Лас Вегас да ми направи услуга и да покаже снимката ѝ в по-популярните евтини хотели в града.

— Благодаря ти — отговори Ярдли и загриза нокътя на палеца си.

— Агент Болдуин — обърна се Уесли към Кейсън. — Отдавна не сме се виждали.

Двамата се ръкуваха.

— Признателен съм ви, че ни помагате — добави Уесли.

— Разбира се, всичко, от което се нуждаете. Ще отида в гимназията и ще говоря с учениците, които познават Кевин. Те сигурно пътуват с кола за там, където отиват, и тъй като нито Кевин, нито Тара имат кола, някой ги кара.

— Или са взели такси — каза Ярдли.

— Ще проверим всички фирми за таксита и споделено пътуване. — Болдуин пристъпи по-близо до Ярдли и нежно хвана ръцете ѝ. — Ще я намерим, обещавам.

— Благодаря ти, Кейсън.

Той кимна на нея и на Уесли, който го изгледа с леденостуден поглед, и тръгна.

Ярдли се наведе над перилата и се вгледа в безплодната пустиня.

— Аз я предизвиках да го направи, Уесли.

— Нищо подобно не си направила.

— Тара се опитва да намери мястото си в света, а на всяка крачка, вместо да я оставя да реши сама, аз я наказвам.

— Какво трябва да направиш? Да избяга с онова момче и да правят каквото им хрумне?

— Не знам. Нещо. Нещо различно.

Той се приближи до нея и сложи ръце на раменете ѝ. Горещият му дъх на врата ѝ накара кожата ѝ да настръхне. Уесли я целуна по бузата и каза:

— Ти си страхотна майка и направи всичко по силите си. Това беше неизбежно, нещо, което правят хлапетата, защото не знаят какво друго да направят. Непрекъснато го виждам в Службата за настойници и процесуално представителство за деца. Много от децата се връщат в дома си след един ден, други — след седмица…

— А някои никога не се връщат. И не можем да кажем в коя група попада Тара.

Уесли нежно я обърна с лице към себе си и се вгледа в очите ѝ.

— Ще я намерим и ще я доведем у дома, а после тримата ще отидем на почивка. Мексико, Англия, Шотландия, където и да е. Няма значение. Ще бъдем заедно и ще решим проблемите. Става ли?

— Ами ако Тара не е с Кевин? Ами ако онова чудовище е влязло в дома ни и е отвлякло дъщеря ми? Аз съм виновна, Уесли, аз поех този случай. Аз го доведох в живота ни. Ако с нея се случи нещо… — Ярдли отново се обърна с гръб към него и зарея поглед в пустинята, — няма да го преживея.