Съпруга на убиец

54.

Вечерята се състоеше от пържоли и картофено пюре в ресторант близо до съдебната палата. Ярдли седеше до Тара, а баба ѝ и дядо ѝ — срещу тях. Стивън разбра, че Ярдли иска да говори насаме с дъщеря си, и по средата на вечерята обяви, че е капнал от умора и че ще вземат такси до вкъщи и ще се видят там.

— Глупости — възрази Ярдли. — Аз ще ви закарам.

— Не, няма проблем — каза Стивън и хвърли поглед към Тара.

Ярдли му се усмихна меланхолично, давайки му да разбере, че му е признателна за онова, което прави. Те прегърнаха внучката си и тръгнаха.

Ресторантът беше тих, място за пенсионери, които идват за ранните промоции и шведската маса на обяд. Осветлението беше слабо, имаше само няколко прозорци. От скрити тонколони се разнасяше тиха кънтри музика.

Тара разсеяно побутваше с вилицата картофеното си пюре, но не беше изяла нито един залък.

— Не си ли гладна? — попита Ярдли.

Тара остави вилицата и вдигна глава.

— Той ще спечели делото, нали?

Ярдли се приготви да каже „не, няма“ и че ще намерят начин да го осъдят, и че дъщеря ѝ е в безопасност, но Тара вече не беше дете. Не съвсем. Най-болезненото прозрение, което я осени, беше, че вече не може да предпазва детето си от света.

— Да.

— И когато излезе на свобода, ще нападне нас. Знам го. Снощи четох за агресивния нарцисизъм. Той мисли, че другите хора не са достойни да бъдат около него. Че те съществуват само за да си играе с тях.

— Той е… уникален. Има характерни черти на агресивен нарцисизъм, но също така боготвори… — Ярдли за малко не каза „баща ти“, но съумя да се спре. — Боготвори Еди Кал. Мисля, че би направил всичко, което му каже Еди. Трудно е да балансираш, когато си нарцисист и в същото време си напълно под влиянието на някой друг.

— Искам да го видя. Искам да видя Еди Кал.

Кръвта на Ярдли замръзна.

— Не.

— Той е моят баща.

— И какво от това? Какво изобщо означава тази дума? Само защото имаш генетична връзка…

— Мамо — тихо каза Тара, като я гледаше в очите, — той е моят баща.

Ярдли дълго мълча.

— Да, така е.

— Искам да го видя. Той може да ти помогне, ако му дадеш каквото иска.

— Тара, не е необходимо да го правиш. Каквото и друго да става в случая, ти ще бъдеш в безопасност. Каквото и да се случи.

Тара взе вилицата си и отново започна да си играе с картофеното пюре.

— Мисля, че сега ти ме излъга за пръв път.

Върнаха се вкъщи и Тара се прибра в стаята си. Ярдли се увери, че семейство Кал се чувстват удобно, а после се преоблече в джинси и суичър и излезе.

Болницата беше чиста и добре осветена. Ярдли се обади на шефа на двамата федерални маршали, които пазеха стаята на Уесли, и ѝ разрешиха да влезе сама.

Уесли лежеше на болнично легло и гледаше симфония по телевизията. Видя Ярдли, усмихна се, изключи звука и посочи с глава към високо столче близо до умивалника. Ярдли седна на няколко метра от Уесли.

— Мисля, че той ми разби скулата. Онзи джентълмен умее да удря — ухили се той и добави: — Моля те, махни диктофона и остави чантата си извън стаята.

Ярдли се поколеба за момент и после изпълни исканията му.

— Сутиенът и бикините.

— Не.

Уесли повдигна рамене.

— Тогава приятна вечер.

Тя въздъхна дълбоко, надигна сутиена си, смъкна джинсите си и прокара ръце по бикините си, показвайки му, че не носи микрофон или някакво друго записващо устройство.

— И без това ще убедя съда да отхвърли всичко, което съм казал. Искаш ли безалкохолно? Ще накарам медицинската сестра да донесе.

— Не, благодаря.

Той се втренчи в нея и дълго я гледа.

— Боже, колко си красива! Всеки път се изумявам! Сякаш бих могъл да забравя.

Ярдли преглътна отвращението си. Уесли приличаше на хлъзгав гущер, който ближе въздуха около себе си, и ѝ се стори шокиращо, че изобщо го е допуснала в дома си.

Преоценката на миналото има силата да ни кара да се чувстваме глупаци, помисли си тя.

Уесли пак се обърна към телевизора.

— Искаш да попиташ къде е Емилия, нали? Да ме умоляваш за живота ѝ. — Той отново погледна Ярдли. — Е? Моли ме.

— Няма да те моля за нищо. Това ще ти се види… забавно.

— И в момента ми е забавно, Джесика.

— Предполагам, че когато спечелиш исковата молба, ще се махнеш. Извън страната.

Уесли се ухили, но не каза нищо.

— Мога ли да предположа също така, че преди да заминеш, няма да отмъстиш на мен или на Тара?

— Зависи от това колко мила ще бъдеш с мен по време на разискванията.

Ярдли се наведе напред.

— Кажи ми къде е момиченцето, Уесли. Вече няма причина да я държиш. Знаеш, че ще спечелиш, и делото ще трябва да бъде прекратено. Защо не я върнеш на родителите ѝ? — Тя преглътна. — Позволи им да погребат детето си. Мисълта, че не знаят какво се е случило, ще ги терзае до края на живота им.

— Знам. Не е ли възхитително? Подаръкът, който се дава отново и отново.

Ярдли отмести поглед встрани и се престори, че избърсва нещо от крайчеца на устните си, за да прикрие отвращението си.

— Трябва да поемеш делото. Онзи Тимоти е голям мърльо. Мисля, че е бил обвинител по твърде много лесни дела за притежание на наркотици и фалшифициране на чекове, това го е размекнало. Винаги съм ти се възхищавал за едно нещо — никога не поемаш по лесния път. Затова си толкова силна сега. Добър мореплавател си в бури, не в спокойно море.

Въпреки че ѝ се гадеше от самата мисъл за това, Ярдли придърпа стола си до Уесли и хвана ръката му. Бузата му беше подпухнала и устната му беше разбита от ударите на Ортис. Долната половина на окото му беше тъмночервена от кръвоизлива. Сякаш всичката мръсотия в него се беше стекла в очите му.

— Кажи ми къде е Емилия, Уесли. Ако някога съм означавала нещо за теб, ако в безжизненото си сърце някога си изпитвал нещо към мен, моля те, дай покой на семейството ѝ.

В очите му заблестя злорада закачливост.

— Целуни ме.

— Не.

— Целуни ме и ще си помисля. Страстно, както правеше преди.

Ярдли стисна свободната си ръка толкова силно, че беше сигурна, че ноктите ѝ са разкървавили дланта ѝ. Наведе се и го целуна. Устните му бяха напукани и имаха вкуса на засъхнала кръв. Тя се отдръпна и избърса уста с опакото на ръката си. В гърлото ѝ се надигнаха киселини.

— Къде е тя?

Уесли се усмихна.

— Мисля, че целувката не беше достатъчно страстна.

— Уесли, къде е тя?

Той прокара пръсти по ръката ѝ.

— Прави любов с мен. Тук, докато федералните маршали седят навън пред стаята. Прави любов с мен и ще ти кажа.

Болката, която се стрелна в нея, едва не я накара да падне от столчето.

— Не мога.

— Тогава няма Емилия. Вземи решение… Освен това ти си прокурор. Можеш да издействаш лична стая за нас в затвора. Това е условието ми. Люби ме и ми позволи да правя каквото искам с тялото ти и аз ще ти кажа къде е момиченцето. Нейното тяло в замяна на твоето.

Ярдли дръпна ръката си и се втренчи в него. Очите ѝ пламтяха и лицето ѝ се зачерви от гнева, който едва сдържаше.

— Кълна се, че ще те накарам да си платиш за това.

Тя излезе от стаята, без да се обърне да го погледне.