Съпруга на убиец

46.

Стаята беше хладна в сравнение с температурата навън. Уесли Пол седеше неподвижно на стола, окован с белезници за стоманена верига, завинтена в масивната маса пред него. Той игриво подръпваше белезниците и слушаше дрънченето на метала, питаше се дали ще му донесат кафе, ако поиска.

Двамата детективи опитаха да го разпитат, но Уесли седеше мълчаливо, без да пророни дума.

— Майната му — каза накрая дебелият и двамата излязоха.

Уесли не искаше да говори с тях. Случаят щеше да се разгледа във федерален съд и му трябваха агенти на ФБР.

Не се наложи да чака дълго и с удоволствие видя, че влиза Болдуин, последван от агент Ортис с измачкан костюм. Двамата придърпаха столове и седнаха.

— Здравейте — усмихна се Уесли. — Мисля, че не се познаваме. О, почакайте, вие ме повалихте на пода. Агент Ортис, нали?

Ортис завъртя очи.

— Пипнахме те, Уес, мой човек. Видяхме те в онази баня да нападаш Джесика.

— Искате да кажете, когато тя беше опряла револвер в мен? Наложи се да разбия с ритници вратата, защото заплашваше, че ще се самоубие, а после насочи оръжието срещу мен. Затова сериозно се надявам, че разполагате с нещо по-добро от това, за да ме обвините.

— Какво направи с видеозаписите? — попита Болдуин. — Джесика каза, че видяла твои дивидита. Но и без това ще ги намерим. Докато си говорим тук, криминалистите претърсват апартамента ти.

Уесли се ухили закачливо.

— Мисля, че не те харесвам, агент Болдуин. Ние имаме обща история. Бих искал да говоря с агент Ортис и само с него.

— Не става.

Уесли повдигна рамене, облегна се назад на стола и направи жест, сякаш си заключва с ключ устата.

Болдуин прехапа устни, погледна Ортис и излезе от стаята.

— Камерите ме изнервят — продължи Уесли. — Изключи камерата. Може да направиш аудиозапис. Нямам проблем с това.

Ортис се вгледа в него продължително.

— Само при това условие ще говоря с теб, агент Ортис.

Ортис стана и изключи камерата на стената. Стаята имаше само стени, нямаше еднопосочно огледало. Ортис излезе за момент и се върна с диктофон. Понечи да го включи, но Уесли леко докосна пръста му и му попречи.

— Преди да започнем, искам да те попитам нещо.

— Какво? — Ортис отдръпна пръст от диктофона и се облегна на стола.

— Как е дъщеря ти?

Болката на Ортис, която Уесли долови, беше осезаема.

— Какво, по дяволите, знаеш за дъщеря ми, боклук такъв?

— Знам, че в момента тя не е в дома си, агент Ортис.

— Глупости.

— Обади се на жена си и ѝ кажи да провери детската стая. Мисля, че ще събудиш съпругата си от дълъг сън, който не е искала да заспива, все едно някой ѝ е дал приспивателно.

Ортис се поколеба за момент, после извади телефона. Стана и се обърна с гръб към Уесли, докато телефонът звъни. Уесли включи диктофона и се заслуша, докато Ортис говореше на испански. Последва мълчание и докато чакаше, Ортис погледна през рамо. Няколко секунди по-късно Уесли чу пронизителния, паникьосан глас на майката от другата страна на линията. Устните му се разтеглиха в усмивка.

Ортис пусна телефона.

— Къде е тя? — извика той и се втурна към него.

— Не — замоли се Уесли, — не, моля те, спри! Ще ти кажа. Престани да ме удряш.

Ортис замахна с дясната си ръка и събори Уесли на пода. Ръката на Уесли, която все още беше окована на масата, се изви под странен ъгъл, и остра болка прониза китката и рамото му.

— Аз убих съпрузите Олсън и Дийн. Ето, признах си. Моля те, престани!

Ортис го срита в ребрата.

— Къде е тя?

— Имам склад в Лас Вегас. До булеварда, „Касъл Сторидж“. Там държа неща от убийствата. Моля те — разрида се Уесли. — Моля те, престани.

Ортис продължи да го рита. Уесли премести тялото си така, че ударите да попадат върху лицето и главата му. Единият за малко не го запрати в безсъзнание и той усети вкуса на кръвта, която избликна от устата му.

— Не искам да умра! — изпищя Уесли, като хлипаше. Вратата се отвори и в стаята влезе Болдуин, последван от двамата детективи.

— Оскар! Спри!

Ортис риташе Уесли отново и отново. Уесли почувства, че единият му зъб се счупи, преди другите трима мъже да го изправят на крака.

Изпита неудържим подтик да се изсмее, но го преглътна заедно с потока от кръв, и се разплака достатъчно силно, за да е сигурен, че диктофонът ще го улови и запише.