Съпруга на убиец

8.

Сутринта Ярдли уведоми шефа си Рой Лю, че иска да бъде наблюдаващ прокурор по случаите със съпружеските двойки Дийн и Олсън. Той се съгласи.

Ярдли беше наясно, че да си федерален прокурор, е наистина добър късмет. Щатските прокурори бяха претрупани с работа и почти нямаха време да помагат в разследвания или разпити. Федералните прокурори обаче можеха да си избират делата и разполагаха с колкото време им е необходимо. Щатският прокурор можеше да разпита потърпевшия само веднъж преди процеса, Ярдли можеше да го разпита десет пъти, ако желае. Можеше да изпрати ФБР да събере веществени доказателства, от които се нуждае, и да откаже случаи, ако прецени, че не е необходимо да се повдигне съдебно преследване… Ако беше щатски прокурор, Ярдли нямаше да има време да помогне на Болдуин.

Погледна си часовника. Полицията на Сейнт Джордж щеше да проведе съвещание за съпрузите Олсън след един час и Болдуин попита дали тя ще може да отиде там с него. Чакаше го пред сградата, а черният форд мустанг спря пред нея. Ортис седеше на предната седалка, до шофьора, така че Ярдли се качи отзад. В колата миришеше на топла естествена кожа и освежител за въздух с аромат на череши, окачен на огледалото за обратно виждане. Болдуин протегна ръка назад и ѝ подаде чаша кафе.

Излязоха на магистралата и се отправиха към Юта.

— Дължа му двайсет кинта — обади се Ортис.

— За какво? — попита Ярдли.

— Хванахме се на бас, че ти няма да се съгласиш! Повечето прокурори не поемат допълнителна работа, ако не им се налага.

Полицията на Сейнт Джордж се помещаваше в квадратна тухлена постройка на един хълм, сградите наоколо бяха с офиси.

Вътре беше чисто, не се чуваха груби крясъци на арестанти в килиите, както в други полицейски участъци в по-многолюдни градове. В голямо помещение бяха седнали двайсетина полицаи, масите бяха същите като в училищните класни стаи. Наблюдаващият командир и един сержант, седнали най-отпред, станаха и се ръкуваха с Болдуин и Ортис. Ярдли се облегна на стената и опита да не се набива на очи.

— И така, моля всички да седнат — каза наблюдаващият командир, едър мъж с коремче. — Днес с нас са агент Ортис и агент Болдуин, които ще говорят за съпрузите Олсън. И преди да започнем, искам да кажа нещо — чух, някои от вас да казват, че това е работа на сериен убиец. Не желая да се говори така за случая, чухте ли? Последното, което ни трябва, е хората да се паникьосат. Това не е убийство на Тъмния Казанова. Доколкото знаят медиите и доколкото се отнася до нашите доклади, това е неразкрито убийство — и толкова. — Комисарят погледна Болдуин. — Какво можете да ни кажете по случая, агент Болдуин?

Тъмния Казанова. Ярдли отдавна не го беше чувала. Това беше прякорът на Еди Кал. Измисли го един репортер от „Лос Анджелис Тайм“ заради хубавата външност на Еди. Според репортера Еди приличал на Джеймс Дийн, ако актьорът би доживял повече от двайсет и четири години.

Тя си спомни и едно заглавие след ареста му, което гласеше: „Тъмния Казанова и неговата русокоса сексбомба са съвременните Бони и Клайд“. Имаше и снимка на Ярдли и Кал отпреди няколко години, докато са на плажа. Ярдли помнеше, че се наложи да се изкъпе, след като видя снимката. Търка се толкова силно, че чак кожата ѝ пламна.

Болдуин пристъпи напред, сложил ръце на кръста си, така че сакото му да е разтворено и да се вижда пистолетът калибър 45. Направи го нарочно — правоприлагането беше и култура на оръжието и видът оръжие, който носиш, говори доста за теб. Големият калибър 45 беше неговият начин да каже на другите: моят е по-голям от вашите.

— Засега не разполагаме с много. Съгласен съм с лейтенант Юбанкс, че не можем да определим случая като Тъмния Казанова. Чух да се споменава името Тъмния Казанова-младши, което вероятно е още по-лошо, защото е унизително и може да ядоса извършителя и да го накара да действа по-скоро, отколкото по-късно. Макар да е вярно, че тези убийства носят повечето отличителни белези на престъпленията на Тъмния Казанова и ние работим по предположението, че наистина е имитатор, все още не искаме това да се съобщава публично. Понякога имитаторът не съзнава, че е имитатор, и когато види нещо такова по новините, променя тактиката и методите си. Засега искаме извършителят да мисли, че не знаем нищо за него.

Един от полицаите на първия ред вдигна ръка.

— Да, полицай Кларк.

— Разбрах, че не знаем как е влязъл в къщата. Вие имате ли представа?

— Имаме предположение, добро е, но въпреки това е догадка. Няма разбити ключалки или прозорци. Съседите не са видели никой да се навърта около имота в онзи ден или вечерта. Мислим, че убиецът може би е имал ключ или по-скоро универсален шперц. Може да си купите такъв шперц от сайтове за стоки в интернет и отварят девет от десет ключалки навсякъде по света.

— Ами алармата? — попита друг полицай.

— Проверихме във фирмата за аларми. Получили са фалшив сигнал в осем и двайсет и седем вечерта. Обри Олсън отговорила на обаждането за проверка на фирмата и казала, че алармата току-що се включила, но са си вкъщи и нищо не е било отваряно. От фирмата ѝ казали да провери външната врата, защото там се е задействала алармата, но тя отговорила, че през цялото време е била на шест-седем метра от вратата и не е видяла нищо особено. Нашата теория е, че неизвестният заподозрян е прекъснал връзката на външната врата достатъчно дълго, за да се включи алармата, като може би е пъхнал кредитна карта или острие между сензорите или е използвал шперц, за да я отвори няколко сантиметра и да отвлече вниманието на семейство Олсън. После е заобиколил къщата и е влязъл през вратата отстрани на гаража, която няма сензор. Повечето хора не си инсталират сензори на вратите в гаража. Часът на настъпването на смъртта е около полунощ, затова извършителят се е крил някъде в гаража или в къщата почти четири часа. Все още не знаем каква точно е била последователността на събитията. Много по-лесно за него би било да изчака, докато заспят, и тогава да влезе през вратата на гаража. Това е многословният ми начин да отговоря, полицай, да кажа, че все още работим върху теории по въпроса защо е била включена алармата, тъй като засега не сме сигурни.

— А сигурни ли сте, че не е имало изнасилване? — попита друг полицай. — Хората може да скрият такова нещо.

— Не, няма следи, че госпожа Олсън или госпожа Дийн са били сексуално насилени, и това е главната разлика между тези убийства и деянията на Еди Кал.

— Но тогава защо ги убива? Тези убийци не са ли всичките откачени извратеняци?

— Мисля, че госпожа Ярдли от прокуратурата може по-добре да отговори на този въпрос и да очертае в общи линии какъв човек издирваме — отговори Болдуин. — Научните ѝ степени по криминална и клинична психология и опитът ѝ в съдебни дела за сексуални престъпления я правят ценна придобивка в това разследване.

Ярдли знаеше, че той спомена за образованието и опита ѝ, за да ѝ създаде авторитет пред мъжете полицаи и все пак ѝ се искаше да не я беше призовавал да говори пред тях. Тя не можеше да им каже нищо за извършителя.

Ярдли пристъпи напред.

— По-рано мислехме, че самото убийство е и сексуален акт. В случай като този един профайлър, дори и отпреди десетина години, би казал, че неизвестният заподозрян по всяка вероятност е импотентен. Или че това е психосоматично заболяване, или че може би страда от някакво нараняване, което не му позволява да получи ерекция, че ножът е заместител на сексуалната му функция. Извършителят вероятно е бял мъж на трийсет и няколко години и алкохолик или наркоман с изключително висока интелигентност. — Тя погледна полицая, който зададе въпроса. — Чрез събиране на огромно количество данни от всички центрове за контрол и превенция на заболяванията и от Световната здравна организация беше доказано, че този вид профилиране не е коректен. Фактът е, че всъщност не знаем защо тези хора го правят. Най-новите проучвания предполагат органичен произход — например малформация на амигдалата — зоната в мозъка, отговорна за регулиране на емоциите — която води до неправилно функциониране на импулса за сексуалност и насилие. Според една теория тези хора мислят, че сексът и насилието са едно и също. — Ярдли погледна Болдуин, който я наблюдаваше внимателно. — От другата страна на спектъра е доктор Даниъл Сарт, професор по психиатрия в Медицинския факултет на Харвард и вероятно най-уважаваният авторитет в света по психопатология на насилието. Той е на мнение, че източникът не е органичен, че тези хора по своя воля избират да правят такива неща и че много умело се дистанцират от действията си. Те се смятат за минувачи, които просто наблюдават страданията, причинени от тях самите, но не и че те ги причиняват. Мнозина серийни сексуални убийци съобщават за „глас от мрака“, който им шепне какво да направят. И според двете теории извършителите обикновено, макар и невинаги, са изключително интелигентни и затова е трудно да бъдат заловени.

— Какво? — попита друг полицай, мъж с къса подстрижка. — Мислите, че той е умен?

— Местопрестъплението е безупречно чисто от гледна точка на криминалистиката и хитрият начин, по който извършителят е отвлякъл вниманието на семейството с алармата, за да се увери, че близо до гаража няма да има хора, или с някаква друга цел, показва логично и систематично мислене. Не бих се изненадала, ако е инженер или лекар по професия. Много серийни убийци, които демонстрират този тип сложно мислене, произхождат от такива среди.

— И смятате, че имаме две седмици да го открием преди следващото убийство? — попита наблюдаващият комисар.

— Двете двойни убийства са извършени през три седмици, но цикълът обикновено се съкращава.

— Какво искате да кажете?

— Серийните убийци от този тип обикновено убиват в цикли. Първата от шестте фази на такъв цикъл е фазата на аурата, когато убиецът губи връзка с реалността и започва да живее само в света на фантазиите в съзнанието си. Фантазиите водят до фазата на тролинг, когато започва активно да търси жертви, и после към фазата на ухажване, когато планира как да примами жертвата в уязвима позиция. Следва фазата на залавяне, която в този случай е нахлуването в дома на семейството. После идва фазата на самото убийство, и накрая — фаза на силна депресия, след като опиянението от убийството отслабне. В много случаи серийните убийци извършват самоубийство във фазата на депресия.

— Да, по дяволите, да се надяваме — ухили се един от полицаите.

Ярдли се усмихна. Би изпитала огромно облекчение, ако случаят се реши по такъв чист начин. Но едва ли ще стане така. Тези чудовища може да се вкопчат в извратения си живот с маниакално отчаяние. Онова, което направи Еди Кал, след като го заловиха, беше ясно доказателство.

Мислите ѝ сякаш бяха прочетени, защото друг полицай вдигна ръка и попита:

— Вие сте бившата съпруга на Еди Кал, нали?

Всички млъкнаха и приковаха погледи в нея.

В живота на Ярдли често се появяваха папараци на свободна практика, които продаваха снимки на онзи, който плати най-много, и снимките ѝ отново се разпространяваха. Ярдли си спомни и едно заглавие над своя снимка пред бакалия — „Булката на Франкенщайн“. Беше хванала Тара да чете статията на лаптопа си.

Ярдли усети погледите дори и с кожата си и положи усилия да не извърне глава.

— Да.

— И затова ли участвате в това разследване? Защото знаете много за тези неща?

— Участвам, защото се занимавам с такива случаи в прокуратурата.

— Но сигурно имате някаква представа защо извършителят го прави, нали? Била сте омъжена за такъв човек.

Болдуин се опита да каже нещо, но Ярдли го изпревари.

— Психопатологията на имитаторите е коренно различна от тази на извършителите, на които подражават. Имитаторът е по-скоро преследвач, отколкото сериен сексуален хищник. За имитаторите убийството е средство за постигане на целта, докато за истинския сексуален садист самото убийство е целта. Затова се опасявам, че моето… минало няма да е от полза в този случай. Ще трябва да заловим убиеца само с добрата старомодна полицейска работа.

— Ето защо е много важно да споделяме всичко, което научим — намеси се Болдуин. — Знам всичко за състезанието по перчене, в което може да се впуснем, и кой какво е направил и кога. Не ми пука дали ще получа заслуги. Не искам името си във вестниците. Искам някой от вас да залови извършителя, или той да се самоубие, или да го удари гръм, да го вземат дяволите! Все ми е едно! Искам само да го спрем! И много ви моля, не пропускайте никакви следи. Да хванем копелето и да гледаме как го изпържват за злодеянията му!

Няколко полицаи кимнаха, а наблюдаващият комисар отговори на няколко въпроса. Пак щяха да разпитат хората в квартала на семейство Олсън, само че няколко преки по-нататък, надявайки се, че някой съсед може да е видял непознат.

Ярдли добре знаеше колко е безсмислено това. Еди Кал действаше само нощем. Преди да излезе, той я целуваше и ѝ казваше, че има вдъхновение и трябва да отиде в ателието да рисува. Веднъж майка му се обади късно вечерта и двете с Ярдли си говориха колко усилено работи Еди. Ярдли все още водеше Тара всяка година в ранчото на семейство Кал да види баба си и дядо си. Сега се запита дали споменът за онзи разговор предизвиква чувство на гадене и у майка му.

Колко ли пъти е лягал в леглото при мен, след като жестоко е заклал някое семейство? Дали първо се е изкъпвал в нашата баня, измивайки кръвта в същата вана, в която се къпех и аз?

В съзнанието ѝ изплува образът на голото ѝ тяло във вана, преливаща от тъмна кръв.

Ярдли забеляза, че ръцете ѝ треперят, притисна ги една в друга и ги пусна надолу, за да не види някой.

Съвещанието свърши и наблюдаващият командир се ръкува с Ортис и Болдуин и кимна на Ярдли, докато полицаите се изнизваха навън.

— Проверихте ли сексуалните насилници? — обърна се Ярдли към Болдуин.

— Разпитахме всички в северен Лас Вегас и днес ще започнем в окръг Вашингтон.

В разследванията на серийни убийства регистрираните сексуални насилници бяха истинска черна съкровищница на потенциални заподозрени. Бяха необходими много хора, за да се разпитат всички в района, но с възможностите на ФБР и съдействието на местната полиция, Ярдли не се съмняваше, че това е приоритет, трябваше да се предотврати евентуалната паника в обществото, че случаите са дело на сериен убиец.

— Искам да помогна.

Болдуин се втренчи в нея.

— Сигурна ли си, Джес?

— Да.

— Джес, може би не е необходимо…

— Добре съм, Кейсън, не се тревожи.

Той продължи да я гледа изпитателно и после каза:

— Оскар ще говори с някои от надзорниците и след това ще тръгне да разпитва. Аз имам среща със специалния агент, отговарящ за разследването, за да го осведомя как вървят нещата, и после ще се срещна с вас двамата. — Болдуин замълча за момент и погледна към полицаите, които излизаха от стаята. — Ако се стигне до точка, когато усещаш, че вече не издържаш, няма нищо срамно… Никой случай не си струва психичното ти здраве.

— Ако извършителят наистина е имитатор, значи Еди е виновен и за тези убийства. По-рано не можех да направя нищо, но сега мога.

Болдуин пъхна ръце в джобовете си и долната му устна леко се повдигна над горната. Правеше това, когато обмисля нещо.

— Добре, само не забравяй, че това не е Еди Кал и че не дължиш нищо на жертвите.

— Обясни го на Айзак Олсън…