Съпруга на убиец

67.

В единайсет Ярдли вече разбра, че сънят няма да дойде. Имаше приспивателни в шкафчето с лекарства, но първо трябваше да свърши нещо друго.

Този път вместо надзиратели, пред портите на затвора я чакаше самата директорка.

— Не трябваше да идваш — каза Ярдли.

— И без това бях тук, утре заминавам за няколко дни и трябваше да довърша някои неща.

Гледхил я поведе вътре и двете тръгнаха по коридорите. Стъпките им отекваха в тишината.

— Как си? Държиш ли се?

— Добре съм, доколкото може да се очаква.

Гледхил замълча за момент, докато сканираше картата си на една от вратите.

— Джесика, ще бъда откровена с теб. Като твоя приятелка, мисля, че не е здравословно за теб непрекъснато да идваш да говориш с него. Той си играе с хората. Прехвърлила съм най-много надзиратели от неговото отделение в сравнение с другите, защото Кал знае точно какво да каже, за да ги нарани. Небрежно подхвърлени забележки тук и там, които се набиват в главата ти. — Тя задържа вратата отворена, за да влезе Ярдли. — Когато моето момче беше в болница няколко дни и температурата му не искаше да спада, всички тук разбраха. Еди Кал ме попита колко по-евтини са по-малките ковчези в сравнение с големите. Не му обърнах внимание, но мислих за това през целия ден и накрая се разплаках на бюрото.

Ярдли гледаше право напред.

— Нямам избор.

Тя влезе първа в стаята за посещения. Изчака да доведат Кал и каза на надзирателя да изключи камерата. Кал наблюдаваше Ярдли с дяволита усмивка на лицето, докато надзирателят изключи камерата и излезе.

— Благодаря ти, че ми позволи да я видя — каза той.

— Изборът беше неин.

— Тя е… удивителна. Има твоята сила. Мисля, че ще бъде изумително да я гледам как пораства… но до края на годината по всяка вероятност ще забият игла в ръката ми.

Ярдли се вгледа в него и се опита да си спомни мъжа, в когото се влюби преди години, но не можа. Сякаш съзнанието ѝ беше унищожило част от паметта, за да я предпази от болката, с която не беше сигурно дали ще може да се справи.

— Какво ѝ каза?

— Тя поиска нещо и аз ѝ го дадох. Дължа ѝ поне толкова.

— Какво поиска?

— Това е между мен и нея — ухили се той. — Притеснява ли те, че с Тара имаме тайни?

Ярдли се облегна назад на стола и скръсти ръце на гърдите си.

— Тара ми каза за Джордан Русо. Това ли поиска? Нещо друго, за което да обвиним Уесли, за да не излезе на свобода?

Еди не отговори.

— Предявихме обвинения срещу Уесли и сега водим дело. Но той се представя много добре. Въпреки доказателствата, с които разполагаме, не съм сигурна дали ще успеем да го осъдим.

— Ти ли си обвинител по делото?

Ярдли поклати глава.

— Не ми разрешиха, защото мислят, че има конфликт на интереси.

— Няма ли заобиколен начин?

— Има. Ако Уесли подпише декларация за пълен отказ от конфликт на интереси, с която се съгласява аз да съм обвинител, и че няма да обжалва нищо, произтичащо от конфликт на интереси. Но дори да го направи, прокуратурата няма да ми позволи. Мисля, че са нервни, понеже ако загубя делото, хората ще решат, че съм го направила нарочно.

— Ако беше мъж, вече щеше да си обвинител по делото. Знаеш го, нали? Те мислят, че ти си прекалено емоционална. Не виждат в теб онова, което виждам аз. Онази ожесточеност, способността да издържаш на болка, която други биха сметнали за непоносима, и пак да продължаваш да се бориш. Ти трябва да бъдеш обвинител срещу него, иначе той ще се измъкне.

Ярдли усети въздуха, който повя от включения отдушник на тавана. Беше хладен и леко миришеше на кисело, като рециклирания въздух в пътнически салон на самолет.

— Какво друго ти каза Уесли за Русо?

Кал повдигна рамене.

— Какво ще ми дадеш, ако ти кажа?

— Нямам какво друго да ти дам, Еди. Вече ти позволих да видиш Тара. Не мога да направя нищо за отменянето на екзекуцията ти. Единствената мотивация, която мога да ти предложа, е, че мисля, че Уесли може да убие мен и Тара, ако го освободят. Не знам дали не ти е все едно.

Кал протегна ръце и докосна стъклената преграда между тях. Оковите му леко издрънчаха.

— Разбираш ли го вече? Психиката му? Какъв тип преследвач е Уесли?

Ярдли кръстоса крака и сложи ръце на коляното си.

— Има пет категории преследвачи. Мисля, че той попада в категорията на така наречените преследвачи, търсещи интимност. По принцип те са изключително уединени и страдат от заблуди за несъществуваща връзка с жертвите си. В най-буквалния смисъл аз не съм мишената на поведението му. Уесли мисли, че е установил тясна връзка с теб и вярва, че ти споделяш тази връзка. Затова е готов да убива за теб. Много членове на култове към смъртта, които убиват или извършват самоубийство по искане на водача си, всъщност са преследвачи, търсещи интимност.

Еди кимна.

— Не си ми дала полицейските доклади за Джордан Русо. Как е изчезнала?

— Тичала, отивайки към местна спортна зала. Предполагаме, че Уесли я е качил в колата си някъде по пътя. Улицата от дома ѝ до спортната зала е оживена, не е тясна алея или нещо подобно. Затова е малко вероятно да е била отвлечена насред улицата, без да има свидетели. Тя се е качила в колата доброволно.

— Хм. Доста безразсъдно от негова страна да рискува да го видят с нея в деня на изчезването ѝ, не мислиш ли? Бих описал Уесли с много определения, но безразсъден не е едно от тях, нали?

Сърцето на Ярдли учести ритъма си.

— Не.

Усмивката се завърна на лицето на Кал.

— Уесли ми каза, че през целия си живот е имал само един приятел, Доминик Хил. Съсед, с когото израснал в Лос Анджелис. Дошли тук заедно. Доминик му помогнал с Джордан Русо. Лично аз бих убил Доминик след това. Защо да рискувам да оставям жив някой с такава информация? Но мисля, че Уесли е бил влюбен в него. Или поне така си е мислел.

Ярдли стана, за да си тръгне, и Еди добави:

— На твое място бих побързал. Тъй като съдите Уесли за убийството на Русо, Доминик изведнъж се е превърнал в пречка, а Уесли не постъпва добре с пречките.

Когато Ярдли пристигна в дома си, всяко мускулче в тялото ѝ пламтеше от умора. Силна умора, която сякаш увисна на врата ѝ като тежка котва и я теглеше надолу. Тя си направи кафе и бързо изпи една чаша.

Седна на стол в домашния кабинет, влезе в базата данни на криминалните досиета и потърси Доминик Хил.

Намери трима с това име, които живееха в Лас Вегас най-малко от двайсет години. Единият беше осемдесетгодишен, а другият — починал. Третият беше по-млад от Уесли две години, лежал в затвора за сексуално нападение. Криминалната му история преди това се състоеше предимно от обвинения във воайорство. Хил влизал в дамски съблекални и снимал голи жени под душа или се криел в пробните на магазини за облекло и снимал с камера жени под завесата.

Еди беше прав — Уесли Пол не би качил в колата си Джордан Русо в деня на изчезването ѝ. Това би било немарливо и щеше да е необходим само един свидетел, който да го идентифицира. Уесли би накарал някой друг да я вземе, докато самият той е някъде на място с много хора, които могат да свидетелстват, че са го видели там по времето, когато е изчезнала Джордан Русо.

В базата данни се появи снимка на Хил. Дебел врат, къса коса, масивна челюст и големи очи. Ярдли погледна часовника на компютъра. Наближаваше два след полунощ. Тя реши да пие още кафе и да стои будна, вместо да се мъчи да заспи. Искаше да хване Доминик Хил рано сутринта, когато той няма да е подготвен.