Съпруга на убиец

37.

Сутринта Ярдли се събуди в кабинета и се качи на горния етаж. Уесли обикновено ѝ оставяше бележка, че не иска да я буди и че я обича. Този път нямаше бележка.

Може би той е прав. Може би е време случаят да свърши за нея. Да го зарови, както трябваше да си остане преди всичко това да се случи.

Докато отиваше към хладилника, за да си вземе нещо за ядене, силите изведнъж я напуснаха. Ярдли се свлече на пода до хладилника и закри с ръце лицето си. Сълзите щяха да потекат, ако им позволи, но в главата ѝ се въртеше една мисъл: Проклета да бъда, ако се оставя да ме разплачат.

Вероятно беше време да се откаже от случая и от кариерата си на прокурор. Знаеше и че ако изостави случая, работата ще загуби смисъл за нея и ще се превърне в мъчение. По-добре да се оттегли, преди положението да е станало по-лошо, да се занимава с нещо друго, може би дори да се премести да живее другаде. Тук беше объркала всичко и може би се нуждае от ново начало. Сбърка, че остана в Невада, толкова близо до мястото, където с Еди Кал бяха споделяли един живот. Трябваше да замине за Европа или Австралия веднага щом разводът приключи.

Обзе я дълбока тъга. Животът ѝ можеше да е съвсем различен. И ако бе заминала, Тара нямаше да е в опасност, не оправда надеждите на дъщеря си. Болката от тази мисъл прониза сърцето ѝ като ледена стрела.

Когато най-после се изправи, осъзна, че е оставила телефона си на долния етаж и отиде да го вземе. Видя, че е получила съобщение — само адрес и едно изречение, което накара сърцето ѝ да пропусне един дълъг удар: Моля те помогни ми мамо.

Адресът заведе Ярдли в жилищен комплекс в центъра на Лас Вегас. Три сгради, изсъхнала трева между тях и плувен басейн, който, изглежда, беше отдавна изпразнен, на дъното имаше само купчини мръсотия и пласт пясък.

Апартаментът се намираше на втория етаж. Нашарените с графити коридори миришеха на урина и мухъл, много врати бяха счупени или разбити и прозорците от двете страни на коридора бяха изцапани с нещо, което Ярдли дори не искаше да си помисля какво е.

Апартамент номер шест. Тя изчака малко, приготви се да почука на вратата, но спря. Извади от чантата револвера 38-ми калибър, който пазеше в сейф в дрешника си. Не го беше изваждала освен веднъж — за да го почисти — преди няколко години.

Ярдли затвори очи и пак ги отвори, после превъртя валчестата дръжка и блъсна с рамо разнебитената врата. Дървото беше евтино, с течение на времето беше станало крехко, разби се близо до дръжката и вратата се отвори.

Видя купчина от тела, спални чували, опаковки от сандвичи и кутии от пица, в дневната имаше няколко изцапани дюшека. До стената седяха момче и момиче на не повече от седемнайсет години. Момчето беше опряло лула до устните си и Ярдли долови специфичния мирис на горящ метамфетамин — нещо средно между разтопена пластмаса и подпалена коса.

— Къде е Тара Ярдли?

— Коя си ти? Майка ѝ? — попита момичето.

Тя произнесе думата „майка“ така, сякаш е обида. Ярдли мина край тях и тръгна по коридора. Две стаи и баня. Отвори вратата на първата стая и дъхът ѝ секна.

Тара седеше на пода, а Кевин спеше до нея. На леглото спяха двама други младежи. Тара отвори широко очи, скочи, хукна към майка си и уви ръце около нея.

Едното момче се размърда и каза:

— Хей, какво…

Ярдли насочи револвера към него и той вдигна ръце.

— Еха, по-спокойно, госпожо…

Тя прегърна дъщеря си и излезе заднишком от стаята.

По пътя за дома остави дъщеря си да плаче. Мълчаха, докато следите от сълзите върху лицето ѝ взеха да избледняват.

— Щяхме да избягаме и да живеем при чичо му — промълви Тара, като гледаше през стъклото. — Кевин каза, че едни негови приятели имат апартамент, където може да останем засега. Отначало бяха мили, но после започнаха да говорят, че трябват пари и най-лесният начин да ги изкараме е… аз да правя секс с мъже срещу заплащане. Казаха, че имали други момичета, които го правят, и печелели по хиляда долара на седмица. Помислих, че Кевин ще им се разкрещи и ще ги удари. — Тара се разхлипа тихо. — Но той заяви, че трябва да го направя… Идеята била добра и само секс не означавал нищо. Отказах и той се вбеси, каза, че не мога да си тръгна. — Тара се разрида отново, а когато спря, погледна майка си и попита: — Не крещиш, не си ли ми ядосана?

Ярдли поклати глава и тихо отговори:

— Не.

— Защо?

— Защото осъзнах как бих се чувствала, ако те загубя. Сега изпитвам твърде голямо облекчение, за да се ядосвам.

Тара обърна глава към стъклото и се загледа в казината и магазините, край които минаваха.

— Много съм глупава… Мислех, че Кевин е влюбен в мен, но на него изобщо не му пука за мен.

— Не си глупава! Погледни ме… Не си глупава, Тара! Има определен тип хора, които търсят най-доброто в другите и го използват срещу тях. Състрадание, прошка, готовност да помогнат, да съчувстват, да обичат — това търсят у другия, и го използват срещу теб. Но тези качества не са слабост, те са сила и никога не позволявай някой да те убеди в обратното!

Тара поклати глава.

— Кевин е кретен, едва чете. С цялата ми интелигентност, човек като него ме направи на пълна глупачка.

— Ти виждаш най-доброто в хората, не можеш да се обвиняваш за това.

Тара избърса и последните си сълзи.

— Тогава и ти не можеш.

Ярдли погледна дъщеря си, хвана ръката ѝ и я задържа в своята.