Съпруга на убиец

44.

Ярдли скочи в банята и затръшна вратата. Ключалката се превъртя точно когато вратата отхвръкна под тежестта на Уесли. Той я ритна и Ярдли опря гръб във вратата и с всички сили заби пети в пода.

— Джесика, отвори вратата! Искам само да поговорим.

— Телефонът ми е у мен. Ще се обадя на полицията.

— Джесика!

Уесли продължи да рита вратата, краят най-близо до дръжката се пропука, нямаше да издържи. Ярдли си спомни, че не е изваждала револвера от чантата си. Тя грабна чантата и я прерови за оръжието. Стисна го в ръката си, дръпна се от вратата и се вмъкна във ваната. Още два ритника и вратата се отвори.

Ярдли натисна спусъка. В гърдите на Уесли би трябвало да се появи дупка и ризата му да се напои с кръв. Ярдли си го представи ясно, като образен сън. За момент се запита дали го е улучила. Едва когато Уесли се усмихна, тя разбра, че не е успяла. Между тях се установи неизречено разбиране: и двамата знаеха, че Ярдли не може да го убие.

Той поклати глава, самодоволната усмивка не напускаше лицето му.

— Мислех, че ти стиска, ти си най-коравата жена, която съм срещал. Мислех, че ако разбереш, ще ме убиеш. Но родителите ти бяха страхливци. Предполагам, че крушата не пада по-далеч от дървото, а?

— Ще го направя.

— Не, няма — отвърна Уесли и пристъпи напред.

— Уесли — каза Ярдли с паникьосан глас. Револверът се тресеше в треперещите ѝ пръсти. — Не го прави! Не ме карай да те убия.

— Хей, искам само да поговорим. Няма да ме убиеш само защото искам да поговорим, нали? Искам да отида да направя кафе, да седнем на дивана и да поговорим.

— Не се приближавай! Ще те застрелям. Кълна се, че ще го направя!

Той пристъпи една голяма крачка към нея и дулото опря в сърцето му.

— Хайде, направи го.

— Моля те, недей — замоли го тя. Гласът ѝ потрепери. — Моля те.

— Молиш ме? Джесика, никога не съм те виждал да молиш за нещо. Трябва да кажа, че си доста жалка. Мислех те за по-силна. Или онази сила е само твой изкривен огледален вариант за пред другите?

Уесли протегна ръка и сграбчи револвера. В стаята отекна изщракването от освободения предпазител. Главата на Уесли отхвръкна напред от силата, с която Болдуин притисна дулото в тила му.

— Тя няма, но аз ще го направя. И не искам да съсипвам дрехите на Джесика с частици от мозъка ти. Пусни оръжието бавно и кротко и сложи ръце на тила.

Уесли се подсмихна. Пръстите му бавно пуснаха револвера и се вдигнаха зад главата му. Ортис хвана ръцете му, изви ги зад гърба, повали го на пода с лице в плочките и му сложи белезници.

— Това е защото ми провали обяда, пендехо3.