Съпруга на убиец

75.

Ярдли, Уесли и двама федерални маршали седяха в стаята на съдия Агби. Съдията преметна тогата си на закачалката за дрехи на стената, извади газирана напитка от малък хладилник, седна и вдигна крака на столчето.

— С удоволствие ще дам кратко временно преустановяване на делото, госпожо Ярдли, в светлината на случилото се. Но не повече от няколко дни. Ще ви трябва споразумение с господин Пол за по-дълго време.

— Няма да е необходимо. Обвинението е готово да продължи без доктор Джонсън.

Агби кимна и погледна Уесли.

— Господин Пол?

— За мен нищо не се е променило след трагичната смърт на господин Джонсън. Здравето на първо място, нали така, почитаеми съдия? Нямаме ли здраве, нямаме нищо. За жалост, това е урок, който мнозина като доктор Джонсън научават твърде късно.

Агби остави газираната напитка и без да му обръща внимание, каза:

— Тогава да възобновим заседанието. Разбрах, че са ви останали двама свидетели преди почивката, госпожо Ярдли.

— Да, почитаеми съдия.

— Мисля да приключим с тях днес или най-късно утре. Господин Пол, колко свидетели ще призове защитата?

— Само един, почитаеми съдия. Доминик Хил. Аз няма да свидетелствам.

— В такъв случай очаквам не повече от три дни, преди да дам указания на съдебните заседатели да се оттеглят да вземат решение. Благодаря и на двама ви. Хайде да излезем от тук.

Федералните маршали изведоха Уесли. Ярдли тръгна към вратата, но съдия Агби я повика:

— Джесика?

Тя се обърна.

— Да?

— Той е опасен. И може да загубиш делото.

— Знам.

— Какво ще правиш?

Ярдли погледна през единствения прозорец в съдийската стая.

— Каквото трябва.

Съдебните заседатели бяха повикани отново и съдия Агби каза:

— Следващият свидетел, госпожо Ярдли.

— Агент Кейсън Болдуин, моля, почитаеми съдия.

Болдуин отиде на свидетелското място. Ярдли набързо го разпита каква е връзката му със случая. Тя взимаше показанията му толкова бързо, че той на няколко пъти я погледна, сякаш питаше: Какво правиш? Ярдли явно искаше Болдуин да напусне свидетелската скамейка колкото е възможно по-бързо.

Уесли го подложи на кръстосан разпит, както беше направил по време на изслушването на исканията му, повдигна съмнение за мотивите му и предположи, че Болдуин прави услуга на Ярдли, бивша негова любовница, в изфабрикуването на доказателства в нейна полза. Ярдли си помисли, че това може би е проработило в началото на делото, но сега вече съдебните заседатели бяха видели гнева и едно различно лице на Уесли. Те щяха да си спомнят изкривената му физиономия и как ѝ крещеше, когато отидат в стаята да размишляват. Докато ги наблюдаваше, Ярдли осъзна, че те вече не му вярват.

Уесли приключи с разпита на Болдуин и съдията попита:

— Госпожо Ярдли? Някакви допълнителни въпроси?

— Не, почитаеми съдия.

— Благодаря ви, агент Болдуин. Госпожо Ярдли, следващият ви свидетел, моля.

— Обвинението призовава на свидетелската скамейка господин Доминик Хил.

Уесли отвори широко очи от изумление и погледна към вратите на съдебната зала. В същия момент федералният маршал излезе и извика името на Хил. Уесли очевидно не очакваше, че Ярдли ще го призове.

Доминик Хил влезе в залата. Беше с костюм и вратовръзка. Не погледна никого, докато вървеше към свидетелското място. Закле се и седна. Погледна само веднъж към Уесли. Ярдли отиде на катедрата.

— Името ви, моля.

— Доминик Джеймс Хил.

— Господин Хил, познавате ли подсъдимия в това дело, господин Уесли Пол?

— Да.

— Моля, разкажете ни как се запознахте.

Хил наведе глава и леко подръпна вратовръзката си, за да я оправи, а след това отново погледна в очите Ярдли.

— Запознахме се като деца в Санта Барбара. Мисля, че аз бях на единайсет, а той беше няколко години по-голям от мен. Живеех до приемното семейство, което го гледаше.

— Опишете взаимоотношенията си с него.

— Бяха добри. Бързо станахме приятели, имахме много общи интереси. По-късно ходехме на купони и спортувахме заедно, такива неща. След гимназията дойдохме да живеем тук. Лека-полека изгубихме връзка, но дълго време бяхме близки.

— Знаете ли за какво е това дело?

— Да. За убийството на Джордан Русо преди двайсет години.

— Бяхте ли приятели с господин Пол по онова време?

— Да.

— Обядвали ли сте в „Тели“ на „Блъф стрийт“?

— Много пъти.

— Случвало ли се е нещо важно там между вас и обвиняемия?

Хил си пое дълбоко дъх и погледна Уесли.

— Да, Джордан Русо беше наша сервитьорка няколко пъти. С Уесли станаха гаджета и когато ходехме там, той винаги питаше за нея по име и разговаряше с нея отпред. Всъщност започнахме да ходим там твърде често. Храната не беше лоша, но аз не обичам непрекъснато да ям едни и същи неща.

— Възражение! Това е нелепо. Никога през живота си не съм обядвал с този човек — грубо отсече Уесли. — Може ли да се приближим, почитаеми съдия?

— Разбира се.

Уесли заговори, преди да се отдалечат достатъчно от съдебните заседатели.

— Почитаеми съдия, господин Паркър разпитва господин Хил от мое име вчера следобед. Господин Хил му е разказал съвършено друго нещо. Той ясно обяснил, че не ме познава и никога не ме е виждал с госпожица Русо и че неговият брат е убил Джордан Русо и той се чувства виновен за престъплението, затова иска да даде показания, за да ме оневини.

— Ако господин Хил лъже — каза Ярдли, — господин Пол може да го подложи на кръстосан разпит. И ако след това съдът реши, че има доказателства за лъжесвидетелстване, прокуратурата с удоволствие ще се занимае с това.

— Възражението е отхвърлено — каза Агби. — Подходящият момент да обсъдим това е след вашия кръстосан разпит, господин Пол.

Ярдли видя, че лицето на Уесли поруменя. Той се ядосваше твърде много и твърде бързо. Нямаше да може да се овладее.

Тя се върна на катедрата и каза:

— Опишете взаимоотношенията им според онова, което сте видели, господин Хил.

Уесли не откъсваше очи от Хил. От него се излъчваше абсолютна ярост, докато гледаше Хил с неподправена омраза, за която Ярдли беше сигурна, че и съдебните заседатели виждат.

— Доколкото знаех, те се срещаха — отговори Хил, — или поне имаха връзка, доколкото Уесли можеше да има връзка с някоя жена.

— Какво се случи после?

— Той започна да прави секс с нея. Говорих с него веднъж по този въпрос. Казах му, че това е лоша идея и че тя е твърде млада за него. Уесли отвърна, че е имал много момичета на нейните години…

— Възражение! — извика Уесли и скочи на крака. — Моля да се приближим!

— Разрешавам.

Ярдли застана близо до бюрото на съдията, докато Уесли гневно крачеше. Лицето му беше зачервено и устните му се кривяха, сякаш през тях минават нервни тикове. Той губеше контрол.

— Почитаеми съдия, Хил лъжесвидетелства по настояване на госпожа Ярдли и се подиграва със съда. Ще поискам показанията на този свидетел да бъдат заличени и той да бъде дисквалифициран като свидетел. Целият съдебен процес е сложно изпипана игра, съчинена от госпожа Ярдли, за да ме осъди за престъпление, което не съм извършил.

— Госпожо Ярдли, повлияхте ли на този свидетел да промени показанията си днес?

— Не, почитаеми съдия. Казах му само да говори истината. Сключих споразумение с господин Хил и ще му бъде даден имунитет за замесеността му в убийството на госпожица Русо в замяна за показанията му днес. Господин Хил не спомена, че има брат по време на разговорите ни и ме информира, че е излъгал частния детектив, за да се защити.

— Тогава възразявам на основание, че не бях уведомен, че господин Хил ще дава показания.

— Той е твой свидетел — каза Ярдли. — Не е необходимо да те уведомявам предварително.

Двамата се втренчиха гневно един в друг. Ярдли си помисли, че е възможно Уесли да я нападне, но пристъпи крачка към него вместо назад. Федералните маршали щяха да го хванат, преди да успее да нанесе реални поражения. Болката би си заслужавала, за да покаже на съдебните заседатели какво всъщност представлява Уесли.

Той се досети какво прави Ярдли, пое си дълбоко дъх и попита:

— Почитаеми съдия?

— Допускам показанията, господин Пол. Моля, върнете се на местата си.

Ярдли отново отиде на катедрата и се обърна към свидетеля:

— Господин Хил, какво се случи, след като господин Пол започна да спи с госпожица Русо?

— Той стана… странен, когато говореше за нея.

— В какъв смисъл странен?

— Подхвърляше неприлични шеги, такива неща. Трудно ми е да си спомня, защото беше много отдавна, но помня някои неща. Например веднъж той ме попита дали искам да правя секс с нея. Каза, че щял да я упои и че аз може да дойда през нощта и да доведа приятели, ако искам.

— Възразявам! Свидетелят лъже под клетва, почитаеми съдия, защото той и брат му са убили горкото момиче и са намерили изкупителна жертва. Това е абсолютно извращение на правораздаване! Не може да позволите този фарс да продължи.

— Господин Пол, моля, въздържайте се от възражения, освен ако възражението не е за допустимост на доказателства, не за надеждност на свидетел. Съдебните заседатели ще решат дали свидетелят е надежден. А сега, имате ли възражение срещу доказателствата?

Уесли изкриви устни в гримаса, но приличаше повече на озъбване, и седна.

— Правихте ли секс с госпожица Русо, господин Хил? — продължи Ярдли.

— Не, помислих, че Уесли се шегува. Но като си припомням, той явно говореше сериозно.

— Възражение. Той не може да знае мислите и намеренията ми.

— Приема се.

— И така, какво се случи, докато връзката се развиваше? — попита Ярдли.

Доминик Хил се размърда неспокойно на мястото си.

— Предполагам, че моментът е подходящ да го споменете, господин Хил — каза Ярдли. — Аз ви предложих споразумение в замяна на показанията ви днес и трябва да го отразим в протокола. Какво е споразумението?

— Вие казахте, че ще ми дадете имунитет в замяна на моите показания за онова, което Уесли и аз направихме на Джордан Русо.

Ярдли кимна.

— И сега това споразумение е официално вписано в протокола. Моля, продължете. Какво се случи?

Хил си пое дъх през носа и се втренчи в Уесли. Между тях прехвърчаше враждебност и омраза.

— Той каза, че иска нещо от нея.

— Какво?

— Да я види как умира.

— Абсурд! — извика Уесли и скочи на крака. Федералният маршал отзад се втурна към него. — Лъжеш! И тя ти е казала да излъжеш!

— Господин Пол, моля, седнете веднага — рече Агби.

— Не мога да седя и да позволя на този човек да се подиграва със съда и съдебната система, която обичам, почитаеми съдия. Той лъже най-нагло.

— И вие ще имате възможност да го попитате каквото желаете. А сега, моля, седнете.

Уесли хвърли поглед на съдебните заседатели и седна.

— Господин Пол е казал, че иска да види как госпожица Русо умира? — продължи Ярдли.

— Да. Той каза, че имал… потребности. Нуждаел се от някои неща, за да има пълноценен сексуален живот. И тук трябва да отбележа, че аз съм… осъждан сексуален насилник. И че съм правил грешки. Затова предполагам, че Уесли е мислел, че сме съпричастни или нещо такова.

— Какво направихте, когато той ви каза, че иска да я види как умира?

— Изсмях се. Помислих си, че Уесли се шегува. Той обаче не се засмя и разбрах, че говори сериозно. Уесли поиска помощта ми.

— В какъв смисъл?

— Той каза, че не иска да бъде човекът, който ще я вземе. Щяло да бъде добре да я вземе някой друг, защото ако някой види, ще търсят онзи човек, а той ще има солидно алиби, когато Уесли извърши убийството. Аз да я взема и да я оставя няколко преки по-нататък, където няма никого, и после веднага да отида на място с камери — банка или другаде — за да докажем, че не съм я убил.

— Защо се съгласихте да му помогнете, господин Хил?

Той се прокашля.

— Аз… ами, по онова време спях с друго момиче. По-младо момиче. На шестнайсет. Имам дълга история на нарушения — още тогава. Имам психични проблеми и това ми е създало много неприятности. Уесли не го каза направо, но намекна, че ако не му помогна, ще се обади на надзорника ми. — Хил изгледа гневно Уесли. — Бяхме приятели от деца, а той беше готов да ме предаде на секундата, ако не направя каквото иска.

— Но на този етап вие вече сте знаели, че той иска да я убие, и въпреки това сте му помогнали.

— Аз… мислех, че той все пак не говори сериозно, че ще я убие. Мислех, че ще я взема и ще я оставя и те ще правят секс някъде и ще се смеят на цялата история. Не мислех, че наистина ще я убие.

— Господин Хил, предполага се, че вие имате солидно алиби за времето на смъртта на госпожица Русо. Вярно ли е?

— Да.

— А имате ли?

— Да.

Ярдли извади няколко снимки и се приближи до него.

— Какво е това?

— Това са мои снимки на хиподрума „Вегас Даунс“, които направих.

— На коя дата?

— На деветнайсети февруари двехилядната година, в деня, когато изчезна госпожица Русо. Виждате, че направих снимките близо до часовника с датата на хиподрума. Взех госпожица Русо малко преди единайсет и след това я оставих при колата на Уесли, една пряка по-нататък, и отидох на хиподрума. Прекарах там половината ден.

— Искане за представяне на веществени доказателства петдесет и шест и петдесет и седем, почитаеми съдия.

— Възражение!

— На какво основание, господин Пол?

Уесли започна да заеква. Гневът го завладя и замъгли мисленето му.

— Почитаеми съдия? — попита Ярдли.

— Веществените доказателства се приемат.

Ярдли отново се обърна към Хил.

— Какво се случи, след като прекарахте деня на хиподрума?

— Уесли дойде и се срещнахме отпред вечерта. Той изглеждаше много щастлив и отпуснат. Попитах го какво е станало и Уесли отговори, че го е направил.

— Какво си помислихте, че означава това?

— Помислих, че означава, че я е убил. И го попитах. Той каза, че тя скочила от колата, когато осъзнала какво е намислил, и че се наложило да я гони. Настигнал я, грабнал камък и ѝ разбил главата.

— Но как я е убедил да отиде с него на уединено място в пустинята?

— Госпожица Русо не отиваше в спортната зала, както е казала на майка си. Уесли ѝ казал, че има изненада за нея на онова място в пустинята, и отначало тя не се съпротивлявала. — Хил погледна Уесли. — Той каза, че най-голямо удоволствие му доставило, когато видял очите ѝ, щом осъзнала защо всъщност са там.

Уесли скочи на крака.

— Това е пародия на всичко, което представлява нашата система на правораздаване. Вие току-що повърнахте върху всеки принцип…

— Господин Пол — строго го прекъсна Агби. — Дадох ви няколко пъти шанс. Федерални маршали, моля, изведете господин Пол от съдебната зала.

Федералните маршали тръгнаха към Уесли. Той грабна стола си и го тресна в лицето на единия, а после се хвърли към Ярдли. Чантата ѝ беше на стола до нея и ръката ѝ вече беше вътре. Ярдли извади флакон лютив спрей и напръска лицето му. Уесли изкрещя и затвори очи. Залата се изпълни с острата смрад на парливи химични вещества. Друг федерален маршал прескочи масата на защитата и повали на пода Уесли.