Мотел „Ред Сън“ се състоеше от две отделни сгради, обърнати с лице една срещу друга. Частният детектив Паркър беше наел стая в по-отдалечената от улицата сграда, под фалшиво име, с чужда кредитна карта, но не беше сменил регистрационните табели на колата си под наем. Улична камера на пункт за пътни такси беше заснела номера, който вече беше обявен за издирване, и скоро след това откриха и мотела, където беше отседнал Паркър. Частният детектив имаше билет за самолет за Мексико, който трябваше да излети след три часа.
Болдуин нахлузи кевларената жилетка. Няколко полицаи вече бяха на мястото и обкръжиха мотела. Двама агенти на ФБР заеха позиции, а Болдуин изостана малко, за да се подготви. Той провери пълнителя на пистолета си „Глок“ и освободи предпазителя.
Полицаите заобиколиха отзад. Болдуин последва двамата агенти до вратата на стаята на Паркър и погледна през прозореца, но завесите бяха дръпнати. Застанаха от двете страни на вратата и едно ченге дотича с таран.
Болдуин вдигна три пръста и отброи: три… две… едно.
Разбиха вратата и той извика:
— ФБР!
Първият изстрел прозвуча като взривяване на фойерверк в тъпанчето на ухото му. Паркър седеше на леглото с пушка в ръцете. Единият от полицаите до Болдуин се строполи на земята. Болдуин затаи дъх, когато Паркър насочи пушката към него. Паркър стреля, но не улучи, и куршумът се заби в стената.
Болдуин стреля два пъти. И двата куршума попаднаха в главата на Паркър точно над дясното му око. Той политна назад на леглото и изпусна пушката. Болдуин я изрита настрана. Кръвта потече от Паркър и като поток напои леглото.