Записът започна с мрак, но се чуха стъпки и изтракване на метал, после капачката на обектива беше свалена.
Ярдли веднага позна стаята — спалнята на съпрузите Олсън. Образът беше зеленикав, но ярък, Райън и Обри Олсън спяха един до друг. Кадърът се задържа дълго на тях и не се случи нищо. Райън Олсън хъркаше.
Чуха се още звуци, но Ярдли не можа да ги определи. Може би шумолене на дрехи или чаршафи, търкане на нещо меко в друго… Райън Олсън се размърда и хъркането спря за малко. Тишината се изпълни с ясния звук на дишане, но не това на съпрузите Олсън.
В дясната част на картината се видя гола кожа, хълбоци и краката на мъж. С връхчетата на пръстите си държеше нож. Мъжът застана пред леглото с фотоапарат в ръката. Не с телефон, а с нов, лъскав фотоапарат. Направи няколко снимки и остави фотоапарата върху малък найлонов чаршаф, който постла върху килима. Лицето не се виждаше, защото не се обръщаше към обектива.
Човекът потупа с острието на ножа по бедрото си, докато наблюдаваше съпрузите Олсън, които спяха… Така потупваше с пръсти по бедрото си Уесли, когато потъне в мисли.
Гаденето, което завладя Ярдли, изпрати парлива течност нагоре по хранопровода и се наложи да преглътне продължително, за да не повърне. Сложи ръка на устата си, сякаш да го потисне чисто механично. Човекът на видеозаписа обиколи бавно леглото.
След това погледна към обектива, уверявайки се, че е фокусиран на него. Беше Уесли!
Мълниеносно, все едно ухапване на змия, той се наведе и опря ножа в гърлото на Райън Олсън.
Ярдли отмести очи, вече не можеше да се сдържи, хукна към банята и повърна.
Когато спря да повръща, Ярдли пусна водата в тоалетната, хвана се за умивалника и се изправи. Втренчи се в отражението си в огледалото. Знаеше, че мъжете я намират за привлекателна и че изглежда по-млада от трийсет и осемте си години, но сега беше просто стара и уморена.
Наплиска с вода лицето си и си изплакна устата. Остави водата да се стича по ръцете ѝ дълго, чак докато лицето ѝ изсъхна. Чантата ѝ беше на пода и Ярдли я сложи на умивалника, извади хартиена кърпичка и подсуши влажните места на лицето си. Не искаше да посяга към хавлиите на Уесли.
Избягваше да се погледне и в огледалото, излезе в коридора и чу глас:
— Здравей, скъпа.