Дълга нощ в Париж

11

— Тема на презентацията са актуализираните Задачи за деня — обяви Зоро. — Така че ще използвам списъка от снощи, за да ви покажа какво имам предвид.

Той отвори слайд с документа, който всички познаваха: „Приоритетни задачи за деня по провеждането на разузнавателно аналитична дейност към съответната дата“.

Една след друга на екрана се изписаха трите точки от снощните Задачи:

1. Спешни известия: Всякаква информация, колкото и да е откъслечна, относно намерения за отвличане на военнослужещи посредством крадени военни автомобили в северните части на Самария, както и всякаква информация, колкото и да е откъслечна, относно възможно отвличане на военнослужещ от Разузнавателния корпус на действителна или запасна служба в Европа. Специално внимание да се обърне на евентуално отвличане в Париж.

2. Сирия: Всякаква информация относно неправомерни действия на „Ал Нусра“ по границата, включително придвижвания на военни части.

3. Йордания: Потвърждение или опровержение на слуховете относно здравето на крал Абдула.

Но отдолу беше добавена и четвърта точка, която — доколкото бе запомнила Ориана — не фигурираше в документа от предишната вечер:

4. Иран: Пълна или частична информация относно представители на китайското правителство, отговарящи за евентуална продажба на модерно ядрено оборудване за Иран, включително подкупи и всякаква друга лична информация.

— И така — продължи енергично Зоро, — първите три точки бяха разпратени до агенти, оперативни работници и всички отдели на нашите звена за събиране на информация, без изключение. — Докато говореше, той местеше курсора надолу по списъка. — А тази четвърта точка, която виждате тук, но с по-конкретна информация, бе изпратена само до имащите отношение по въпроса членове на разузнавателната общност. Но оттук нататък тази точка ще фигурира и в общите Задачи за деня. И така, нека набързо да прегледаме и актуализираме инструкциите за действие.

След това встъпление Зоро започна да сменя слайдовете с бясна скорост като отегчен синоптик, който цяло лято чете една и съща прогноза за времето. Всички трескаво си водеха бележки. На екрана се появяваха за миг различни диаграми, органиграми, схеми на командни структури, таблици и десетки съкращения; шефовете на служби се чувстваха, сякаш отново са изпратени да завършат курс по основи на разузнаването за начинаещи. Зоро се спря едва след трийсет слайда.

— Някакви въпроси дотук? — попита той.

Има два начина за укриване на информация, бе казал бащата на Ориана. Първият — традиционният подход — е информацията да бъде защитена. Заключващи се чекмеджета, криптирани файлове, скрити сейфове — всички тези средства са неефективни, защото сами по себе си издават наличието на секретна информация. Другият начин е информацията да бъде представена като крайно маловажна, да бъде удавена в океан от друга такава — колкото по-скучна, толкова по-добре. Малцина са способни да засекат проблемната клауза в ипотечен договор или полезните данни в тримесечния доклад за борсовите курсове на акциите на една компания. Презентацията на Зоро беше подозрително скучна.

Концентрирай се. Превключи на фокус.

2, 3, 5, 7, 11, 13, 17, 19, 23. Ориана изреди наум простите числа до следващия си рожден ден, преди да се насочи към друго упражнение.

„Има време да получаваш и време да губиш — чу Ориана гласа на баща си. — Време да пазиш и време да хвърляш, време да късаш и време да шиеш, време да мълчиш и време да говориш…“

Концентрирай се. Концентрирай се. Концентрирай се.

Тя погледна отново екрана, опитвайки се да изчисти фалшивите новини. Все повече и повече въпроси напираха и търсеха отговор. Защо има различни версии на официалния дневен ред на израелското разузнаване? Защо едно предполагаемо отвличане в Палестина се свързва с изчезването на човек в Париж? Защо се вдига толкова шум около Тириани, когато Ориана не виждаше причина Специалната секция да бъде представлявана тук? Откога е това изключване на определени части от разузнавателните отдели? Защо се организира специално съвещание тъкмо сега? Защо днес?

— Ако няма въпроси, да преминем към втората част на презентацията — предложи генерал Ротелман.

Не се намесвай. Не се намесвай. Не се намесвай. Не се намесвай.

— Аз бих искал да попитам нещо — чу се глас от другия край на залата.

Ориана беше до такава степен смаяна, че гласът не бе излязъл от собственото ѝ гърло, че ѝ трябваха няколко секунди, за да отмести поглед към питащия. Беше вторият по ранг офицер около масата, ръководителят на оперативния отдел, сравнително млад бригаден генерал. Омразата между него и шефа на службата за събиране на информация беше пословична.

— Можеш да питаш, но може да не получиш отговор — заяви с усмивка Зоро.

— Списъкът със Задачите е единственият работен документ, който се споделя между всички звена. Той винаги е имал една версия, съставена лично от началника на разузнаването. Откога и защо е променено това? — попита бригадният генерал.

Зоро хвърли на генерал Ротелман поглед, който Ориана не успя да разгадае. Изведнъж залата изригна с въпроси.

— Кой е получил четвъртата точка и кой не е? — попита един от представителите на „Мосад“.

Шефовете на Аналитичния отдел поискаха да знаят как информацията за иранската ядрена програма може да е за ограничено ползване, а бюлетинът за здравето на йорданския крал да не е. Зоро вдигна ръка за тишина.

Началникът на разузнаването се намеси с видима неохота:

— Всички тези въпроси са оправдани. Истината е, че Шломо Тириани, ръководителят на Специалната секция към Звено осем-двеста, трябваше да направи тази презентация и да изчисти неяснотите, но не го виждам днес.

Всички погледи се обърнаха към Ориана. Генерал Ротелман забеляза това и сам я откри в другия край на залата.

— Коя е тази млада дама? — попита той, без да откъсва очи от нея. — Почти съм убеден, че не е Тириани.

Личният му секретар потръпна, обзет от внезапна паника.

— Господин генерал, разбрах, че Тириани е бил освободен от длъжност вчера съвсем неочаквано. Никой не е съгласувал това с нас. Лейтенантът — каза той, сочейки с пръст към нея точно като доносника на класа, който седеше до нея в трети клас — е изпратена да представлява Осем хиляди и двеста на днешното съвещание. Може би, лейтенант, вие ще ни обясните как се е стигнало дотук.

Към края на изречението той извиси глас, сякаш от досаден ученик внезапно се бе превърнал в самодоволен учител.

Грабни момента, не вярвай в утрешния ден — така баща ѝ бе цитирал навремето римските мъдреци. Наистина, никой нямаше намерение да ѝ остави тази възможност за утре.

Тя се чу да отговаря:

— Бих могла да го обясня, ако е необходимо. Но онова, за което нямам обяснение, е защо от двайсет минути държите в ръцете си плик за незабавно връчване, код „Черен“, вместо да го дадете на получателя му, генерал Ротелман, който седи срещу вас?

Залата забръмча от припрян шепот и скърцане на столове. Зоро погледна колебливо към генерал Ротелман, който на свой ред гледаше недоверчиво Ориана. Личният секретар заекна нещо неразбираемо, но Ориана не го остави да продължи:

— Според указанията на главнокомандващия на Израелските въоръжени сили един офицер е длъжен незабавно да се намеси при сериозно нарушение на правилата за боравене с информация, свързана с националната сигурност, независимо от чина и ранга на нарушителя. Съжалявам, капитане, но ако не връчите незабавно плика на генерал Ротелман, ще се видя принудена да ви арестувам за груба небрежност при боравене с класифициран документ.

В залата настана гробовна тишина. Личният секретар погледна към шефа си и най-после пристъпи към него с плика в ръка и с изражение на наказан — същото, каквото придобиваше лицето на оня доносник, когато Ориана му спукваше задника от бой през междучасието.