Дълга нощ в Париж

69

Съветниците седяха в кабинета на министър-председателя и чакаха. Двама бяха седнали на канапето, още двама на столовете пред бюрото, началникът на кабинета се беше настанил в креслото за гости. Само секретарят по военните въпроси беше прав. Нямаха представа колко време щеше да им се наложи да чакат, тъй като изобщо не се знаеше дали министър-председателят ще се яви на късното вечерно съвещание, което сам бе свикал.

Телефонен звън прекъсна мълчанието. Имаше общо четири телефона на бюрото. Белият апарат, „Тадиран Корал“ модел 2320, минаваше през защитена централа и служеше за преки разтвори с Министерството на отбраната и с висшето командване на ИВС. До него имаше черен, „Нортел“ М3904, свързан с обикновената централа към кабинета, който се ползваше за вътрешни разговори и за приемане на външни повиквания от проверени източници. Сивият, „Телрад“ 79-100-0000, беше за лични разговори. Най-открая се намираше червеният телефон.

Апаратът беше марка „Унифон“, модел UD-F1016, произведен в Тайван и купен преди година в „Офис Депо“ от съветника по комуникациите, който сега седеше на канапето срещу секретаря по военните въпроси. Съветникът бе повикал фотограф от правителствената пресслужба да документира съвещанието, председателствано от министър-председателя, в навечерието на операция „Излято олово“ и държеше на бюрото да се откроява червен телефон, което според него щяло да има възпиращ ефект върху враговете на страната.

Но когато хората от Инженерния отдел бяха помолени да инсталират спешно червения телефон, се оказа, че той не съответства на техническите стандарти. Съветникът обаче го бе оставил върху бюрото несвързан и така той фигурираше на снимката, излязла във всички вестници, точно в средата на кадъра между министър-председателя и началника на Генералния щаб — червен, пропит със символика, макар и без кабел. Така си и стоеше оттогава до останалите три.

Звъненето престана, после веднага започна отново.

През вратата на кабинета се чу викът на дежурната секретарка:

— Аврам, за вас е, момчета! Вдигни белия!

Началникът на кабинета, който се казваше Аврам, стана от мястото си и пристъпи към белия телефон.

— Вас търсят — каза той на секретаря по военните въпроси, който го изгледа злобно.

Беше началничката на службата за цензура към въоръжените сили. Била получила някакво странно нареждане от министър-председателя чрез началника на кабинета му да си отваря очите и да спира всякакви новини за убийството на китайски турист в Париж. Тя се чудеше как да разбира полученото нареждане. Секретарят нямаше никаква представа, но каза, че ще попита и ще ѝ върне разговора.

— Някой от вас разговарял ли е с шефката на военната цензура за убийството на някакъв китайски турист в Париж?

Въпросът му не бе адресиран към никого конкретно, но той погледна подозрително към съветника по комуникациите. За негово учудване, политическият съветник вдигна ръка.

— Всъщност за това бе свикано и сегашното съвещание — обясни той. — Не исках нищо да излиза черно на бяло, преди да решим какво ще правим.

Секретарят по военните въпроси изгаряше от желание да попита какво му влиза на него в работата цялата тази история, но вместо това търпеливо обясни, че службата за цензура към въоръжените сили не разполага с никаква възможност да блокира чуждестранна новина, която се появява във всички сайтове по целия свят.

— В такъв случай може би е редно да обявят, че всяка новина, отнасяща се до каквато и да било връзка на израелски граждани с убийството, трябва да мине през нас.

— С това само ще предизвикаме подозрения у главните редактори за израелска намеса в историята с китаеца, която за момента няма никакво отношение към отвличането от тази сутрин — каза секретарят по военните въпроси. — Става дума просто за кратък репортаж, който върви в международния новинарски обмен. Ако шефката на цензурата само им подаде знак, всички редактори моментално ще почнат да търсят израелската връзка. А сега не е моментът да предизвикваме суматоха. Телевизионните канали планират късните новинарски емисии, а вестниците още не са подготвили първа страница за печат. Трябва да поддържаме медийно мълчание още поне час, след което всички така или иначе ще са си по леглата.

Политическият съветник повдигна рамене.

— Както кажеш — отвърна с презрение той.

Секретарят по военните въпроси отново посегна към телефона, обади се на дамата и ѝ каза, че явно ставало дума за недоразумение. Можела спокойно да игнорира даденото ѝ нареждане. Просто грешка.

Но дълбоко в себе си той усещаше, че това не е вярно. Грешка — това означава отклонение от възприетата схема на нормално поведение, докато всичко случило се в кабинета на министър-председателя този ден беше в пълно съответствие с нормата. Какво си мислеха хората от екипа, нямаше нищо общо с онова, което казваха. А какво казваха, нямаше нищо общо с онова, което вършеха.

— Като цяло постигнахме целта си — заяви политическият съветник. — Дадохме на военните да разберат, че ние държим нещата под контрол, че ние караме влака и че те не могат да вземат решения, без ние да ги изненадаме.

Всички закимаха одобрително.