Дълга нощ в Париж

68

На четири хиляди километра оттам Абади тичаше по безкрайните коридори на хотела. В условия на градска война учебниците по военно дело повеляваха да се напредва бавно, от укритие до укритие, и да разчита на прикриващия огън на екипа, преди да се достигне следващата защитена позиция. Но той беше невъоръжен и нямаше екип, така че просто пробяга разстоянието до стая 5508.

Вратата беше затворена, от дръжката ѝ висеше табелка „Не безпокойте!“. Сензорите на новото му устройство засякоха присъствието на голям предмет с телесна температура от вътрешната ѝ страна.

Това не беше добре.

Полицейски сирени разцепиха тишината. Ако вътре беше трупът на ефрейтор Владислав Йермински, Абади държеше да го огледа пръв, преди френските полицаи да са нахълтали в помещението. Системата за заключване на вратите в хотела беше с кодирана магнитна карта. Навранът без усилие разби 32-битовия код. Ключалката щракна и вратата се отвори.

Ако междувременно в Париж се бе разразил мощен земен трус, в стаята едва ли щеше да цари по-тотално опустошение. Във всяко кътче се виждаха следи от борба. Завивките бяха на пода, матракът беше разпран. Отломките от телевизора се смесваха с тези от кристалната ваза и фруктиерата с плодове; всички чекмеджета от скрина бяха изтръгнати и изсипани. Минибарът беше широко отворен, съдържанието му — разпръснато по килима. Някои от бутилките бяха счупени, а течностите в тях образуваха локва, която се смесваше с кръвта от трупа, облегнат до стената.

Беше на около шейсетгодишен мъж, облечен в жилетка като на хората от охраната, които Абади бе видял във фоайето; емблемата на хотела беше избродирана върху горния му джоб. Жорж Люка нямаше повече да подава сигнали до полицията. Абади провери за признаци на живот, но не откри такива — шефът на охраната беше застрелян право между очите с автоматично оръжие. В ръката си още стискаше картата, с която бе влязъл в стаята.

Абади предположи, че стрелецът го бе причакал вътре и след като се бе убедил, че не е израелецът, бе дръпнал спусъка. Но къде беше израелецът? Ако китайците го бяха отвлекли от стаята му, защо бе нужно да остават в хотела? По бързото им изтегляне можеше да се съди, че не бяха планирали да убиват шефа на охраната. Ако обаче ефрейтор Владислав Йермински не беше при тях, а те го бяха чакали в стаята му, за да го отвлекат, то при кого би могъл да бъде?

Откъм коридора се чуха стъпки и команди на френски език. Полицаите идваха и Абади разполагаше с около трийсетина секунди. Погледът му обхождаше внимателно стаята, но навсякъде срещаше само опустошения. Йерми не се криеше под леглото; нямаше никакви признаци, че изобщо бе влизал. Стъпките отвън се приближаваха.

— Бързо, линейка! — извика Абади към коридора.

Не че линейка щеше да помогне кой знае колко в случая, но поне полицаите едва ли щяха да застрелят на място човека, който я бе поискал. Мощен ритник издъни вратата и в стаята нахлуха четирима мъже с черни униформи и къси автомати в ръце. Зад тях бодро и уверено пристъпваше комисар Леже.

— Каквото и да си мислите, господин комисар, пристигнах твърде късно да го снася — заяви Абади, без да вдига глава — Но все още можем да спасим Йермински. Той е ключът. — Той махна с ръка. — Като се съди по това, мисля, че сме близо.

— Май нямаме много шансове. — Леже направи път на криминалистите. — Кажете, какво според вас са търсили?

— Признавам, че не знам.

— Признавате, че не знаете, но може би подозирате нещо, полковник. Бихте ли го споделили, ако обичате? Извинете хората ми, докато ви претърсят набързо, просто за всеки случай…

Двама униформени полицаи пребъркаха джобовете на Абади.

— Не намерих нищо — озъби се той, търпението му се бе изчерпало — и се съмнявам, че китайците са отвлекли Йермински и после са претърсили стаята. Видяхме командосите да изчезват от хотела. Бяха взели куфара му, но не и самия Йермински.

— Имаме много чисто местопрестъпление — заяви примирително Леже. — Има много улики и много камери. Имаме още два трупа, още един отвлечен израелец и истинска военна операция с пистолети, заглушители и снайперски пушки. Бих желал да видя кой ще ми каже, че и този път е сделка за дрога.

— Господин комисар, радвам се, че сте доволен — каза не съвсем искрено Абади. — Тъй като Йермински не е заподозрян за никакво престъпление във Франция, израелските служби биха искали да получат куфара му.

— Куфарът ще остане при нас — усмихна се по-възрастният мъж. И аз щях да опитам, помисли си той. Може би малко по-елегантно. — Да, в него имаше доста интересни хакерски устройства и вие, естествено, разбирате много повече от мен от тия неща, но едва ли те са причината за хаоса тук.

Леже се огледа, а Абади последва погледа му.

— О, и вътре имаше и малко дрехи. Ще ви намерим чиста риза. Изглежда, носите един размер с младия Владислав.

Абади се подчини. Той разкопча покритата с кръв риза и я свали. След минута Леже се върна с куфара на Йермински, от който извади тъмносиня риза със светли кантове и я подаде на Абади.