Дълга нощ в Париж

116

Секретарят по военните въпроси се опитваше да измери нивото на гняв у събеседника си по неписаните дипломатически сигнали. Първият се изразяваше във факта, че още с пристигането му в Посолството на САЩ въпреки статута си бе подложен на всички възможни унизителни проверки за сигурност. Второ, оставиха го да чака пред секретната секция двайсет минути, докато го повикат за среща. Трето, въпреки обедния час не му предложиха храна, дори чаша кафе, само вода в някаква хартиена чашка, която се оказа и със стайна температура — в което не би имало нищо нередно, ако се намираха в подземието на някои мрачен средновековен замък в Бургундия, но на морския бряг в Тел Авив точно тази температура не подхождаше на нито една напитка.

В Англия човек може да се накара на свой подчинен, докато се разхожда из парка „Сейнт Джеймс“; британският джентълмен би изразил сдържано неудовлетворението си, докато храни патиците в езерото. Във Франция аналогична сцена вероятно би била съпроводена от бурни крясъци, но поне виното ще е с подходящата температура. В Германия никога не биха привикали израелски военен, за да го мъмрят, дори в случай като този.

— Знаете ли как се лекува чума? — попита американецът.

Секретарят по военните въпроси се опитваше да се отърси от вълната на самосъжаление, която го бе заляла, но не успяваше да мобилизира социалните умения, нужни за изпълнение на мисията, с която бе изпратен.

— Нямам представа, господин генерал — призна накрая той.

Не знаеше дори как да се обръща към него — по име? С „господин директор“? С „господин генерал“? С „господин генерал-лейтенант“? Сама по себе си официалната титла и длъжност на събеседника му бяха достатъчно сложни и объркващи — директор на Агенцията за национална сигурност, по съвместителство началник на Централната служба за сигурност и началник на кибер командването на САЩ.

— Класическа грешка при избухване на чумна епидемия е да съсредоточим усилията си върху онези, които вече са заразени — каза директорът на Агенцията за национална сигурност. — Онова, което трябва да правим, с да изследваме хората, които е трябвало да се заразят, но не са се заразили.

Секретарят по военните въпроси закима ентусиазирано с глава, докато се опитваше да смели алегорията.

— Много мъдро звучи — каза накрая той.

— Не е мъдро обаче да не съзнаваме, че имаме чума.

— Нямаме чума — отвърна моментално секретарят по военните въпроси, като се питаше къде ли води всичко това.

— През последните двайсет и четири часа сме свидетели на разгръщането на една шпионска афера в Париж, която може да разстрои нормалния ред на съвместната ни работа заради грешка, направена тук, в Южната база на Звено осем-двеста; грешка, която очевидно не е разследвана и до настоящия момент — заяви генералът.

Израелецът бе принуден да се бори с внезапно обхваналата го ужасна жажда, за да не посегне към чашата с вода пред себе си.

— Господин генерал, уверявам ви, че този сериозен пропуск с вече разследван и сме си направили всички съответни изводи — каза накрая той. — Знаем какво точно е станало.

— И какво е то? — попита американският генерал с почти помирителен тон.

— Военнослужещият, замесен в инцидента, млад човек с личностни проблеми, който изобщо не е трябвало да бъде зачисляван в това звено и определено не е трябвало да бъде преместван в строго секретен отдел като „Елдорадо“, е попаднал на ценна разузнавателна информация, при което му е хрумнало да изнудва един от обектите на подслушване, отговарящ за регулирането на хазартната дейност в Макао, който е получавал рушвети от китайски престъпни организации.

— Разузнавателни данни, постъпващи от наша страна, нали?

— Да.

— Тоест става дума не просто за ценни разузнавателни данни, а за ценни американски разузнавателни данни. И въпросният военнослужещ е подслушвал без всякакъв контрол?

— Системите за контрол не са сработили добре — каза секретарят по военните въпроси, внимавайки да не се отклонява от опорните точки, които генерал Ротелман му бе подал тази сутрин. — Командващият вече бе отстранил от поста му командира на Специалната секция, подполковник Шломо Тириани, който отговаряше за контрола, а сега може да се наложи да отстраним и неговия заместник, полковник Зеев Абади. И двамата се изложиха, спор няма.

Секретарят по военните въпроси се мъчеше отчаяно да се фокусира върху лъскавите медали на своя събеседник, за да не среща немигащия му поглед. Отговорът дойде незабавно:

— Това също е нещо, за което трябва да ви информирам. Командващият звеното, с което имаме отлично сътрудничество от десетилетия, смени командира на Специалната секция точно навреме, а новият завеждащ Специалната секция, полковник Абади, пристигна в Париж точно навреме, за да попречи на този ваш войник да нанесе невероятни вреди на американското разузнаване. А ние останахме с впечатлението, че всъщност неговите началници, включително вие и кабинетът на министър-председателя, не му съдействахте по никакъв начин.

Борбата за власт придобиваше ясни очертания. Командващият Звено 8200 не се подкрепяше само от заместник-главнокомандващия на Израелските въоръжени сили: зад него стоеше американското разузнаване, ако не и някой още по-високо във Вашингтон. За да съдейства на командващия Звено 8200, кабинетът на министър-председателя трябваше да предостави на разбунтувалото се звено контрол върху разузнаването и да му даде независимост.

Секретарят по военните въпроси се опитваше да намери приемлив път за бягство, но не успяваше. Имаше две възможности: да спре или да се озове с гръб до стената.

— Ние си извлякохме поуки от тази афера. Убеден съм, че генерал Ротелман и кабинетът на премиера ще си направят нужните изводи.

Но това не беше достатъчно за американеца.

— Може би ще ми обясните защо звеното е подслушвало чрез нас китайски държавен служител, отговарящ за Макао?

Това беше въпросът, който секретарят по военните въпроси бе очаквал от началото на срещата. Имаше два възможни отговора. Първият беше искрен. Например: „Трябва да разберете, господин генерал, че нашият министър-председател има важен спонсор в Швейцария, който се интересува от такива неща, като например кой на кого дава рушвети, за да печели търговете за нови казина и така нататък. Ето защо министър-председателят помоли генерал Ротелман за помощ и всичко беше наред. И вие никога нямаше да разберете за това, ако някакъв скучаещ войник не си бе задал въпроса защо от него се иска да превежда разговори, нямащи нищо общо с иранската ядрена програма. Така през онези дълги нощи в пустинята с едно неконтролирано записващо устройство изведнъж на войника му светнало, че може да се възползва от разузнавателната машина на Съединените щати, за да стане богат. И той решил да изнудва китаеца. Кои сме ние, че да го упрекваме? Нали на това се гради предприемаческият дух на Америка?“.

Но секретарят по военните въпроси се спря на втория отговор, придържайки се стриктно към опорните точки на генерал Ротелман:

— Господин генерал, ние разполагаме с информация, която ни накара да вярваме, че китайският държавен служител в допълнение към функциите си на регулаторен орган за Макао е посредничил и при сключване на сделки за доставка на ядрено оборудване за иранците. Тази информация се оказа невярна. Израел очевидно няма интерес към разузнавателна информация за казина.

— Очевидно — повтори безизразно директорът на АНС.

Секретарят по военните въпроси посегна към чашата с вода и се опита да отпие, без да се задави.