Дълга нощ в Париж

59

Жорж Люка пристигна в Гранд-Отел само две минути преди началото на вечерната си смяна, както правеше всеки ден през последните двайсет години. Здрависа се с колегата си от дневната смяна, който както обикновено бързаше да си тръгне преди часа пик. Двамата работеха заедно повече от десетилетие, но никога не бяха обменяли повече от няколко банални любезности.

Дежурната стая се помещаваше в един от президентските апартаменти, преоборудван като зала за видеонаблюдение. От стената висяха екраните на десетки охранителни камери, разпръснати из целия хотел, макар че отдавна вече никой не ги следеше от самата сграда; това беше работа на централното управление, което наемаше за целта служители от далечни и по-евтини държави.

Жорж Люка постави раницата си на голямото легло, ползвано от колегата му, който трябваше да го смени в полунощ. Извади очилата си за четене и бутилка минерална вода, след което се обърна към главния компютър.

Прегледа получените съобщения. От централното управление в Съединените щати му сигнализираха за някакъв мошеник, който се представял за италиански херцог и вече бил успял да заблуди три хотела от веригата — в Брюксел, Хонконг и Буенос Айрес. Имаше и запитване от друг парижки хотел относно гост британец, който бил отсядал и преди при тях, но сега се държал подозрително, като — между другото — бил поръчал за стаята си шест бутилки шампанско през последното денонощие.

В самия хотел бяха регистрирани доста инциденти по време на дневната смяна: семейна двойка от Австралия забравили бебето си на рецепцията, качили се в стаята си след 24-часов полет, после се скарали кой да слезе до долу, за да го прибере; гост от Испания бил ударен от преминаващ автомобил, докато снимал Триумфалната арка; гостенка от Германия твърдяла, че от нощното ѝ шкафче е откраднат скъп пръстен, макар записите от охранителните камери да показвали, че вратата на стаята ѝ не била отваряна нито веднъж, откакто се била настанила предишната вечер.

Имаше и три съобщения от парижката полицейска централа. Първото алармираше за предсрочното освобождаване от затвора на крадец, чиято специалност били обирите на хотелски стаи, особено в големите вериги; второто предупреждаваше за отцепване на улици в района около Операта през следващата седмица поради заснемане на филм; третото беше за отвличането от летище „Шарл дьо Гол“ на пътник израелец, който имал резервация в бизнес хотел до изложението CeBit в Южен Париж.

Люка провери за резервации от Израел. В течение на деня сто и четиринайсет души се бяха регистрирали в хотела; осем от стаите бяха резервирани от израелски адреси. Още един гост израелец се бе появил на рецепцията без резервация — нещо обичайно навремето, когато Жорж Люка започваше работа в хотелския бранш, но днес смятано за съмнително. Името на госта определено беше с руско звучене — което само по себе си беше сигнална червена лампичка за който и да било хотел в Града на светлината.

Нямаше конкретна причина да свързва въпросния гост с отвличането от тази сутрин. Но както туристите посещаваха Париж в търсене на приключения, така и Жорж Люка не спираше да храни надежда, че някой от тях би разчупил скучното му работно ежедневие. Той вдигна вътрешния телефон и поиска от рецепцията паспортната снимка и номера на кредитната карта на Владислав Йермински от Израел, който бе дошъл без резервация.