Дълга нощ в Париж

93

Още с влизането си в трапезарията Ориана забеляза, че нещо се бе променило. Шломо все така седеше до офицера по мрежово разузнаване, но Зоро се беше преместил в края на пейката. Докато се приближаваше към масата, тя бързо огледа масата. Телефонът на Шломо си беше още там, но докато сядаше, тя забеляза още един — лъскав и защитен, и предположи, че е на Зоро. На кого ли се бе обадил междувременно? Не ѝ се наложи да чака дълго.

— Лейтенант Талмор, ние решихме, че не можете да пишете доклад по случая. Току-що разговарях с генерал Ротелман и сме единодушни, че съставянето на писмено изложение, да не говорим за разпространяването му по командната верига, може да компрометира наши източници на разузнавателна информация.

Какво ли бе това, което Ориана долови в гласа му? Определено не беше тържество, но със сигурност не и капитулация. По-скоро нещо като примирение, като човек, който си тръгва от казиното, обран до шушка.

Но срещу кого бе играл?

— Същото би могло да се каже и за всеки друг разузнавателен доклад — отвърна предпазливо тя. — Всеки път, когато документираме информация, излагаме на риск човека, който ни я е дал. Основната ни цел не е да защитаваме нашите източници, а да извличаме полза от тях.

— Не всеки източник е наш — каза обидено Зоро, прехапа устни и извиси глас: — Разполагате с още четири минути за разпит. След което ще ми изложите устно заключенията си, а аз ще ги предам нататък.

— Утре ще се консултирам с полковник Абади — отвърна Ориана, докато междувременно се опитваше да осмисли казаното от Зоро.

— Утре Абади няма да бъде завеждащ Специалната секция — отвърна Зоро. — Бе един експеримент, който се оказа неуспешен. Имате още три минути.

Ориана стана и тръгна към вратата, сякаш за да се отдалечи на безопасно разстояние, преди да зададе последния си въпрос:

— Шломо, защо имате два телефона?

— Нямам два. — Коен се събуди от летаргията си и посочи с пръст айфона. — Това е моят телефон.

— Така си и мислех. А тогава какво прави онзи самсунг в шкафчето ти?

Пълният смисъл на това разкритие връхлетя най-напред Зоро, придружен от усещането за безпомощност и несправедливост. Той се надигна от мястото си, неуверен, почти залитащ, и я погледна така, сякаш омарът, който си бе поръчал в изискан ресторант, внезапно се бе размърдал в чинията му. Коен каза:

— Това е моят телефон, Йерми ме помоли да пазя неговия.

Главният офицер по мрежово разузнаване скочи от мястото си и хукна към жилищния корпус, изблъсквайки готвача, който бе дошъл да попита дали може вече да пуска вътре прегладнелите войници. Зоро закрещя поредица от неразбираеми заповеди към бункера. Ориана не сметна за нужно да обяснява, че телефонът с цялото си съдържание вече пътува към Шифровъчния отдел на Звено 8200, и се задоволи да каже само:

— Довиждане, Зоро. Засега.