Дълга нощ в Париж

48

— Мамо, трябва да тръгвам — каза Абади.

Докато разговаряше по телефона, майка му бе подредила осем различни десерта на масата.

— Направила съм ти макруд! — запротестира тя.

Като дете той беше луд по традиционните курабийки от грис и фурми, накиснати в топъл мед, но когато родителите му се върнаха във Франция, трябваше, освен с тях да се сбогува и с курабийките и оттогава при всяко свое гостуване в Париж унищожаваше по десетина макруда.

— Ще ги взема с мен, мамо. Съжалявам, но трябва да тръгвам за летището. Имам среща с един човек там, преди да излети.

— Нещо, свързано с армията ли? — попита майка му с надежда в гласа.

— Абсолютно.

— В такъв случай съм много доволна. Бог да благослови нашите войници, да им даде сили, здраве и късмет — каза тя и започна да приготвя пластмасови кутии с храна.

Ефрейтор Владислав Йермински определено ще има нужда от сили и късмет, помисли си Абади. Наред с курабийките тя сръчно опакова и останалите десерти и той си тръгна от дома на родителите си с голяма торба на „Карфур“.

— Ще останеш ли тук известно време? Ще ни дойдеш ли пак на гости? — попита го тя, когато бяха вече при вратата.

— Не знам, мамо — отвърна той. — Успях да се отскубна за два дни, а трябва да встъпя в новата си длъжност.

— В армията ли?

— В армията.

— Това не е длъжност, това е мисията на живота ти. Ще помагаш на народа на Израел да се бие с враговете си.

Може би, помисли си той, докато тичаше надолу по стълбите. Може пък наистина да се бе върнал на служба, за да допринесе с нещо за народа на Израел. Не беше поглеждал от тази страна на нещата. Най-вече си бе мислил, че по този начин ще смае враговете си в звеното, а това беше достатъчна причина, за да се съгласи. Той спря пред сградата, опитвайки се да си спомни къде беше паркирал взетата под наем кола.

От двете полицейски патрулки, спрели пред портата, излязоха четирима цивилни полицаи и бързо го обкръжиха.

— Полковник Абади? Полковник Зеев Абади?

— Аз съм.

— Заподозрян сте в разкриване на поверителни материали по криминално разследване. Бихте ли дошли с нас? Комисар Леже ви очаква.

Той погледна нагоре, за да се увери, че майка му не гледа през прозореца, и се качи в колата. Шофьорът включи сирените и тръгна. Докато пътуваха към полицейското управление, Абади стискаше кутиите с десерти в скута си.