Дълга нощ в Париж

113

Опашката за граждани от страни извън ЕС едва се влачеше. Не че Ориана бързаше — когато включи наврана, дисплеят ѝ показа, че командващият ѝ офицер не я очаква на летището. Като внимаваше да не привлича излишно любопитството на френските полицаи, и особено на влюбените в джаджите израелски пътници, тя се взря в картата. Собственикът на 008 в момента се намираше в някакъв нощен клуб на Левия бряг.

Ориана не бе и очаквала шефът ѝ да се присъедини към нея в безнадеждното търсене на китаец на име Мин и някаква магнетофонна лента, но въпреки това я жегна известно разочарование. Какво правеше той в нощен клуб, след като тя бе изпълнила нареждането му да се яви в Града на светлината?

Полицейският служител прекара паспорта ѝ по скенера за биометрични данни и я попита за целта на посещението ѝ във Франция.

— Търся някого — отвърна разсеяно тя.

— И утре съм тук на смяна — отвърна обнадежден служителят, но презрителният ѝ поглед го върна към обичайното му състояние на предпазлива официалност.

Тя огледа терминал 2А, за който бе прочела толкова много доклади през това дълго денонощие, после отиде направо на гише „Информация“. Служителката я изслуша внимателно и ѝ обясни как да стигне до бизнес гишето на ниво заминаващи.

Докато стигне дотам, Ориана вече бе съчинила цялата история.

— Извинете много — обърна се тя към едната от двете рецепционистки в светлосини униформи. — Аз съм стюардеса в частен самолет, който ще лети за Макао, но обърках терминалите и се страхувам, че ще закъснея. Полетът е на важен китайски бизнесмен, казва се Мин.

— Не виждам тук полет за Макао — взря се в екрана служителката. Каза го любезно, макар и с нотка неодобрение от липсата на професионализъм. — Къде ще презареждат? На кое летище?

— Боя се, че не знам — призна Ориана.

— А коя компания е наела самолета? Кой ви се обади?

— Не е компания. Единствената ми връзка е господин Мин.

— Ако самолетът е негов, няма да е тук — обясни рецепционистката. — Ще излети от частния терминал на „Бурже“. Нека да проверя там.

След няколко мига дойде и отговорът:

— Извинявам се, има регистриран полет до Макао. Да, частен самолет, но собственикът не се казва Мин. Нямам право да кажа нищо повече.

Ориана я погледна умолително и жената реши да направи малък компромис.

— Добре, ще проверя дали са поискали да наемат стюардеса. Името ви може да е в списъка. Да, да, леко недоразумение. Господин Мин не е собственикът, а пилотът. Регистрирали са го преди час. Поискал е втори пилот. Сигурно иска и стюардеса. Можете да вървите.

— Да вървя къде?

— Вземете специалния бус до „Бурже“, тръгва след четири минути. Самолетът ви е на Еф Би О нула-пет, ще видите знаците. Може и да не закъснеете, вторият пилот още не е отишъл. — Тя се обърна ухилено към колежката си. — Извикали са Менар.

Двете избухнаха в смях. После едната обясни:

— Много му шават ръцете, трябва да внимавате с него. Носи му се славата.

— Мерси за помощта. Ще внимавам. Значи специалният автобус долу?

— Да, на изход дванайсет. И си пригответе служебната карта. Много са затегнали мерките. Вчера имаше някакво странно отвличане и всички са доста напрегнати.

— Разбирам — кимна Ориана, взе куфарчето, което ѝ бе дал ръководителят на Звено 8200, и тръгна към изход 12, готова да се срещне с господин Мин.