Дълга нощ в Париж

70

Командващият Звено 8200 го нямаше. Чакаше я само нейната приятелка, началничката на кабинета му, която по някаква причина тази вечер беше облечена цивилно. Откъде ли беше роклята ѝ? От „Зара“? От „Банана Рипъблик“? От „Топшоп“? Ориана, която в този момент бе готова да даде какво ли не за един душ и чиста риза, се изтегна на канапето и я изгледа с нескрита завист.

— Как успя да си уредиш да те пускат тук с цивилни дрехи? От сутринта се потя в тая смърдяща униформа. Би ли ми заела правото си да ходиш цивилна само за тази вечер?

Шефката на кабинета отвърна на въпроса ѝ с въпрос:

— А ти би ли ми заела тялото, с което господ те е дарил, само за тази вечер? Повярвай ми, ако изглеждах като теб, нямаше да имам нищо против цял живот да ходя с униформа.

Двете жени се бяха запознали на един курс по разузнавателни техники за напреднали. Приятелството им беше предпазливо, донякъде повърхностно — едно от онези по-скоро близки познанства, които никога не могат да се реализират в пълния си потенциал. Ориана още не ѝ бе простила, че не я беше предупредила за назначаването на нов завеждащ Специалната секция.

— Съжалявам, че не можах да ти кажа за Абади — каза приятелката ѝ, сякаш прочела мислите ѝ.

— Глупости, хич да не ти пука — отвърна Ориана.

— Може би се боях, че ще ме докладваш, както заплаши личния секретар на началника на разузнаването тази сутрин.

Ориана не беше убедена, че приятелката ѝ се шегува.

— Какво, и ти ли чу за това?

— Едва ли има някой в разузнаването, който да не е чул. След съвещанието участниците си говореха само за станалото.

— Жалко само, че не са си говорили до каква степен на генерал Ротелман му е писнало от самостоятелността на Звено осем-двеста.

— На кого му пука за Ротелман?

Този път Ориана беше убедена, че приятелката ѝ не се шегува.

— Не и на командващия Звеното, във всеки случай.

— Къде е той? — попита Ориана. — На мен ми бе предадено да се явя тук незабавно.

— Каца на „Бен Гурион“ след два часа, затова съм и с цивилни дрехи. Ще ходя да го взема от летището. Тук имаш любовно писмо от него. Ето, виж. Всъщност три са, повече, отколкото аз съм получила днес. — Тя ѝ подаде три плика, върху всеки имаше стикер на ИВС с баркод. — До лейтенант Ориана Талмор. Строго секретно, да се предаде лично на адресата.

Първият илик съдържаше копие от заповед за командироване на военнослужещи. Дванайсет служители от следствения отдел на Военната полиция трябваше да се явят в 23:30 ч. в щаба на Звено 8200, за да бъдат временно зачислени към Специалната секция. Името ѝ фигурираше в заповедта като техен командир.

— Какво трябва да правя с дванайсет военни полицаи? — попита Ориана.

— От два часа работя по тази заповед — каза началничката на кабинета. — Не ми казвай, че съм си изгубила времето. Имам одобрение от следствения отдел, не можеш да си представиш за каква логистика става въпрос. Всички административни отдели са вече затворени и трябваше да занимаваме заместник-главнокомандващия.

— Писна ми само заместник-главнокомандващият да ходатайства за мен — каза Ориана. — Толкова е унизително. Не може ли направо главнокомандващият да побутне тук-там?

— Може би главнокомандващият на Израелските въоръжени сили не желае да се намесва във вътрешните ни междуособици. Затова е възложил специализираната акция на заместника си.

— Каква специализирана акция?

— Отвори следващия плик и ще видиш.

Във втория плик имаше заповед за провеждане на специализирана акция; командващият на Звено 8200 я назначаваше за водещ офицер на операция „Дълга нощ“ — внезапна инспекция в Южната база на звеното, включваща изземване на всички документи, имащи отношение към ефрейтор Владислав Йермински, и на всякакъв друг доказателствен материал, който би могъл да доведе до установяване на местоположението му във френската столица. Заповедта имаше доста сложна сигнатура:

23:55APR16F8200HSPS01:00APR17NHSCCSBNIC001.

Ориана обаче бързо дешифрира поредицата от цифри и букви: заповедта влизаше в сила в 23:55 часа, инспекцията трябваше да прерасне в открито разследване. Копия от заповедта трябваше да бъдат връчени на началника на Южното командване, на командира на Южната база и на офицера по мрежово разузнаване. Началният час на специализираната акция беше 1:00 след полунощ. Командващият Звено 8200 назначаваше завеждащия Специалната секция за командир на операцията.

— Абади ще се върне ли до един, за да командва специалната акция?

— Е, как да се върне? Той трябва да остане в Париж, там е страхотна каша.

— Но за командир на операцията се посочва завеждащият Специалната секция?

— Нали затова е с час на влизане в сила 23:55, глупи! Направо не разбирам как го завърши с отличие онзи курс. Всичко в тази заповед е валидно до 23:55, което ще рече: пет минути преди да изтекат правомощията ти на завеждащ Специална секция. Ти ще командваш спецакцията в Южната база, не Абади.

Ориана прочете още веднъж сигнатурата:

23:55APR16F8200HSPS01:00APR17NHSCCSBNIC001.

Да, нямаше грешка. Днес, на 16 април, в 23:55 часа, командващият Звено 8200 назначаваше завеждащия Специалната секция за командир на специализирана акция, която трябваше да се проведе в 1:00 на 17 април, час и пет минути след влизането на заповедта в сила.

Ориана никога не бе стъпвала в Южната база и не разполагаше с нужните познания, за да издири нещо, което някой би пожелал да скрие там. Възможно бе разследването да е твърде спешно, за да се отлага до завръщането на Абади; но също така бе възможно горе да очакваха провал, заради което се бяха погрижили да го възложат на младши офицер.

— И как ще стигна дотам с моя фиат? — попита тя. — А всичките тези военни полицаи, те с личните си автомобили ли ще пътуват?

— Защо не отвориш и третия плик?